Красимир Крумов

български сценарист и режисьор

Красимир Петров Крумов-Грец е български сценарист и режисьор, автор на разкази, културологични есета и изследвания в областта на историята и теорията на киното.

Красимир Крумов
български сценарист и режисьор
Роден
Починал
31 юли 2015 г. (59 г.)
Националност България
Учил въвВеликотърновски университет
Режисура
Активност1989 – 2015
Значими филмиЕкзитус“ (1989)
Светото семейство“ (2010)
Семейство
СъпругаЕлена Крумова
ДецаПетър Крумов
Уебсайт

Биография

редактиране

Роден е в с. Градище, Шуменско, на 16 септември 1955 г.[1] През 1974 г. завършва във Варна френска езикова гимназия. През 1979 г. завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а през 1985 г. завършва ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ със специалност кинорежисура.

Първият му филм, „Екзитус“, по едноименната повест на Златомир Златанов е сред най-представителните кинотворби на отчаянието като несъгласие с комунизма.

Преподавател в Немската филмова и телевизионна академия в Берлин.[2]

Член на Съюза на българските филмови дейци и на Европейската филмова академия.

Умира на 31 юли 2015 г. от инфаркт по време на почивка в селската си къща във Фазаново.[3][1][4][5][6]

  • Награда за режисура и награда за дебют на Съюза на българските филмови дейци (1989) за филма „Екзитус“[7]
  • Голямата награда от Филмовия фестивал за младо източноевропейско кино в Котбус (1992) за филма „Мълчанието“ (1991)
  • Награда на независимите собственици на кина от Международния фестивал Манхайм-Хайделберг, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
  • Награда за най-добър български игрален филм на Международния филмов фестивал в София, 2003 за филма „Под едно небе“ (2003)
  • Награда на Съюза на българските филмови дейци на 29-ия фестивал на българското кино Златна роза (2010) – за филма „Светото семейство“[8]
  • Награда на Българската филмова академия за телевизионен игрален филм – за филма „Светото семейство“ (2010) [9]
  • Награда „Бронзов Витяз“ на кинофорума „Златен Витяз“ в град Курск, Русия (2011) – за филма „Светото семейство“[10]

Филмография

редактиране
Като режисьор
Като сценарист

Библиография

редактиране

Повести и разкази

редактиране
  • Удавникът. София: Български писател, 1989, 184 с.
  • Духът на престъплението. 1991.
  • Неведоми пътища. София: Петриков, 2002, 415 с.[14]
  • Неведоми пътища II. София: Изток-Запад, 2004, 236 с.

Кинознание

редактиране

Есеистика

редактиране

Източници

редактиране
  1. а б „С ръкопляскане траурното множество изпрати на 4 август кинорежисьора Красимир Крумов-Грец“, NEWS глас – гласът на Ловеч, 5 август 2015 г.
  2. Профил на Красимир Крумов на сайта на Немската филмова и телевизионна академия в Берлин // Архивиран от оригинала на 2013-06-30. Посетен на 2013-06-30.
  3. Встъпителна бележка към „От биополитика към безпризорност“ (четири есета от все още неиздадената книга „Новият конформизъм“, подготвена за печат от изд. „Агата-А“), Портал за култура, изкуство и общество, 3 август 2015 г.
  4. „Почина кинорежисьорът Красимир Крумов – Грец“, в. „24 часа“, 3 август 2015 г.
  5. „Инфаркт покоси кинорежисьора Красимир Крумов – Грец“, vsekiden.com, 3 август 2015 г.
  6. Пенчо Ковачев, „Инфаркт удари режисьора Грец на брега на морето“, в. „24 часа“, 6 август 2015 г.
  7. „Награди на СБФД за периода 1975 – 2002“ Архив на оригинала от 2015-09-24 в Wayback Machine., сайт на Съюза на българските филмови дейци.
  8. „Златната роза – кой спечели!?“, Operation Kino, 30 октомври 2010 г.
  9. „Наградите на Българската филмова академия“, в. „Култура“, бр. 22 (2640), 10 юни 2011 г.
  10. „Награди за български филми на 20-ия кинофорум „Златен Витяз“, сайт на Националния филмов център, 24 юни 2011 г.
  11. „Режисьорът Красимир Крумов: „Свето семейство е всяко семейство, в което има любов и разбирателство“, интервю на Петя Славова, Dnes.bg, 6 март 2010 г.
  12. Божидар Манов, „Смисълът на живота според Грец“ Архив на оригинала от 2020-03-04 в Wayback Machine., рец. във в. „Новинар“, 9 ноември 2004 г. (мъртъв линк)
  13. Геновева Димитрова, „Живомярата“ Архив на оригинала от 2005-01-03 в Wayback Machine., рец. във в. „Култура“, бр. 24, 13 юни 2003 г.
  14. Георги Каприев, „Неведомите пътища към истинските места на нещата“, рец. във в. „Култура“, бр. 33, 20 септември 2002 г.
  15. Марин Бодаков, „Ходене по буквите“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2707), 11 януари 2013 г.
  16. За „Поетика на българското кино“ на сайта на издателство „Агата-А“.
  17. „Поетика на българското кино“, отзив във в. „Култура“, бр. 19 (2725), 24 май 2013 г.

Външни препратки

редактиране
Микростудии във вестник „Култура“
In memoriam