И́гор Петро́вич Волк (роден на 12 април 1937, Змиев, Харковска област, починал на 3 януари 2017, Пловдив) е летец-космонавт на СССР, герой на Съветския съюз, заслужил летец-изпитател на СССР, президент на Международната асоциация „Земя и космонавтика“, полковник от запаса (1987).

Игор Волк
съветски космонавт
Информация
Роден12 април 1937 г.
Змиев, Харковска област, Украинска ССР
Починал3 януари 2017 г. (79 г.)
Пловдив, България
Националност Украйна
 СССР
 Русия
Друга професияинженер-конструктор
Престой в космоса11 денонощия 19 часа 14 минути
СелекцияГрупа ЛИИ-1
МисииСоюз Т-12
Пенсиониране1996
Игор Волк в Общомедия

Талантлив летец, получил право на пилотиране на всички типове самолети на въоръжение в СССР.

Космонавтите И. Волк, Томас Райтер, Чарлс Дюк

Биография

редактиране

Учи в средно училище № 1 в гр. Змийов и средно училище № 16 в гр. Усурийск (бивш Ворошилов), Приморски край. Завършва средно училище № 5 в гр. Курск през 1954 г.

Военна и летателна служба

редактиране

От 1954 г. е на действителна военна служба. През 1956 г. съкратено (за 2 години) завършва Кировоградското военно авиационно училище за летци. От 1956 г. служи като летец в Бакинския окръг на ПВО, летял на самолети „Ил-28“, „Ту-16“. Излиза в запаса през 1963 г. като старши лейтенант, от 1987 г. е полковник от запаса.

Общият му нальот е повече от 7000 часа, от тях в изпитателни полети над 3500 часа. От 1965 г. е летец-изпитател 4-ти клас, от 22 юли 1966 г. – 3-ти клас, от 1969 г. – 2-ри клас, от 16 ноември 1971 г. – летец-изпитател 1-ви клас, от 1984 г. – космонавт 3-ти клас.

Работа като изпитател

редактиране

През 1963 – 1965 г. минава обучение в Школата за летци-изпитатели „Летателно-изследователски институт „М. Громов“ (ЛИИ), от 1965 г. е на летателно-изпитателна работа в Летателно-изпитателния център (ЛИЦ) на ЛИИ. През 1995 – 1997 г. работи като началник на този център, заместник-началник на ЛИИ. Напуска ЛИИ на 26 февруари 2002 г.

За годините на работа е летял на всички типове съветски и руски изтребители, бомбардировачи и транспортни самолети. Особено умение проявява в сложните изпитания на различните самолети на „свредел“. Първи в света прави изпитания на поведението на самолетите на свръхкритични ъгли на атака (до 90°).

Без откъсване от основната работа през 1969 г. завършва Московския авиационен институт „Серго Орджоникидзе“.

Космически програми

редактиране

В рамките на авиационно-космическата програма „Спирал“ през май 1976 прави изпитания на дозвуковия аналог на орбиталния самолет – МиГ-105.11 (начален етап)[1].

На 12 юли 1977 г. е включен в групата за специална подготовка по програмата „Буран“. От април 1979 г. до декември 1980 г. минава общокосмическа подготовка в ЦПК „Ю. Гагарин“, а на 12 февруари 1982 г. му е присвоена квалификация космонавт-изпитател.

От септември 1982 г. до май 1983 г. минава подготовка за космически полет в състава на основния екипажа, заедно с Леонид Кизим и Владимир Соловьов, но във връзка с изменението на програмата на полета на станцията „Салют-7“ е изваден от екипажа.

От 26 декември 1983 г. преминава подготовка за полет на космическия кораб „Союз-Т“. Извършва космически полет от 17 до 29 юли 1984 г. като космонавт-изследовател на кораба „Союз Т-12“ (екипаж: Владимир Джанибеков, Светлана Савицкая). Работи на орбиталния комплекс „Салют-7“ – „Союз Т-11“ (екипаж: Леонид Кизим, Владимир Соловьов, Олег Атков) – „Союз Т-12“. Експедицията се завръща на Земята със „Союз Т-11“. Продължителността на полета е 11 денонощия 19 часа 14 минути 36 секунди. В рамките на изпитанията след приземяването пилотирал вертолет и самолет Ту-154 и МиГ-25 по маршрута Байконур – Ахтубинск – Байконур. Главната цел на този полет е доказването на възможността на космонавта да пилотира „Буран“ след условията на безтегловност.

И. Волк е определен да бъде командир на екипажа на първия космически полет на „Буран“ (заедно с Римантас-Антанас Антано Станкявичус 26.07.1944-19.09.1990), но заради сложни политически интриги във висшите кръгове на космическата и авиационна индустрия единственият полет е извършен в автоматичен режим.

Преминава подготовка за командир на екипаж заедно с Александър Иванченков. До 1995 г. остава в състава на отряда на космонавтите.

Обществена работа

редактиране
  • Депутат в Градския съвет на гр. Жуковски (1984 – 1987)
  • Президент на Всесъюзната федерация по тенис на СССР (1986 – 1990)
  • Президент на Федерацията на любителите на авиацията – от 1988 г.
  • Член на Изпълкома на Движението на зелените – от 1989 г.
  • Първи вицепрезидент на Федерацията по космонавтика на Русия, председател на Изпълкома на ФКР (2003 – 2005)

Избран е за президент на Международната асоциация „Земя и космонавтика“. Учредява в нея фондация „Деца и авиация“, чиято цел е създаване на град на бъдещето за развитие на авиацията. Волк представя този проект в Пловдив през декември 2016 г. Това посещение се оказва съдбоносно за космонавта: умира скоропостижно в Пловдив на 3 януари 2017 г.[2]

  • Герой на Съветския съюз (29 юли 1984)[3]
  • Орден „За заслуги пред Отечеството“ IV степен (11 април 1997) за заслуги пред държавата, големия принос в развитието на руската авиация и космонавтика[4]
  • Орден „Ленин“ (29 юли 1984)
  • Орден „Червено знаме на труда“
  • Орден „Дружба между народите“
 
Владимир Джанибеков, Светлана Савицкая и Игор Волк на пощенска марка на СССР, 1985 г.

Източници

редактиране
  1. Авиационно-космическа система СПИРАЛ: подробности
  2. Космический мемориал: И.П. Волк // sm.evg-rumjantsev.ru. Посетен на 8 май 2017.
  3. Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 29 юли 1984 г.
  4. Указ на Президента на Руската федерация № 342 от 11 април 1997 г.

Външни препратки

редактиране