Генерал от кавалерията

Генерал от кавалерията (на немски: General der Kavallerie) е висше военно звание в някои европейски армии през 18, 19 и 20 век.

Използва се в немските княжества Прусия, Бавария, Вюртемберг и Саксония, както и след обединението на Германия (1871) последователно в Германската империя, Ваймарската република и Третия райх.

Този генералски чин се прилага също в и Австро-Унгария, Великобритания, Русия, Испания и Япония, където има четири генералски звания (във възходящ ред):

По-късно във Вермахта са въведени и звания за генерали от други родове войски - танкови, авиация, парашутни, планински, снабдителски, свързочни и др.

Армейският генерал е наричан фелдмаршал, или в някои страни - само маршал.

Има и държави (Франция и Италия) само с три генералски звания, както само с две степени, като Белгия, Дания и Мексико.

Българска армия

редактиране

В Българската армия „генерал от кавалерията“ (генерал от конницата) е най-високото звание за конкретния род войски и се използва в периода 1897 - 1946 година, като до 1897 година съществува само званието „пълен“ генерал без да е включен рода войски. След 1946 година званието е приравнено на втората генералска степен генерал-лейтенант.

В историята българската армия има само двама офицери с този чин:

Използвана литература

редактиране
  • Georg von Alten: Handbuch für Heer und Flotte. Band IV, Berlin 1912.
  • Antonio Schmidt-Brentano: Die k.k. bzw. k.u.k. Generalität 1816–1918.