Отваря главното меню

Ив Монтан (на френски: Yves Montand) е френски актьор и певец от италиански произход. [1]

Ив Монтан
Yves Montand
френски певец и актьор
Ив Монтан (1987)
Ив Монтан (1987)

Роден
Иво Ливи
Починал
9 ноември 1991 г. (70 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия актьор
Актьорска кариера
Активен период 1946-1991
Награди Сезар за цялостно творчество (1980)
Семейство
Съпруга Симон Синьоре
Карол Амиел
Деца син (р. 1988)

Уебсайт www.yves-montand-site-officiel.com
Ив Монтан в Общомедия

Съдържание

БиографияРедактиране

Роден е като Иво Ливи (на италиански: Ivo Livi) в Монсумано Терме в Тоскана, Италия на 13 октомври 1921 г. в семейство на бедни евреи. Докато е все още момче, той заедно със семейството си се мести да живее в Марсилия, Франция. Артистичната си кариера започва като певец в кинотеатри и клубове. За първи път ползва псевдонима Ив Монтан на 17-годишна възраст. В Париж през 1944 година го забелязва Едит Пиаф и за известно време е негова любовница и покровителка. През 1949 година среща актрисата Симон Синьоре и се жени за нея през 1951 г. През 1960 година има любовна афера с Мерилин Монро по време на снимането на филма „Хайде да правим любов“ (с френско заглавие „Милиардерът“). Симон Синьоре никога не му прощава за тази афера и макар да остават женени до нейната смърт през 1985 година, връзката им не е същата и тя започва да пие и пуши в много по-големи количества.

Три години преди смъртта на Ив Монтан, последната му приятелка Карол Амиел му ражда син Валантен Ливи, което прави Монтан извънредно щастлив.

Ив Монтан почива на 9 ноември 1991 г. в Санлис, Франция след възпаление на дробовете и сърдечен удар вследствие снимане на филм в лошо време.

Твърдението за еврейския произход на Монтан е спорно и се основава само на приликата на фамилното име Ливи с еврейското Леви. Самият Ив Монтан никога не е казвал, че е евреин, още повече, че майка му е била ревностна католичка. Малките имена, както на родителите му Джовани и Джузепина (имена с библейски произход, масово използвани в Италия), така и на брат му Джулиано или Жюлиен (име с римски произход) и сестра му Лидия (име с гръцки произход), не са еврейски. Името „Иво“ пък е вариант на бащиното „Джовани“, което е италианският еквивалент на „Иван“.

Гласът на Ив Монтан и до днес е считан за един от най-хубавите френски гласове. Песни за обикновените хора, песни за Париж, песни за провинцията пълнят душата на хората с топли чувства, а изпълнението му на „Мъртви листа“ (златна грамофонна плоча, след като е издадена в един милион екземпляра) е символ за романтика на не едно поколение почитатели.

На сцената Ив Монтан е чаровен, артистичен, иновативен. През първите години се старае да копира Фред Астер, но постепенно придобива свой стил и през 50-те и 60-те години става лицето на френския мюзикхол. В сътрудничество с поета Жак Превер, композитора Жозеф Козма и оркестъра на Боб Кастела, Ив Монтан сътворява най-добрите си изпълнения. Превер е кум на Монтан и Синьоре, а пианистът Боб Кастела става близък приятел на Монтан и му акомпанира през целия му живот.

След 1968 г. Ив Монтан се отдава изключително на артистична кариера. Той е завършен киноартист. За света е открит с филма „Възнаграждение за страха“ (1953 г.), след който следват няколко десетки други филми, повечето от които са добре приети от критика и публика. Най-продуктивно е десетилетието 1970 – 1980 г. когато филмите с негово участие са 16.

По случай 60-ата си годишнина Ив Монтан прави юбилеен концерт в парижката зала „Олимпия“, повтарян многократно след това в столицата и на турне в провинцията. Публиката демонстрира своята обич към певеца и в залите няма празни места.

Ив Монтан никога не е членувал в политическа партия, но винаги се е застъпвал за една или друга кауза. В течение на живота му неговите убеждения претърпяват еволюция.

Поради бедния си емигрантски произход и под влиянието на баща си, отначало е симпатизант и поддръжник на френската комунистическа партия. Дори унгарското въстание в 1956 г. не му повлиява да отмени заплануваното турне в Съветския съюз. Там му отдават висока почит и даже има дълъг разговор със самия Никита Хрушчов, по време на който Монтан разпитва за причините за съветската инвазия в унгарската столица.

И през следващата 1957 г. Монтан, придружен от Синьоре, предприема ново триумфално турне във всички страни на източния блок. Той обаче е обзет от разочарование и илюзиите му падат след като вижда конкретното приложение на комунизма в тези страни.

Гръцкият режисьор Коста Гаврас става близък приятел на Монтан и Синьоре и също им оказва влияние. На Монтан са поверени главните роли в три негови филма: „Дзета (Z)“, „Признание“ и „Обсадно положение“, в които героят му се противопоставя съответно на крайно десните терористи в Гърция, на авторитарната диктатура в социалистическа Чехословакия и на екстремната левица в една южноамериканска страна. Тази филмова трилогия осъжда екстремизма във всяко едно от неговите проявления.

В 1968 г. във връзка с погрома на Пражката пролет политическите убеждения и ангажименти на Монтан претърпяват нов удар и той решава окончателно да скъса с френската комунистическа партия.

През февруари 1974 г., за да подкрепи чилийските бежанци и да осъди преврата на генерал Пиночет, Ив Монтан дава специален рецитал в зала „Олимпия“, от който възниква и документалният филм „Самотата на певеца на дълги разстояния“.

Монтан подкрепя движението за правата на човека. През 80-те години се ангажира и за каузата на полския синдикат „Солидарност“.

В телевизионно предаване Монтан признава, че нищо не разбирал от икономика, но въпреки това бил вече склонен да мисли, че „либерален капитализъм“ е вероятно най-добрата обществена система.

Избрана филмографияРедактиране

година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1946 Звезда без светлина
1946 Вратата на нощта
1947 Идолът
1953 Възнаграждение за страха Le salaire de la peur Марио Анри-Жорж Клузо
1955 Героите са уморени
1957 Хора и вълци
1957 Салемските вещици
1957 Големият син път
1959 Законът La legge Матео Бриганте Жул Дасен
1960 Хайде да правим любов
1961 Светилище
1965 Убийство в спалните вагони
1966 Войната свърши
1966 Гори ли Париж?
1966 Голямата награда
1969 Z Z депутат Григорис Ламбракис Костас Гаврас
1970 Признанието
1970 Червеният кръг Le Cercle rouge Янсен Жан-Пиер Мелвил
1971 Лудостта на величията La Folie des grandeurs Блаз Жерар Ури
1972 Всичко е наред
1972 Сезар и Розали
1973 Обсадно положение
1974 Венсан, Франсоа, Пол и другите
1975 Дивакът
1977 Питон 357
1978 Пътищата на юг
1979 Сияние на жена
1979 И като Икар
1981 Избор на оръжие
1983 Ало, келнер
1986 Жан дьо Флорет
1986 Манон от извора Manon des sources Сезар (Папе) Суберан Клод Бери
1986 Старецът и детето
1991 Завръщането на Нечаев
1992 ИП-5

ИзточнициРедактиране

Външни препраткиРедактиране

 
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за