Харковска област
Харковска област (на украински: Харківська область) е една от 24-те области на Украйна. Площ 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Население на 1 януари 2018 г. 2 663 259 души[1] (4-то място по население в Украйна, 6,02% от нейното население). Административен център град Харков. Разстояние от Киев до Харков 491 km
Харковска област Харківська область | |
Страна | Украйна |
---|---|
Адм. център | Харков |
Площ | 31 418 km² |
Население | 2 663 259 души (2018) 84,8 души/km² |
Райони | 27 + 7 |
Губернатор | Юлия Александровна Светличная |
Официален сайт | kharkivoda.gov.ua |
Харковска област в Общомедия |
Историческа справка
редактиранеПървите селища официално признати за градове на територията на съвременната Харковска област са през 17-и и 18 век:
- 1639 г. – Изюм
- 1650 г. – Харков (има сведения, че селището е основано в периода 1620 – 1629 г.)
- 1681 г. – Богодухов
- 1779 г. – Купянск (първите исторически сведения са от 1685 г.)
- 1780 г. – Волчанск, Чугуев и Валки (последните два, през 1938 г. вторично са признати за градове от селища от градски тип)
- 1797 г. – Красноград (през 1731 г. е основано военно укрепление) и Змийов (основан през 1604 г., през 1948 г. вторично е признат за град, от 1976 до 2016 г. се нарича Готвалдов)
Седем селища са признати за градове по време на съветската власт, а най-младият град Первомайски е утвърден през 1991 г. след като Украйна става независима държава. От XVII век областта е в границите на Слободска Украйна. Харковска област е образувана на 27 февруари 1932 г. и е една от първите пет области в бившата Украинска ССР. На 22 септември 1937 от западните райони на областта е образувана Полтавска област, а на 10 януари 1939 г. от северозападните райони – Сумска област, след което Харковска област добива съвременните си очертания.
Географска характеристика
редактиранеХарковска област е разположена североизточната част на Украйна. На север граничи с Русия, на изток – с Луганска област, на югоизток – с Донецка област, на юг – с Днепропетровска област, на запад – с Полтавска област и на северозапад – със Сумска област. В тези си граници заема площ от 31 418 km² (4-то място по големина в Украйна, 5,21% от нейната площ). Дължина от запад на изток 220 km, ширина от север на юг 210 km.[2]
Харковска област е разположена на границата между степната и лесостепната област, като повърхността ѝ представлява хълмиста равнина, дълбоко разчленена от речни долини, образи и суходолия. В най-южната ѝ част навлизат крайните северозападни разклонения на Донецкото възвишение, а в най-северните – южните разклонения на Средноруското възвишение и тук в близост до границата с Русия се намира максималната ѝ височина 236 m ( , на 2 km северозападно от село Лютивка в Золочевски район).[2]
Климатът е умерено континентален със сравнително умерено студена зима и умерено горещо лято. Средна януарска температура от -7,2 °C до -8,4 °C, средна юлска от 20 °C до 21,4 °C. Годишната сума на валежите варира от 457 mm на изток до 536 mm на юг, с максимум през летния период.[2]
Западните и югозападните райони на областта попадат във водосборния басейн на река Днепър, а останалите около 2/3 от територията ѝ във водосборния басейн на река Северски Донец (десен приток на Дон). Основните притоци на Северски Донец са: Оскол, Уда, Мжа, Берека, Балаклейка, Волча и Велики Бурлук. Има няколко по-големи езера: Лиман, Боровое, Чайка, Лебяже и др. Създадени са две големи водохранилища – Печенежко (380 млн.m³) на река Северски Донец и Красноосколско (480 млн.m³) на река Оскол, водите на които се използват за битово и промишлено водоснабдяване и напояване. Освен това са изградени около 1150 микроязовири, водите на които се използват основно за напояване.[2]
