Отваря главното меню

Битката при Телиш е етап от плана на руското командване за прекъсване на комуникационната и снабдителната линия на Западната османска армия и затваряне на блокадния пръстен около Плевен по време на Руско-турската война (1877 – 1878). Проведена е през периода 12/24 – 16/28 октомври 1877 г.

Битка при Телиш
Руско-турска война (1877 – 1878)
Побежденные. Панихида.jpg
Картината „Победени“ на В.Верешчагин, показваща Панихида за загиналите руски войници при Телиш
Информация
Период 12/24 октомври и 16/28 октомври 1877 г.
Място с.Телиш
Резултат победа за Руската империя
Територия Балкански полуостров
Страни в конфликта
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg Руска империя Ottoman flag.svg Османска империя
Командири и лидери
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg генерал-лейтенант Йосиф Гурко
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg полковник Алексей Челишчев
Ottoman flag.svg Измаил Хакки паша
White flag icon.svg
Сили
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 12 000 войника Ottoman flag.svg 4200 войника
Ottoman flag.svg 1300 башибозуци
Жертви и загуби
Flag of the Russian Empire (black-yellow-white).svg 900 убити и ранени Ottoman flag.svg 350 убити и ранени
Ottoman flag.svg 3850 се предават
White flag icon.svg
Битка при Телиш в Общомедия

ПредисторияРедактиране

Още в началото на октомври 1877 г. Плевенският турски гарнизон пристъпва към построяване на силни укрепени пунктове (табии) с цел да задържи Софийското шосе. През 10 км един от друг са построени укрепления: при моста на река Вит и при селата Долни Дъбник, Горни Дъбник и Телиш. В тях са изпратени силни гарнизони от армията на Осман паша. Задачата на всеки гарнизон е да охранява изпращаните транспорти с храни и боеприпаси до съседния пункт. [1]

Руският планРедактиране

 
План за битката при Телиш на 12/24 октомври 1877 г.

В началото на октомври 1877 генерал-лейтенант Йосиф Гурко е назначен за началник не само на конницата, но и на всички пехотни части западно от река Вит. На 11/23 (стар/нов стил) октомври гвардията, мобилизацията на която започва още през август, се съсредоточава окончателно в селата Бъркач и Ральово, със задачата да прекъсне снабдителните линии на Осман паша. За изпълнението на задачата Гурко решава първо да превземе Горни Дъбник, на който турците придават най-голямо значение. Не може да не се отчете и близостта на съседните гарнизони при Долни Дъбник и Телиш. За отвличане на вниманието на гарнизоните им, са предвидени да демонстрират други отряди. За да не може Плевенския гарнизон да се притече на помощ, е предвидено в деня на атаката да се извърши усилена артилерийска бомбардировка.[2]
На 11/23 октомври по заповед на Гурко е проведена рекогносцировка на укреплението при Телиш. Събраните сведения са крайно недостатъчни за правилното планиране на боя. Не са известни силите на противника, неговото разположение, свойствата на укрепленията и на местността, в която ще се наложи да се действува. Затова и атакуващите полкове не получават никаква диспозиция и никакви указания за предстоящия бой. Основната задача е да съдействат на основния удар срещу Горни Дъбник.

Като цяло, генерал Гурко смята задачата на отряда срещу Телиш за лесна и дори му придава сапьори, с чиято помощ да се окопае срещу Радомирци, след завладяването на укреплението.[3]

Съотношение на силитеРедактиране

 
Укрепленията по пътя Плевен-София 1877 г.

Турски войскиРедактиране

При с.Телиш е изграден укрепен пункт от два редута (Голям и Малък), с изнесени напред ложементи. Целта е да се удържи Софийското шосе, по което се снабдява с боеприпаси и храни за армията си. Големият редут е разделен от шосето София-Плевен на две части. Западно от него е разположен Малкият редут.

В навечерието на боя, противниковият гарнизон, командван от Измаил Хаки паша, наброява около 4200 войници или:

Руски войскиРедактиране

Отрядът предвиден да демонстрира пред Телиш, с командир полковник Челишчев, включва три отряда:

  •   Лейбгвардейски егерски полк
  •   Лейбгвардейски драгунски полк
  •   Лейбгвардейски хусарски полк
  •   Лейбгвардейски сапьорен батальон
  •   Артилерийски части

или 4 батальона пехота, 16 ескадрона кавалерия и 20 оръдия.

