Иван Цветков (критик)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Цветков.
Иван Александров Цветков е български литературен критик и историк русист.
| Иван Цветков | |
| български литературен критик и историк русист | |
| Роден |
15 октомври 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | есента на 2020 г.
|
| Учил в | Санктпетербургски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | Литературна критика |
| Работил в | Софийски университет Институт за литература при БАН |
Биография редактиране
Роден е на 15 октомври 1924 г. в село Неделево, Пловдивска област. Завършва гимназия в Пловдив (1945). Политзатворник в Пловдив и Варна (1944). След 9 септември 1944 г. работи в Областния комитет на РМС в Пловдив. Завършва руска филология в Ленинградския държавен университет (1951), а след това и аспирантура в Московския университет. Асистент (1951 – 1954) и завеждащ Катедрата по руски език и литература (1976 – 1980) в Софийския университет.[1]
Научен сътрудник (1958), старши научен сътрудник (1968) и професор (1985) в Института за литература при БАН. Съветник на министъра на просветата и културата (1958 – 1961).[1]
Завеждащ отдел „Критика“ (1966 – 1968) във в. „Литературен фронт“. Главен редактор на списание „Родна реч“ (1968 – 1973). Секретар на Съюза на българските писатели (1973 – 1980). Зам.-главен редактор на списание „Съвременник“ (1980 – 1989).[1]
Председател на българската секция на Международната асоциация на литературните критици (от 1972).[1]
Първата му публикация са стихове в списание „Ученически полет“ (Пловдив) през 1938 г. Единствената си стихосбирка издава през 1945 г.[1]
Съставител на издания на български език на сборници с произведения на руските писатели Иван Бунин, Александър Куприн, Антон Чехов, Александър Блок, Валерий Брюсов, Виктор Астафиев, Чингиз Айтматов и др.[1]
Умира през есента на 2020 г. след тежко и продължително боледуване.[2]
Отличия редактиране
- 1977 г. – удостоен е със званието „Заслужил деятел на културата“[3]
- 2014 г. – награда „Златно перо“[4]
Библиография редактиране
- „Песни за героите. Стихотворения“ (1945)
- „Максим Горки и българската литература. Историко-литературно изследване“ (1964)
- „Образи и проблеми. Из съвременната литература“ (1968)
- „Критика и белетристика“ (1972)
- „Страници за прозата. Литературно-критически статии“ (1974)
- „Литература на човешкия подвиг. Статии и очерци за съвременната литература“ (1980)
- „Съвременни художествени търсения. Статии и портрети“ (1981)
- „Погледи към две литератури. Очерци“ (1983)
- „Избрани произведения в два тома“ (1984)
- „По върховете на времето. Публицистика“ (1986)
- „Преломно време. Студии, очерци, портрети“ (1990)
Източници редактиране
- ↑ а б в г д е Руси Русев, „Цветков, Иван Александров“, Речник по нова българска литература, София, Хемус, 1994, с. 405 – 406.
- ↑ Пенчев, Г. Да си спомним за проф. Иван Цветков..., в. Дума, брой 237, 11.12.2020. Последен достъп: 17.05.2022.
- ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.
- ↑ Културни дейци получиха награда „Златно перо“ от Classic FM радио и галерия “Макта“, Classic FM, 22.05.2014. Последен достъп: 17.05.2022
