Игнаци Домейко

Игна̀ци Домѐйко, герб Дангел (на полски: Ignacy Domeyko; на руски: Игнатий Ипполитович Домейко; на испански: Ignacio Domeyko; на беларуски: Ігнат Іпалітавіч Дамейка; на литовски: Ignas Domeika) е виден полско-чилийски геолог, минералог, географ и етнолог, дългогодишен ректор на Чилийския университет и член на множество научни дружества, един от най-известните възпитаници на Вилнюския университет и национален герой на Чили.

Игнаци Домейко Ignacy Domeyko
полско-чилийски учен
Фотография на Домейко
Роден	31 юли 1802 г. Медведка, Минска губерния, Руска империя (днес в Беларус)
Починал	23 януари 1889 г. Сантяго де Чиле, Чили
Погребан	Сантяго де Чиле, Чили
Учил във	Вилнюски университет Парижко национално висше минно училище
Научна дейност
Област	геология, минералогия, география, етнология
Работил в	Чилийски университет
Титла	почетен доктор на Ягелонския университет
Семейство
Баща	Хиполит Антони Домейко
Майка	Каролина Домейко
Съпруга	Енрикета Сотомайор Гузман
Деца	Ана Круз Домейко, Хернан Естебан Домейко, Кажимеж Домейко, Естебан Домейко, Анита Домейко, Хуан Казимиро Домейко
Подпис
Игнаци Домейко в Общомедия

Роден в Беларус, която малко преди неговото раждане е включена в пределите на Руската империя, усвоява културните и политически традиции на Великото Литовско княжество, заема важно място в историята на науката и културата на Беларус, Литва, Полша и Чили.

Произход и младежки години (1802 – 1830)

Герб „Дангел"

Роден е на 31 юли 1802 година в село Медведка, Минска губерния на Руската империя, в шляхтишкото семейство на Каролина (с моминско име Анцута) и Хиполит Антони Домейко. От 1812 до 1816 г. учи в училището на град Шчуче, а след неговото завършване, едва 14-годишен, постъпва във Вилнюския университет в отдела по физика и математика. През 1817 г. получава кандидатска степен по философия, през 1820 завършва университета, а през 1822 му е присвоена магистърска степен по философия.

През 1820 г. Домейко става член на тайната студентска организация на филоматите и през ноември 1823 г. заедно с голяма част от другите членове е арестуван и затворен. Благодарение на усилията на родствениците си през февруари 1824 г. Домейко е освободен под домашен арест в семейното имение без право на излизане от него и да заема държавни длъжности.

Шест години Домейко прекарва в семейното имение като се занимава със стопанството – внедрява нова селскостопанска техника, строи мелници, винарни и дърводелски работилници, но живота му на помешчик не го задоволява. През 1829 г. полицейския надзор е свален и това му позволява да взема участие в обществени организации, а през 1830 г. е избран в Гродненския сейм (сенат).

Въстание и емиграция (1830 – 1832)

През 1830 г. Домейко за първи път напуска Литва и посещава Варшава. След завръщането си в родината, започва полското Ноемврийско въстание (1830 – 1831), в което взема активно участие. След неуспеха на въстанието през лятото на 1831 г. Домейко, заедно с други въстаници отстъпва в Прусия. През 1832 г. получава разрешение да напусне Прусия и отива в Дрезден, където се сближава с известния полски поет Адам Мицкевич. По време на пребиваването си в Германия посещава Саксония и Швейцария.

Франция (1832 – 1838)

През август 1832 г., заедно с Мицкевич и други емигранти пристига в Париж. Участва в дейността на различни емигрантски движения, посещава лекции в Сорбоната, провежда изследвания в Ботаническата градина, участва в геоложки екскурзии.

През 1834 г. постъпва в Парижкото национално висше минно училище. Съставя географска, геоложка и икономическа карта на бившите земи на Реч Посполита и написва към нея обширни коментари. През 1837 г. получава диплома за минен инженер. Същата година приема повикването на минното училище в Ла Серена в Чили и заминава за там.

Пребиваване в Чили (1838 – 1884)

От април до юни 1838 г. пресича Южна Америка през Пампата, Мендоса и Андите до Кокимбо в Чили.

През 1839 – 1840 г. изследва Бреговите Кордилери (3200 м, между 32º и 27º ю.ш.) и открива хребетите Кордилера де Олита (5926 м) и Кордилера де Олива (6380 м). Прониква от юг в пустинята Атакама. През 1844 г. посещава областта Араукания в Южно Чили.

До 1846 г. преподава в минното училище в Ла Серена (сега университет носещ неговото име), като провежда разнообразни изследвания, окомплектова минераложки колекции, основава физическа лаборатория, научна библиотека, зооложка колекция. През 1845 г. издава книга на испански език с описание на бита, културата и езика на индианците араукани, която е преведена на няколко езика.

След изтичането му на контракта се премества в столицата Сантяго де Чиле. През декември 1848 г. получава чилийско гражданство, а през лятото на 1850 г. се жени за чилийка. През 1852 г. е назначен за ръководител в министерството на образованието по делата на висшите училища и от тогава активно се занимава с организация на образованието и научните учреждения на Чили. През 1867 г. е избран за ректор на Чилийския университет и остава на тази длъжност 16 години. По негова инициатива е учредено Висше минно училище, в което са подготвени множество минни инженери, геолози и минералози.

Домейко организира първата метеорологична служба в Чили, усилено се занимава с минераложки изследвания, изследва намерения в пустинята Атакама метеорит и местните племена в най-южната част на Чили. Написва над 130 научни статии главно на френски и испански. Поддържа непрекъснати контакти с отечеството си, като изпраща в университетите в Краков и Варшава своите трудове и организира създаването на минераложки музей в Краков. Става член на множество европейски научни дружества.

Последни години (1884 – 1889)

Гробът на Домейко в Сантяго

През лятото на 1884 г. Домейко, заедно със синовете си пристига в Бордо, посещава Париж, където се среща с бивши другари. След това е посрещнат с ентусиазъм в родината си, в Краков, Варшава, Вилнюс и в родното си село. През есента се връща в Париж. През 1885 г. посещава Рим (получава аудиенция при папа Лъв XIII) и Неапол, след това отново Краков, от където са отправя на посещение на Божи гроб в Йерусалим. Връща се в Париж, отново посещава родината си и прекарва там две години.

През 1887 г. Ягелонският университет му присвоява титлата почетен доктор по медицина. През лятото на 1888 г. тръгва за Чили, по пътя се разболява и умира на 23 януари 1889 година в Сантяго на 86-годишна възраст.

Памет

Неговото име носят град и планински хребет (24°30′ ю. ш. 69°00′ з. д.24.5° ю. ш. 69° з. д.-24.5, -69) в Чили, малка планета, минерал домейкит, минераложка вкаменелост, сорт цветя, семейство растения, улици в 10 чилийски града и във Вилнюс, библиотека в Аржентина, няколко учебни заведения в Чили и музей в Беларус.

Източници

• Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 149 – 151.
• Магидович, И. П., История открытия и исследования Центральной и Южной Америки, М., 1965, стр. 401 – 404.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Игнацы Домейко“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​