Ход на биткатаРедактиране

Първи бой – 12/24 октомври 1877 г.Редактиране

 
Атака на Лейбгвардейския Хусарски полк при с. Телиш, худ. Виктор Мазуровски

Отрядите се съсредоточават на 12/24 октомври в местността Свинарски дол и започват настъплението около 8 часа. Драгунският полк има задача да подсигури атаката откъм с. Радомирци като следи за придвижване на вражески сили от това направление. Хусарския полк подсигурява излизането на Егерския полк за главния удар. Два от неговите батальони напредват и овладяват предните ложементи. В движение е атакуван Главният редут, но атаката е спряна на 50 крачки от бруствера и е прекратена към 14:00 часа. Под прикритието на двата конни полка, започва постепенно отстъпление към изходните позиции.

Резултатът е пълна катастрофа за руските войски, като стотици са убити и ранени. Въпреки огромните загуби, атаката постига поставената тактическа задача. Телишкия гарнизон не е в състояние да окаже помощ на Горни Дъбник, който се предава през нощта. Полковник Челишчев многократно е обвиняван за слабото разузнаване и че прекалено насериозно е атакувал, вместо да се ограничи с демонстрация. Всъщност се оказва, че позицията при Телиш е по-силно укрепена от тази при Горни Дъбник, но е атакувана от по-малобройни пехотни части.

Втори бой – 16/28 октомври 1877 г.Редактиране

За затвърждаване на успеха при Горни Дъбник, чийто гарнизон се предава на 12/24 октомври, е необходимо разгромяване на гарнизона при Телиш. Повторната атака е определена за 16/28 октомври и по настояване на император Александър II е организирана като артилерийска за избягване на нови жертви. Предвидено е срещу гарнизоните на Долни Дъбник и Радомирци да се проведе артилерийска демонстрация с цел подпомагане на основния удар.

72 оръдия заемат позиции в 12 часа във формата на полукръг около гарнизона на Телиш и откриват яростен огън. В 14 часа огънят е прекратен, а Гурко изпраща петима турски пленници от Горни Дъбник при Хакки паша с писмо, което гласи:

Вие сте обкръжени от всички страни от руски войски. Срещу вас са насочени 100 оръдия и ще унищожат окопите ви заедно с гарнизона ви. За да се избегне безполезното проливане на кръв, предлагам ви да сложите оръжие.[4]

Предложението е прието и се предават 150 офицери и 3700 войници с 4 оръдия. Тази втора атака струва загубата само на 2 убити от пехотата и 15 ранени. Турските загуби са 157 убити. Башибозуците и черкезите успяват да се оттеглят.[5]

РезултатиРедактиране

С превземането на Телиш окончателно се прекъсва комуникационната и снабдителна линия на армията на Осман паша и се затваря плътната блокада около Плевен. Падането на Телиш освобождава армейски части за настъпление към Ябланица. Силният гарнизон на Шефкет паша е принуден да напусне Радомирци и се оттегля към Орхание (днешен Ботевград), а гарнизонът на Долни Дъбник под командването на Вели паша, след като се държи до 31 октомври, е изтеглен от Осман паша в Плевен. На 2 ноември русите влизат без бой в Долни Дъбник. Дните на Осман паша в Плевен са преброени. На него не му остава нищо друго, освен да се предаде или да опита да пробие блокадата с цената на много жертви.[6]

Турски зверстваРедактиране

 
Картината „Победители“ на Верешчагин, показваща мародерствата над загиналите егери при Телиш

По време на първия бой, когато егерите лежат на няколко крачки от вражеските окопи, турците неколкократно вдигат привидно бяло знаме, като че ли се предават. Руските войници наивно се изправят от прикритията си и са разстрелвани от упор.[7]

На другия ден след предаването, в Телиш пристигат команди от Егерския полк със задачата да приберат телата на убитите си другари. Намират ги наредени в редици около самия редут и леко засипани с пръст. Обискирано е цялото село Телиш, но не е открит нито един жив или ранен пленник.[8] За ужасните сцени, които те откриват около редута говори съставеният на място протокол:

...всички трупове са обрани до голо, свалени са дори металическите кръстове, много от труповете са обезобразени ..., мнозина, които по време на боя не са били смъртоносно ранени, след това са били изтезавани и доизсичани, тъй че мнозина бяха с прерязани гърла или са им били нанасяни до десетина удари със саби. Всички, които са имали галуни и саби, са били взети от турците за началници и са получили по-големи изтезания – на главите им са изрязвали кръст и ремъци вместо галуни.

