Отваря главното меню

Иван Федорович Тутолмин (на руски: Иван Фёдорович Тутолмин) е руски офицер, генерал от кавалерията. Участник в Руско-турската война (1877-1878).

Иван Федорович Тутолмин
генерал от кавалерията
Tutolmin ivan fedorovitch.jpg
Информация
Служба 51
Служил на Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Русия
Род войски конница, пехота
Командвания лейбгвардейски Улански полк, 1-ва Казашка бригада, 1-ва Кавказка казашка дивизия, Кавказка казашка дивизия, 5-ти Армейски корпус
Войни Варшавско въстание (1863); Руско-турска война (1877-1878)
Отличия Орден „Света Ана“ IV ст.(1863), Орден „Света Ана“ III ст.(1872), Орден „Свети Георги“ IV ст.(1877), Златно оръжие „За храброст“ (1877), Орден „Свети Владимир“ III ст. (1877), Орден „Святи Станислава“ I ст. (1880), Орден „Света Ана“ I ст.(1883), Почетен гражданин на Ловеч (1907)

Живял 25 октомври 1837-август 1908
Роден
Курска губерния, Русия
Починал
7 август 1908 г. (70 г.)
Родства Тутолмини

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е на 25 октомври 1837 г. в Курска губерния, Русия. Произхожда от руско дворянско семейство. Завършва Кадетския корпус и се посвещава на военна кариера (1857). Служи в Перновския гренадирски полк. Завършва Николаевската военна академия на Генералния щаб. Получава назначение в Генералния щаб на Руската армия. Участва в потушаването на Полското въстание (1863-1864). Повишен е във военно звание полковник. Командир на лейбгвардейския Улански полк (1872). Възпитател на Великия княз Пьотр Николаевич (1872-1877).

Руско-турска война 1877 – 1878 г.Редактиране

По време на Руско-турската война (1877-1878) е в щаба на главнокомандващия Руската армия княз Николай Николаевич. Назначен е за командир на 1-ва казашка бригада от Кавказката казашка дивизия. Личният състав е от казаци-осетинци, владикавказци, кубанци и терски. Проявява многократно командирско умение и храброст. Разбива обкръжение при с. Градище, Никополско, пленявайки 3 знамена, оръдие и обоза. На 8 октомври 1877 г. е награден с Орден „Св. Георги“ IV ст. С флангови удар успешно разбива и преследва два османски табура в битката за Ловеч на 22 август. Отличава се при обсадата на Плевен под командването на генерал-майор Михаил Скобелев и в битката при Телиш. Награден е със Златно оръжие „За храброст“ и повишен във военно звание генерал-майор (1877). Участва в преминаването на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко през Стара планина и освобождаването на София.

Води и оставя походен дневник от войната наименуван "Кавказская казачья бригада в Болгарии 1877-1878 г."

След войнатаРедактиране

Продължава службата в Руската армия като началник на Офицерското кавалерийско училище (1882); командир на 1-ва Кавказка казашка дивизия (1886), Кавказката казашка дивизия (1893), 5-ти Армейски корпус (1895). Помощник на генерал-инспектора на кавалерията (1898-1901). Член на Военния съвет на Руската армия от 1901 г. Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1886 г. и генерал от кавалерията от 1901 г.

Провъзгласен е за Почетен гражданин на Ловеч на 31 август 1907 г. за „заслуги при освобождението на Ловеч от турско иго на 22 август 1877 г. като командир на 1-ва Кавказка казашка бригада“. На негово име е наречена улица в Ловеч.

ИзточнициРедактиране

  • Почетните граждани на Ловеч, Регионален исторически музей – Ловеч, съставител Капка Кузманова, ИК „Витал“, Вт. 2009, с. 17-18. ISBN 978-954-8259-84-2

Външни препраткиРедактиране