Иван Цибулка
Иван Вацлав Цибулка (на чешки: Iwan Waclaw Cibulka[1], презимето му още срещано и като Венцеслав[2][3]) е чешки виолончелист и музикален педагог, прекарал голяма част от живота си в България. Той е първият виолончелист, концертирал в страната. Съпруг е на вокалната педагожка проф. Мара Цибулка и баща на композитора Кирил Цибулка.
| Иван Цибулка | |
| чешки виолончелист | |
.jpg) Снимка на И. Цибулка, публикувана във в. „Просветно единство“ през 1940 г. Източник: ДА „Архиви“ | |
| Роден |
5 декември 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | 3 септември 1943 г.
|
| Научна дейност | |
| Област | Педагогика |
| Иван Цибулка в Общомедия | |
Биография
редактиранеИван Цибулка е роден през 1880 година в Прага. На 10 години започва да взима уроци по виолончело. Той е един от първите професионални чешки виолончелисти.[1]
Пристига в България през 1900 година и започва работа в Гвардейския оркестър, след което става първият виолончелист в оркестъра на Народна опера – София. Запознава българската публика с непознатия дотогава в страната[3][4] инструмент, както и с множество концерти за виолончело на Антонин Дворжак, Йозеф Хайдн, Камий Сен-Санс и други композитори. През 1901 година основава един от първите струнни квартети в България, в чийто състав влизат Йозеф Швертнер, Фр. Ханел и Клингер. Този квартет съществува само две години, но дава силен начален тласък на камерно-музикалните прояви в България.[3]
През 1908 година Цибулка става един от съоснователите на Българска оперна дружба (днес Национална опера и балет), а през 1924 година – и на Българската народна филхармония (днес Софийска филхармония) и неин дългогодишен председател.[2]
През 1921 година Иван Цибулка се дипломира в Лайпцигската консерватория в класа на Юлиус Кленгел. В същата година се жени за певицата и вокална педагожка Мара Маринова, след 15-годишно познанство, през което чака позволение от Ватикана да премине в лоното на Източно-православната църква. През 1927 година се ражда синът им, Кирил Цибулка.[4] Мара Цибулка се присъединява към инструменталния дотогава камерен квинтет на Цибулка (виолончело), Ханс Кох (цигулка), Ото Даубе (пиано), Боян Константинов (цигулка) и Йозеф Силаба (виола).[3]
Цибулка проявява голяма музикална култура и качества на изпълнител в своята солова и концертна дейност под диригентството на Исай Добровен, Мойсей Златин, Юрий Померанцев в Българската народна филхармония и в Академичния симфоничен оркестър с диригент Саша Попов. За камерни изпълнения Цибулка работи още с композитори като Андрей Стоянов, Менахем Бенсусан, диригента и клавирен педагог Хенрих Визнер и други. Прави няколко концертни турнета в Германия и Чехословакия. Един от големите му международни успехи е през 1918 година със солово участие в концертната зала Гевандхаус в Лайпциг.[3]
Освен като изпълнител, Цибулка се изявява и като музикален педагог. Между 1907 и 1934 година той работи в Частното и Държавното музикално училище в София, както и в Държавната музикална академия, където през 1925 година става професор, а през академичната 1933 – 1934 година изпълнява функциите на директор. Въпреки че в началото се сблъсква с много предразсъдъци по отношение на музикантската професия и трудно намира желаещи да учат виолончело, постепенно Цибулка изгражда цяла школа в България. Сред възпитаниците му са виолончелисти като Веселин Вапорджиев, Кирил Вапорджиев, Ангел Борисов и Константин Кугийски.[3]
Композира творби за камерен оркестър, солови пиеси за виолончело, маршове за симфоничен оркестър и други.
Награден е със златен орден за наука и изкуство.[3]
Източници
редактиране- ↑ а б Цибулка – една чешка музикална династия в България Архив на оригинала от 2015-11-17 в Wayback Machine., Анонс на Чешкия център в София, 3 декември 2003
- ↑ а б Енциклопедия България, том 7, Издателство на БАН, София, 1996, стр. 381
- ↑ а б в г д е ж Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 449. (на български)
- ↑ а б Музика под пагон, Искра Ценкова, сп. Тема, брой 44 (212), 07 – 13 ноември 2005