Тези ужаси са потвърдени от пленени при Телиш английски лекари, един от които (д-р Мекеллер, ординатор на болница „Св.Тома“ в Лондон) отказал дори да стои в турската армия и се върнал в Англия. Кореспондент на вестник „Таймс“ пише: „...самите турци не отричат тези зверствата и не мислят да се оправдават за тях“.[9] Руският художник В.Верешчагин, лично участвувал в боевете, е предал смразяващата действителност след атаката на 24 октомври 1877 г. в картината си „Победители“. По думите на пленения Измаил Хакки паша, зверствата при Телиш са извършени от башибозуците, а не от турските войници.

НаградиРедактиране

За делото на 12/24 октомври на Лейбгвардейският егерски полк са раздадени следните награди:

  • полковник Челищев и полковник Савицкий – орден „Свети Георги“ 4-та степен;
  • полковник фон-Нотбек – златно оръжие;
  • 51 ордени на висши офицери („Св. Владимир“ 4-та степен, „Св. Анна“ с мечове 2, 3 степен и „За храброст“ 4-та степен, „Св. Станислав“ с мечове 2-ра и 3-та степен);
  • 59 ордени на нисшите чинове за отличие при Телиш.

ЗагубиРедактиране

Руски загубиРедактиране

Руски загуби на 24 октомври 1877 г. [1]
подразделение убити ранени общо
офицери нисши чинове офицери нисши чинове офицери нисши чинове
  Лейбгвардейски егерски полк 8 427 19 458 27 885
  Лейбгвардейски драгунски полк 1 - - - 1 -
 Лейбгвардейски хусарски полк - 1 - 10 - 11
  3 батарея/ 1 ЛГв артилерийска бригада - - - 9 - 9
  5 батарея/ Гв конно-артилерийска бригада - - - 3 - 3
ОБЩО 9 428 19 480 28 908

При положение, че Лейбгвардейския егерски полк атакува в състав 48 офицери и 2100 нисши чина, то загубите му са изчислени на 57 % от офицерския и 42 % от войнишкия състав.[10]

Турските загуби остават неизвестни, но се смята че са около 200 души.

Списък на загиналите офицериРедактиране

чин имена убит допълнителни данни
лейбгвардейски егерски полк
1 полковник Отон Карлович Мебес убит ком.1 бат., препогребан в Русия
2 капитан Павел Николаевич Базилевский 2-ри убит
3 поручик Михаил Николаевич Перепелицин 2-ри убит
4 поручик Лев Петрович Кашерининов убит
5 подпоручик Николай Константинович Шилдбах убит препогребан в Русия
6 подпоручик Александър Павлович Романов убит
7 подпоручик Оскар Фридрихович фон-Смит починал от раните умира на 13/25.10.77
8 прапорщик Брор-Густав Йоханович Гресбек убит
лейбгвардейски драгунски полк
9 прапорщик Митрофан Ильич Екскузович убит препогребан в с.Ружаны

ПаметРедактиране

 
Черният паметник
  • На 17/29 октомври (един ден след превземането на Телиш) са открити и пренесени в Горни Дъбник телата на четирима от убитите офицери: полковник Мебес, поручик Перепелицин 2-ри, подпоручик Шилдбах и прапорщик Гресбек. На 30 октомври след кратко опело и под звуците на траурния марш са погребани в обща братска могила постлана със слама. Отгоре върху гроба е поставен прост дървен кръст. На следващият ден е открито и погребано в същата могила тялото на капитан Базилевский 2-ри. Не са открити телата на поручик Кашерининов и подпоручик Романов, но по сведенията на пленените английски доктори са били с обгорели тела. Няколко дни след погребението и по желание на роднини, телата на полковник Мебес и подпоручик Шилдбах са ексхумирани и след балсамиране са транспортиране за погребение в Русия.
 