В областта преобладават черноземните почви, а по долините на реките – ливадно-подзолисти, ливадно-черноземни, блатни и др. Горите и храстите заемат 9,2% от територията на областта, като основните горски масиви са в северозападните части. Най-разпространените дървесни видове са дъб, клен, липа, върба, дива круша и има няколко масива заети от борови гори. Животинският свят е представен от вълк, лисица, язовец, пор, заек, лос, елен, дива свиня, сърна, лалугер, полска мишка, таралеж, а птичият – от белоопашат орел, мишелов, блатар, сова, дива гъска, пъдпъдък, сива чапла, щъркел и др. Реките и водоемите са богати на различни видове риба.[2]
Население
редактиранеНа 1 януари 2018 г. населението на Харковска област област е наброявало 2 663 259 души (6,02% от населението на Украйна). Гъстота 84,77 души/km². Градско население 80,89%. Етнически състав: украинци 70,7%, руснаци 25,6%, беларуси 0,5%, евреи 0,4%, азербайджанци 0,2%, грузинци 0,2% и др.[1]
Административно-териториално деление
редактиранеВ административно-териториално отношение Харковска област се дели на 7 областни градски окръга, 27 административни района, 17 града, в т.ч. 7 града с областно подчинение и 10 града с районно подчинение, 61 селища от градски тип и 9 градски района (в град Харков).[1]
Административна единица | Площ (km²) |
Население (2017 г.) |
Административен център | Население (2017 г.) |
Разстояние до Харков (в km) |
Други градове и сгт с районно подчинение |
---|---|---|---|---|---|---|
Областен градски окръг | ||||||
1. Изюм | 44 | 47 231 | гр. Изюм | 44 231 | 127 | |
2. Купянск | 34 | 62 705 | гр. Купянск | 28 216 | 116 | Ковшаровка, Купянск-Узловой |
3. Лозова | 64 | 73 707 | гр. Лозова | 55 827 | 144 | Панютино |
4. Люботин | 102 | 26 805 | гр. Люботин | 20 887 | 32 | |
5. Первомайски | 31 | 33 319 | гр. Первомайски | 29 513 | 86 | |
6. Харков | 350 | 1 446 107 | гр. Харков | 1 446 107 | - | |
7. Чугуев | 135 | 37 348 | гр. Чугуев | 37 348 | 38 | |
Административен район | ||||||
1. Балаклейски | 1987 | 81 055 | гр. Балаклея | 27 637 | 95 | Авдреевка, Донец, Савинци |
2. Барвенковски | 1365 | 21 057 | гр. Барвенково | 8660 | 170 | |
3. Близнюковски | 1380 | 18 800 | сгт Близнюки | 3687 | 162 | |
4. Богодуховски | 1160 | 38 584 | гр. Богодухов | 15 339 | 58 | Гути, Шаровка |
5. Боровски | 876 | 16 751 | сгт Боровая | 5498 | 165 | |
6. Валковски | 1011 | 31 654 | гр. Валки | 8970 | 54 | Ковяги, Стари Мерчик |
7. Великобурлукски | 1221 | 22 201 | сгт Велики Бурлук | 3856 | 108 | Приколотное |
8. Волчански | 1889 | 46 166 | гр. Волчанск | 18 323 | 72 | Бели Колодез, Вилча, Стари Салтов |
9. Двуреченски | 1112 | 17 493 | сгт Двуречная | 3599 | 131 | |
10. Дергачевски | 900 | 94 574 | гр. Дергачи | 17 896 | 18 | Казачая Лопан, Малая Даниловка, Олшани, Пересечное, Прудянка, Слатино, Солоницевка |
11. Зачепиловски | 794 | 15 161 | сгт Зачепиловка | 3541 | 130 | |
12. Змийовски | 1366 | 71 304 | гр. Змийов | 14 432 | 40 | Зидки, Слобожанское |
13. Золочевски | 969 | 26 120 | сгт Золочев | 8425 | 41 | |
14. Изюмски | 1553 | 17 029 | гр. Изюм | 127 | ||
15. Кегичовски | 782 | 20 977 | сгт Кегичовка | 5928 | 110 | Слобожанское |
16. Коломакски | 330 | 6992 | сгт Коломак | 2828 | 86 | |
17. Красноградски | 985 | 44 086 | гр. Красноград | 20 450 | 105 | |
18. Краснокутски | 1041 | 27 819 | сгт Краснокутск | 7455 | 95 | Константиновка |
19. Купянски | 1280 | 24 352 | гр. Купянск | 116 | ||
20. Лозовски | 1404 | 28 715 | гр. Лозова | 144 | Краснопавловка, Орелка | |
21. Нововодолажки | 1183 | 32 548 | сгт Новая Водолага | 10 986 | 53 | Борки |
22. Первомайски | 1225 | 15 660 | гр. Первомайски | 86 | ||
23. Печенежки | 468 | 9904 | сгт Печенеги | 5200 | 59 | |
24. Сахновщински | 1170 | 20 973 | сгт Сахновщина | 7201 | 153 | |
25. Харковски | 1403 | 178 602 | гр. Харков | - | гр. Мерефа, гр. Пивденное, Бабаи, Безлюдовка, Березовка, Буди, Васишчово, Високи, Коротич, Кулиничи, Манченки, Песочин, Покотиловка, Роган, Утковка, Хорошево | |
26. Чугуевски | 1149 | 46 508 | гр. Чугуев | 38 | Веденка, Есхар, Кочеток, Малиновка, Новопокровка, Чкаловское | |
27. Шевченковски | 977 | 20 325 | сгт Шевченково | 6875 | 80 |