Харковска област

Харковска област Харківська область
Страна	Украйна
Адм. център	Харков
Площ	31 418 km²
Население (2018)	2 663 259 души; 84,8 души/km²
Райони	27 + 7
Губернатор	Юлия Александровна Светличная
	Харковска област в Общомедия

Харковска област (на украински: Харківська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 663 259 души^[1] (4-то място по население в Украйна, 6,02% от нейното население). Административен център град Харков. Разстояние от Киев до Харков 491 km

Историческа справкаРедактиране

Първите селища официално признати за градове на територията на съвременната Харковска област са през 17-ти и 18-ти век:

1639 г. – Изюм
1650 г. – Харков (има сведения, че селището е основано в периода 1620 – 1629 г.)
1681 г. – Богодухов
1779 г. – Купянск (първите исторически сведения са от 1685 г.)
1780 г. – Волчанск, Чугуев и Валки (последните два, през 1938 г. вторично са признати за градове от селища от градски тип)
1797 г. – Красноград (през 1731 г. е основано военно укрепление) и Змийов (основан през 1604 г., през 1948 г. вторично е признат за град, от 1976 до 2016 г. се нарича Готвалдов)

Седем селища са признати за градове по време на съветската власт, а най-младият град Первомайски е утвърден през 1991 г. след като Украйна става независима държава. От XVII век областта е в границите на Слободска Украйна. Харковска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите пет области в бившата Украинска ССР. На 22 септември 1937 оот западните райони на областта е образувана Полтавска област, а на 10 януари 1939 г. от северозападните райони – Сумска област, след което Харковска област добива съвременните си очертания.

Географска характеристикаРедактиране

Харковска област е разположена североизточната част на Украйна. На север граничи с Русия, на изток – с Луганска област, на югоизток – с Донецка област, на юг – с Днепропетровска област, на запад – с Полтавска област и на северозапад – със Сумска област. В тези си граници заема площ от 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Дължина от запад на изток 220 km, ширина от север на юг 210 km.^[2]

Харковска област е разположена на границата между степната и лесостепната област, като повърхността ѝ представлява хълмиста равнина, дълбоко разчленена от речни долини, образи и суходолия. В най-южната ѝ част навлизат крайните северозападни разклонения на Донецкото възвишение, а в най-северните – южните разклонения на Средноруското възвишение и тук в близост до границата с Русия се намира максималната ѝ височина 236 m (50°19′26″ с. ш. 35°47′10″ и. д. / 50.323889° с. ш. 35.786111° и. д.50.323889, 35.786111, на 2 km северозападно от село Лютивка в Золочевски район).^[2]

Климатът е умерено континентален със сравнително умерено студена зима и умерено горещо лято. Средна януарска температура от -7,2°C до -8,4°С, средна юлска от 20°С до 21,4°С. Годишната сума на валежите варира от 457 mm на изток до 536 mm на юг, с максимум през летния период.^[2]

Западните и югозападните райони на областта попадат във водосборния басейн на река Днепър, а останалите около 2/3 от територията ѝ във водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон). Основните притоци на Северски Донец са: Оскол, Уда, Мжа, Берека, Балаклейка, Волча и Велики Бурлук. Има няколко по-големи езера: Лиман, Боровое, Чайка, Лебяже и др. Създадени са две големи водохранилища – Печенежко (380 млн.m³) на река Северски Донец и Красноосколско (480 млн.m³) на река Оскол, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и напояване. Освен това са изградени около 1150 микроязовири, водите на които се използват основно за напояване.^[2]

В областта преобладават черноземните почви, а по долините на реките – ливадно-подзолисти, ливадно-черноземни, блатни и др. Горите и храстите заемат 9,2% от територията на областта, като основните горски масиви са в северозападните части. Най-разпространените дървесни видове са дъб, клен, липа, върба, дива круша и има няколко масива заети от борови гори. Животинският свят е представен от вълк, лисица, язовец, пор, заек, лос, елен, дива свиня, сърна, лалугер, полска мишка, таралеж, а птичият – от белоопашат орел, мишелов, блатар, сова, дива гъска, пъдпъдък, сива чапла, щъркел и др. Реките и водоемите са богати на различни видове риба.^[2]

НаселениеРедактиране

На 1 януари 2018 г. населението на Харковска област област е наброявало 2 663 259 души (6,02% от населението на Украйна). Гъстота 84,77 души/km². Градско население 80,89%. Етнически състав: украинци 70,7%, руснаци 25,6%, белоруси 0,5%, евреи 0,4%, азербайджанци 0,2%, грузинци 0,2% и др.^[1]

