Красимир Крумов
Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор, автор на разкази, културологични есета и изследвания в областта на историята и теорията на киното.
Красимир Крумов | |
български сценарист и режисьор | |
Роден |
16 септември 1955 г.
|
---|---|
Починал | |
Националност | България |
Учил във | Великотърновски университет |
Режисура | |
Активност | 1989 – 2015 |
Значими филми | „Екзитус“ (1989) „Светото семейство“ (2010) |
Семейство | |
Съпруга | Елена Крумова |
Деца | Петър Крумов |
Уебсайт |
Биография
редактиранеРоден е в с. Градище, Шуменско, на 16 септември 1955 г.[1] През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.
Първият му филм, „Екзитус“, по едноименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.
Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин.[2]
Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.
Умира на 31 юли 2015 г. от инфаркт по време на почивка в селската си къща във Фазаново.[3][1][4][5][6]
Награди
редактиране- Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма „Екзитус“[7]
- Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус (1992) за филма „Мълчанието“ (1991)
- Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
- Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
- Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма „Светото семейство“[8]
- Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма „Светото семейство“ (2010) [9]
- Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма „Светото семейство“[10]
Филмография
редактиране- Като режисьор
- „Светото семейство“ (2009) [11]
- „Нощ и ден“ (2006)
- „Смисълът на живота“ (2005) [12]
- „Под едно небе“ (2003) [13]
- „Забраненият плод“ (1994)
- „Мълчанието“ (1991)
- „Екзитус“ (1989)
- Като сценарист
- „Светото семейство“ (2009)
- „Вътрешен глас“ (2008)
- „Нощ и ден“ (2006)
- „Смисълът на живота“ (2005)
- „Под едно небе“ (2003)
- „Забраненият плод“ (1994)
- „Мълчанието“ (1991)
- „Екзитус“ (1989)
Библиография
редактиранеПовести и разкази
редактиране- Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
- Духът на престъплението. 1991.
- Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.[14]
- Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.
Кинознание
редактиране- Поетика на киното. София: Агата-А, 2000, 624 с. (Второ допълнено и преработено издание – 2012)[15]
- Поетика на българското кино. София: Агата-А, 2013, 488 с. ISBN 978-954-540-085-8 [16][17]
Есеистика
редактиране- Новият конформизъм. София: Агата-А, 2015, 243 с. ISBN 978-954-540-105-3
Източници
редактиране- ↑ а б „С ръкопляскане траурното множество изпрати на 4 август кинорежисьора Красимир Крумов-Грец“, NEWS глас – гласът на Ловеч, 5 август 2015 г.
- ↑ Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин // Архивиран от оригинала на 2013-06-30. Посетен на 2013-06-30.
- ↑ Встъпителна бележка към „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“), Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.
- ↑ „Почина кинорежисьорът Красимир Крумов – Грец“, в. „24 часа“, 3 август 2015 г.
- ↑ „Инфаркт покоси кинорежисьора Красимир Крумов – Грец“, vsekiden.com, 3 август 2015 г.
- ↑ Пенчо Ковачев, „Инфаркт удари режисьора Грец на брега на морето“, в. „24 часа“, 6 август 2015 г.
- ↑ „Награди на СБФД за периода 1975 – 2002“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., сайт на Съюза на българските филмови дейци.
- ↑ „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.
- ↑ „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.
- ↑ „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.
- ↑ „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.
- ↑ Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“ Архив на оригинала от 2020-03-04 в Wayback Machine., рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г. (мъртъв линк)
- ↑ Геновева Димитрова, „Живомярата“ Архив на оригинала от 2005-01-03 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.
- ↑ Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
- ↑ Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.
- ↑ За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.
- ↑ „Поетика на българското кино“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.
Външни препратки
редактиране- Красимир Крумов в Internet Movie Database
- „В навечерието“ (Философско-етически фрагменти), pravoslavie.bg, 5 май 2010 г.
- „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“), Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.
- Микростудии във вестник „Култура“
- „Неизбежност на истината“, в. „Култура“, бр. 3, 26 януари 2001 г. (за „Силна вода“ на Иван Терзиев и Боян Папазов по романа „Лош ден“ на Генчо Стоев)
- „Единосъщността при Людмил Кирков“ Архив на оригинала от 2004-12-31 в Wayback Machine., в. „Култура“, бр. 12, 30 март 2001 г.
- „Селцето“, в. „Култура“, бр. 27, 13 юли 2001 г. (за „Селцето“, 5-сериен игрален филм, 1978, Българска телевизия, СИФ „Бояна“; реж. Иван Терзиев, сц. Константин Павлов)
- „Преброяване на дивите зайци“, в. „Култура“, бр. 34 (2242), 27 септември 2002 г. (за „Преброяване на дивите зайци“ (1979) на Иван Андонов)
- „Народът дете“, в. „Култура“, бр.38, 17 октомври 2003 г. (за „Лачените обувки на незнайния воин“ (1979) на Рангел Вълчанов)
- In memoriam
- Емил Христов, Боряна Матеева, Иво Драганов, „Красимир Крумов-Грец (1955 – 2015)“, в. „Култура“, бр.30 (2822), 11 септември 2015 г.