Отваря главното меню

Преминаването на Западния отряд на Гурко през Стара планина е част от заключителните действия на Действуващата Руска армия в Руско-турската Освободителна война.

Преминаване на Западния отряд на Гурко през Стара планина
Руско-турска война (1877-1878)
Gurko IV.jpg
Генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Информация
Период 13-25 декември 1877/23 декември – 4 януари 1878 г.
Място Проходи в Западна Стара планина
Резултат Победа за Русия
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко Ottoman flag.svg Шакир паша
Сили
Западен отряд (Гурко) Орханийска армия

Съдържание

ПланРедактиране

Изхожда от основните идеи на Руския план за действие през заключителния етап на войната. Предвижда отхвърляне на Орханийската османска армия от проходите в Западна Стара планина, чрез нанасяне на главен удар по левият и фланг. Задържане на главните ѝ сили на Арабаконашката позиция. Създаване на условия за нейният разгром в Софийското поле. Преминаването се осъществява независимо от тежките зимни условия.

Османските сили са оценени на 3 непълни дивизии (13 000 войника), командир Шакир паша. Заели са изгодни укрепени позиции на подстъпите и билото на проходите.

Разположение на силитеРедактиране

Силите на Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко са разделени на 3 колони и 4 отряда:

ПодготовкаРедактиране

Започва със събиране на сведения от българското население за проходимостта на проходите на Западна Стара планина. Разкрити са възможностите за използуване на пътеките с. Врачеш – с. Чурек, с. Врачеш – с. Желява. Българското население участва и в приспособяването на пътищата за движение на войскови части. На войниците са раздадени по един фунт сухари (за 6 дни) и тридневна дажба месо. Налице е недостиг на окопни инструменти и зимно облекло. Оръдията са разпределени по едно на рота, за да има възможност пренасянето им да става на ръце.

Преминаване през Стара планинаРедактиране

Главна колонаРедактиране

Преминаването на главната колона започва на 13/25 декември. Среща големи трудности на м. Драгунски бивак, където наклона на стръмнината достига до 45 градуса. За изкачването на първото оръдие са необходими 15 часа. Нощува се на открито.

На 14/26 декември частите са затрупани от снежна буря. На 15/27 декември Лейбгвардейски Преображенски полк води бой при с. Негушево и отхвърля противника към с. Ташкесен (дн. Саранци). 123- и Козловския Пехотен полк овладява с. Потоп и с. Елешница (дн. Йорданкино). I Кавказка Казашка бригада (полковник Иван Тутолмин) излиза на шосето за София. На 18/30 декември колоната се съсредоточава при с. Яна.

Лява колонаРедактиране

С помощта на българското население лявата колона на 13/25 декември достига превала на планината. Оръдията са пренесени в демонтирано състояние. След разчистване пътя в снега (1,2 м.) се води бой при с. Буново и с. Мирково (14/26 декември). Нощува се на открито.

Около 18:00 ч. на 17/29 декември след силна снежна буря на връх Баба, движението е преустановено и частите се връщат в Етрополе. От строя поради измръзване излизат 879 офицери и войници (15 % от състава). Приютени са от българското население. На следващият ден, настъплението е подновено изненадващо за противника през Златишкия проход, който е преминат без усложнения.

Дясна колонаРедактиране

Частите на дясната колона тръгват на 13/25 декември при проливен дъжд, преминал в снежна виелица. Нощува се на открито при – 15 градуса. На 15/27 декември е изкачен наклон от 35 градуса, като разглобените оръдия са пренасяни със скорост 160 м./ч. XVII Арахангелогородски Пехотен полк е настигнат от снежна буря и губи 200 войника от измръзване.

Главните сили достигат връх Мургаш на 16/28 декември. След шеметно спускане към с. Чурек, колоната достига сборния пункт при с. Яна.

РезултатиРедактиране

Въпреки изключително трудните зимни условия, Западения отряд (Гурко) успешно преминава проходите в Западна Стара планина. Застрашава тилът на главните сили на Орханийската армия. Тя е принудена да се оттегли от Арабаконашкият проход без предварително подготвени позиции. Води битката при Ташкесен за прикриване на отстъплението (19/31 декември). Създадени са условия за разгрома на Орханийската армия. На 4 януари освобождава София.

Преминаването има широк международен отзвук. Великите сили незабавно започват консултации за условията на мира с Османската империя.

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1986, с. 130,132 – 133,144 – 146
  • Освободителната война 1877 – 1878, С., 1978, с. 187 – 192
  • Сборник материалов по Руско-турецкой войне 1877 – 1878 г.г. на Балканском полуострове, Вып. 61, Санкт Петербург, 1907