Административно-териториално делениеРедактиране

В административно-териториално отношение Харковска област се дели на 7 областни градски окръга, 27 административни района, 17 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 61 селища от градски тип и 9 градски района (в град Харков).^[1]

Карта на административно-териториалното деление на Харковска област

**Административно-териториално деление на Харковска област към 1 януари 2019 г.**
Административна единица	Площ (km²)	Население (2017 г.)	Административен център	Население (2017 г.)	Разстояние до Харков (в km)	Други градове и сгт с районно подчинение
Областен градски окръг
1.Изюм	44	47 231	гр. Изюм	44 231	127
2.Купянск	34	62 705	гр. Купянск	28 216	116	Ковшаровка, Купянск-Узловой
3.Лозова	64	73 707	гр. Лозова	55 827	144	Панютино
4.Люботин	102	26 805	гр. Люботин	20 887	32
5.Первомайски	31	33 319	гр. Первомайски	29 513	86
6.Харков	350	1 446 107	гр. Харков	1 446 107	-
7.Чугуев	135	37 348	гр. Чугуев	37 348	38
Административен район
1.Балаклейски	1 987	81 055	гр. Балаклея	27 637	95	Авдреевка, Донец, Савинци
2.Барвенковски	1 365	21 057	гр. Барвенково	8 660	170
3.Близнюковски	1 380	18 800	сгт Близнюки	3 687	162
4.Богодуховски	1 160	38 584	гр. Богодухов	15 339	58	Гути, Шаровка
5.Боровски	876	16 751	сгт Боровая	5 498	165
6.Валковски	1 011	31 654	гр. Валки	8 970	54	Ковяги, Стари Мерчик
7.Великобурлукски	1 221	22 201	сгт Велики Бурлук	3 856	108	Приколотное
8.Волчански	1 889	46 166	гр. Волчанск	18 323	72	Бели Колодез, Вилча, Стари Салтов
9.Двуреченски	1 112	17 493	сгт Двуречная	3 599	131
10.Дергачевски	900	94 574	гр. Дергачи	17 896	18	Казачая Лопан, Малая Даниловка, Олшани, Пересечное, Прудянка, Слатино, Солоницевка
11.Зачепиловски	794	15 161	сгт Зачепиловка	3 541	130
12.Змийовски	1 366	71 304	гр. Змийов	14 432	40	Зидки, Слобожанское
13.Золочевски	969	26 120	сгт Золочев	8 425	41
14.Изюмски	1 553	17 029	гр. Изюм		127
15.Кегичовски	782	20 977	сгт Кегичовка	5 928	110	Слобожанское
16.Коломакски	330	6 992	сгт Коломак	2 828	86
17.Красноградски	985	44 086	гр. Красноград	20 450	105
18.Краснокутски	1 041	27 819	сгт Краснокутск	7 455	95	Константиновка
19.Купянски	1 280	24 352	гр. Купянск		116
20.Лозовски	1 404	28 715	гр. Лозова		144	Краснопавловка, Орелка
21.Нововодолажки	1 183	32 548	сгт Новая Водолага	10 986	53	Борки
22.Первомайски	1 225	15 660	гр. Первомайски		86
23.Печенежки	468	9 904	сгт Печенеги	5 200	59
24.Сахновщински	1 170	20 973	сгт Сахновщина	7 201	153
25.Харковски	1 403	178 602	гр. Харков		-	гр. Мерефа, гр. Пивденное, Бабаи, Безлюдовка, Березовка, Буди, Васишчово, Високи, Коротич, Кулиничи, Манченки, Песочин, Покотиловка, Роган, Утковка, Хорошево
26.Чугуевски	1 149	46 508	гр. Чугуев		38	Веденка, Есхар, Кочеток, Малиновка, Новопокровка, Чкаловское
27.Шевченковски	977	20 325	сгт Шевченково	6 875	80

ИзточнициРедактиране

[nas-1] а ^б ^в Государственная служба статистики Украины. Сборник: Численность наличного населения Украины на 1 января 2015 года. Киев 2015. Ответственная за выпуск Тимошенко Г. М. (doc)

[bse-2] а ^б ^в ^г ^д ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Харьковская область, т. 28, стр. 207 – 208

[1]

[2]