Костница на 674 нисши чина от Егерския полк край Телиш
  • Жестоката битка при Телиш изважда от строя повече от 900 руски войници. Костите на нисшите чинове са положени в 3 общи гроба, най-известният от които е наречен „Черният паметник”. Направен е от чугун и е подарен от Русия. Всяка година на 3 март, както и на 28 октомври, се почита паметта на загиналите тук войни.[11]
  • Във връзка с трагичната съдба на Лейбгвардейския егерски полк при първата атака на Телиш, прочутият руски художник Василий Верешчагин създава две картини: „Победители“ и „Победени“ („Панихида на убитите войни“). „Победители“ показва маскарада на турските войници на полето на боя, преобличащи се с руски униформи и ботуши, снети от убитите и ранените. На преден план в тревата се виждат обезглавените тела на руски войници. Картината „Победени“ показва бойното поле осеяно с труповете на егерите след атаката на Телиш и две фигури – свещеник и офицер, които извършват панихида за душите на мъртвите герои.
Мили татко, ще получиш това писмо, когато аз няма да съществувам. ­Утре отивам да превземем редутите край Телиш и Горни Дъбник. Сбогом, задочно ви целувам. Предайте последния ми поздрав на всички роднини и приятели. Особено на Женя. Нещо ме гъделичка около очите и неволно ми иде на ум, че аз повече няма да видя този свят.

— Ваш Николай

Авторът на това трогателно писмо е Николай Константинович Шилдбах, подпоручик от Лейбгвардейския егерски полк, роден на 4 август 1855 г. Предчувствията на младия воин не го лъжат – той загива на 24 октомври 1877 г. в боевете и е погребан край Телиш. Името му е написано върху паметника-братска могила на загиналите руски воини от Лейбгвардейския егерски полк край село Телиш и на северната мемориална плоча на параклис-мавзолей „Св. Георги Победоносец“ в центъра на Плевен. Предсмъртното писмо, написано на бланка с молив, е донесено в Плевен от Марина Дружинина ­ родственица на семейството на Николай. Когато веднъж подреждала архивите, в старинно бюро намерила сгънато листче с надпис „Предсмъртно писмо на Н. Шилдбах“. Решила, че мястото на това писмо е в България, там където Николай се е сражавал за свободата на тази държава, там където се намира и неговият гроб.

Когато го донесох – казва тя, – камък ми падна от душата. Изпълних дълга си към паметта на Николай.[2]

ПаметнициРедактиране

паметник на местонахождение изображения
1   Лейбгвардейски егерски полк

полковник Мебес

  • капитан Базилевский 2-ри
  • поручик Перепелицин 2-ри
  • поручик Кашерининов
  • подпоручик Шилдбах
  • подпоручик Романов
  • подпоручик фон-Смит
  • прапорщик Гресбек
с. Телиш

м. Голям редут

43°19′35.8″ с. ш. 24°16′05.9″ и. д. / 43.326611° с. ш. 24.268306° и. д.

2   Лейбгвардейски егерски полк
  • 674 нисши чина
с. Телиш

м. Голям редут

43°19′32″ с. ш. 24°16′13.1″ и. д. / 43.325556° с. ш. 24.270306° и. д.

3   Лейбгвардейски егерски полк
  • 674 нисши чина
с. Телиш

м. Голям редут

43°19′33.5″ с. ш. 24°16′16.4″ и. д. / 43.325972° с. ш. 24.271222° и. д.

4   3 бат./1 ЛГ артилерийска бригада
  • бомбардир Симеон Антимов
  • канонир Кузьма Пашкев
с. Телиш

м. Голям редут

43°19′35.4″ с. ш. 24°16′06″ и. д. / 43.3265° с. ш. 24.268333° и. д.

ГалерияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958 с.257
  2. Г.Георгиев В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, 1958, с.260 – 261
  3. История Лейб-гвардии Егерского полка за сто лет. 1796 – 1896. Атлас, Издательство: Тип. Тренке и Фюсно, 1896
  4. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.270 – 271
  5. www.runivers.ru
  6. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958 с.272
  7. www.runivers.ru
  8. www.runivers.ru
  9. Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958, с.272
  10. www.runivers.ru
  11. www.bulgarche.eu

ИзточнициРедактиране

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 66 – 67, 142
  • Г.Георгиев, В.Топалов Кратка история на освободителната война 1877 – 1878, София, 1958
  • История Лейб-гвардии Егерского полка за сто лет. 1796 – 1896. Атлас, Издательство: Тип. Тренке и Фюсно, 1896

Вижте същоРедактиране