Златен век на мексиканското кино

Златният век на мексиканското кино (на испански: Época de Oro del Cine Mexicano) е период в историята на киното в тази държава, който поради различни обстоятелства се превръща в център на комерсиалните филми в Латинска Америка и испаноговорящите страни. Тази ера на киното в Мексико започва през 1936 г. с премиерата на Там в голямото ранчо и завършва през 1956 г.[1]

Тито Гисар
Естер Фернандес
Протагонистите в Там в голямото ранчо (1936), считан за първия филм от Златния век на мексиканското кино.

През 1939 г., по време на Втората световна война, филмовата индустрия в Съединените щати и Европа претърпява сериозен удар, тъй като материалите, предназначени преди това за филмово производство, започват да се пренасочват в новата оръжейна индустрия. Много държави започват да се фокусират върху създаването на военни филми, докато Мексико се фокусира да произвежда комерсиални филми за мексиканския и латиноамериканския пазар. Тази културна среда благоприятства появата на ново поколение режисьори и актьори, считани до момента за икони в Мексико и испаноговорящите страни.[2]

ПроизходРедактиране

През 1939 г. Европа и Съединените щати участват във Втората световна война и филмовата индустрия в тези региони е сериозно засегната. Европа, поради местоположението си, и Съединените щати - заради материалите, използвани за производството на филми (като целулоза), които са оскъдни и ограничени. Мексиканската филмова индустрия намира нови източници за материали и оборудване, което гарантира нейната позиция в производството на качествени филми. Също така, по време на войната, филмовата индустрия на Франция, Испания, Италия, Аржентина и Съединените щати е фокусирана в производството на военни филми, което дава възможност на мексиканската да представи разнообразни теми и да се превърне в доминираща на мексиканския и на латиноамериканския пазар.

 
Лупита Товар и Доналд Рийд във филма Санта (1932).

В началото на 30-те години някои мексикански филми като Санта (1932) и Жената от пристанището (1934) получават признание от публиката и критиците, което доказва, че Мексико разполага с необходимото оборудване и таланти, за да поддържа силна филмова индустрия. През 1936 г. е заснет филмът Там в голямото ранчо, режисиран от Фернандо де Фуентес, който жъне необичаен успех не само в Мексико и испаноговорящите държави, но и в САЩ.[3] Поради тази причина същият филм обикновено се смята за първия, който дава отправна точка на великолепието на мексиканската кинематография.[4] Като се има предвид това, в началото на миналия век започва появата на големи филмови студия, базирани в град Мексико, които подпомагат масовото производство на филми. Сред най-важните са „КЛАСА Филмс“, „ФИЛМЕКС“, „Филмс Мундиалес“, „Синематографика Калдерон“, „Пеликулас Родригес“ и „Миер и Брукс“.

Мексиканската филмова индустрия продължава да произвежда филми с отлично качество, като в края на 30-те и началото на 40-те години на миналия век започва да изследва жанрове като комедия, романтика и мюзикъл. През 1943 г. филмът Диво цвете събира екип, съставен от режисьора Емилио Фернандес, оператора Габриел Фигероа и актьорите Педро Армендарис и Долорес дел Рио. Филмите Мария Канделария и Перлата се считат за шедьоври на Фернандес, които носят на мексиканското кино огромен престиж, обикаляйки света на важни филмови фестивали (Мария Канделария е удостоен през 1946 г. с Голямата награда на Фестивала в Кан, предишното име на Златната палма, като първият испаноезичен филм, който я получава). От своя страна Перлата получава награда Златен глобус от американската филмова индустрия, като първият испаноедичен филм, получил такова признание.[5]

Мексиканското кино в своята златна епоха имитира „звездната система“, преобладаваща в Холивуд. По този начин и за разлика от други филмови индустрии, в мексиканското кино започва да се развива „култът към актьора“, ситуация, която води до появата на звезди, които предизвикват сензация в обществеността и се превръщат в идоли (подобно на американската филмова индустрия). Въпреки това, за разлика от Холивуд, мексиканските филмови студия нямат пълна власт над големите звезди, което позволява на актьорите да се развиват в различни филмови жанрове.

Филмови жанровеРедактиране

Музикални филми и румберасРедактиране

Тропическата музика, която е модерна в Мексико и Латинска Америка през 30-те години на миналия век, е отразена и в мексиканското кино. Многобройни мюзикъли са произведени през 40-те и 50-те години. Музикалното кино в Мексико е представено най-вече с румберас (афро-антилски музикални ритми).

