Иван Шалев
Иван Димитров Шалев е български юрист и публицист, концлагерист след Деветосептемврийския преврат, член на Македонския научен институт и на Съюза на репресираните.[1][2]
| Иван Шалев | |
| български публицист | |
| Роден |
23 октомври 1923 г.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Семейство | |
| Баща | Димитър Шалев |
Биография
редактиранеРоден е на 23 октомври 1923 година в Скопие, тогава в Кралството на сърби, хървати и словенци. Баща му Димитър Шалев е кмет на града и в този период, когато сръбската политика е да не остане нито един жив българин в т.нар. Вардарска бановина, ако не се признае за „южносърбианин“, той се стреми да се противопоставя с легални средства. По линия на майка си, Живка Джамджиева, Иван Шалев е потомък на Велчо Атанасов, предводителя на Велчовата завера.[3]
След затвор и политически процес срещу баща му с искане за смъртна присъда семейството успява да се спаси в Швейцария. Там от 1930 до 1934 година Иван Шалев учи във френско училище; това му помага по-късно, след години репресии, да се издържа с преводи от френски. През 1934 година се завръщат в София.[3]
След Деветосептемврийския преврат Иван и Димитър Шалеви отказват да влязат в Отечествения фронт. Противопоставят се на политиката на комунистите за македонизация и при преброяването през декември 1946 година всички от семейството отказват да се впишат като македонци.[4]
Иван Шалев завършва право в Софийския университет, но без положен държавен изпит. Арестуван е на 2 юли 1949 година, след обявяването на смъртта на Георги Димитров – един от партидата арестувани, известна като „знаяли – не плакали“, т.е. знаели, че комунистическият лидер е умрял, но не плакали. Без обяснения е изпратен в лагера „Богданов дол“, а след това в „Белене“, „Ножарево“, „Заград“, „Главиница“, „Куфалджа“.[5] След освобождаването си опитва да избяга в чужбина, но не успява. Препитава се с тежък физически труд: миньор, изкопчия, бетонджия. През 1959 година се явява на конкурс за преводач към международния отдел на БАН, спечелва го, но след проверка на досието му следва отказ за назначение. Среща с Тодор Павлов (председателя на БАН) обаче води до назначаването му въпреки забраната на ДС. В момента, в който Павлов престава да е председател (1962), следва предложение за сътрудничество на ДС и след отказа му – уволнение. На работа го взима директорът на Центъра по химия на БАН проф. Богдан Куртев, от видно комунистическо семейство, който пет пъти успява да се противопостави на ДС.[6]
След падането на комунистическия режим през 1989 година Иван Шалев, с разкази и публикации, разкрива истината за положението в българските лагери, в шест от които е лежал. Стреми се да обясни пред българската и световната преса жестокостта на тукашния режим и да опровергае впечатлението, че българите са били верни сателити на Съветския съюз. Сочи, че България е избрана за първата държава за износ на революция веднага след 1919 година, базирайки се на пробива при Добро поле (1919), септемврийското въстание (1923), атентата в църквата „Света Неделя“ и подготовката за гражданска война в 1925 година, партизанското движение. България, според него, успешно е устояла на тази агресия почти до края на войната, а Съветският съюз отмъщава именно за нейната съпротива.[7]
След промените през 1989 година Иван Шалев се включва активно в дейността на ВМРО-СМД, като е избран за член на Изпълнителния комитет на организацията.[8] Член е на Съюза на репресираните и на Македонския научен институт.[2]
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ Парцел 37 // София помни. Посетен на 25 февруари 2023.
- ↑ а б Гюлева, Веселина. Свидетелства. София, Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 98 – 101, 106.
- ↑ а б Гюлева, Веселина. Свидетелства. София, Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 93 – 96.
- ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 96 – 97.
- ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 97 – 99.
- ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 101 – 104.
- ↑ Гюлева, Веселина. Свидетелства. Изток-Запад, 2009. ISBN 978-954-321-612-3. с. 105 – 107.
- ↑ Шалев, Иван. Македония вчера – днес, София, 1993 година