Филм ноарРедактиране

Филм ноар или гангстерски филми (жанр, популярен в Холивуд през 30-те и 40-те години на миналия век) е представен в Мексико от филмовия режисьор Хуан Орол. Вдъхновен от жанра на гангстерските филми и фигури като Хъмфри Богарт и Едуард Робинсън, Орол създава филми чрез смесване на класическите елементи на филм ноар с мексикански фолклор, градска среда, кабаретни артисти и тропическа музика. Пример за това е класическият филм Гангстери срещу каубои (1948).

Филми на ужаситеРедактиране

Въпреки че 60-те години се смятат за златната ера на ужасите и научната фантастика в мексиканското кино, по време на златния век са създадени някои забележителни произведения. Режисьорът Чано Уруета, започнал в ерата на нямото кино, вече е имал своите подходи към свръхестественото в Профанация (1933) и Знакът на смъртта (1939), но най-големият му принос идва с Великолепният звяр (1952). Друга негова творба в жанра е Вещицата (1954).

От своя страна, Фернандо Мендес, също изключителен режисьор от златния век на мексиканското кино, макар и по-малко плодовит в ужасите от Чано Уруета, започва приключенията си в жанра с Крадецът на трупове (1956).

ЗалезРедактиране

 
Кино „Опера“ е един от най-важните киносалони през Златния век на мексиканското кино от откриването му през 1949 г. до затварянето му през 1998 г. На снимката (от 2020 г.) е изобразена разпадащата му се фасада.

На 15 април 1957 г. цялата страна скърби от новината за смъртта на Педро Инфанте. Смъртта му е един от знаците за края на Златния век на мексиканското кино.

Първите мексикански телевизионни предавания започват през 1950 г. До 1956 г. телевизионните антени са често срещани в мексиканските домове и новите медии се разрастват бързо в страната. Въпреки че първите черно-бели телевизионни изображения нямат яснотата и остротата на филмовите, създателите на филми веднага усещат острата конкуренция от тази нова медия не само в Мексико, но и в целия свят. Състезанието принуждава филмовата индустрия да търси нови начини за представяне на своето изкуство.

Техническите иновации идват от Холивуд. Широки екрани, триизмерно кино, подобряване на цветовете и стерео звук са някои от иновациите, въведени от американското кино в началото на 50-те години. По онова време високата цена на тези технологии затруднява мексиканската кинематография да се конкурира; в продължение на няколко години не успява да произведе филми, включващи тези иновации.

Една от държавите, в които мексиканското кино е много популярно, е Югославия, където през 50-те години в югославските киносалони доминират прожекции на мексикански филми.[6] Филмът Един ден от живота (1950), чиято премиера в Югославия е през 1952 г., е един от най-популярните филми в балканската държава.[7] Популярността на мексиканските филми води до т.нар. музикален стил Ю-Мекс, тъй като мексиканската музика и мода са имитирани в югославската държава през 50-те години.[8]

Премахването на цензурата в Съединените щати позволява по-смело и реалистично третиране на много теми. Във Франция младо поколение режисьори поставя началото на движението Нова вълна. В Италия неореализмът слага край на кариерата на няколко режисьори. В Швеция се появява Ингмар Бергман, а в Япония – Акира Куросава.

Междувременно мексиканското кино е спряно от бюрокрация и трудности със синдиката. Филмовото производство вече е концентрирано в няколко ръце и възможността да се видят нови режисьори е много трудна поради изискванията към режисьорите от страна на Съюза на работниците в кинематографичното производство. Три от най-важните филмови студия – „Тепеяк“, „КЛАСА Филмс“ и „Астека“ – са закрити между 1957 и 1958 г.

Също през 1958 г. Мексиканската академия за филмово изкуство и наука решава да прекрати церемонията по връчването на наградата „Ариел“ (връчването е възобновено през 1972 г.), която признава най-добрите продукции на националното кино. Наградата е учредена през 1946 г. и подчертава процъфтяващото състояние на индустрията.

СтудияРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Gobierno de México #AGNResguarda documentos de la Época de Oro del Cine Mexicano
  2. El cine mexicano de la edad de oro y su impacto internacional. //
  3. Mouesca, Jacqueline (2001). Erase una vez el cine: diccionario-- realizadores, actrices, actores, películas, capítulos del cine mundial y latinoamericano. Lom Ediciones. p. 390. ISBN 978-956-2823-364.
  4. Monsiváis, Carlos (2012). Pedro Infante. Las leyes del querer. Penguin Random House Grupo Editorial México. ISBN 978-607-1115-584.
  5. Baugh, Scott L. (2012). Latino American Cinema: An Encyclopedia of Movies, Stars, Concepts, and Trends (en inglés). ABC-CLIO. pp. 313. ISBN 978-031-3380-365.
  6. Mckee Irwin 2010 , p. 160.
  7. Mckee Irwin 2010 , p. 160.
  8. Mckee Irwin 2010 , p. 161.
    Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Época de Oro del cine mexicano“ в Уикипедия на испански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​