Светла́на Евге́ниевна Сави́цкая (8 август 1948 г., Москва, РСФСР, СССР) е бивша съветска космонавтка, втората космонавтка в света (първата е Валентина Терешкова) и първата в света космонавтка, излязла в открития космос, 2 пъти герой на Съветския съюз, заслужил майстор на спорта на СССР (1970), депутат от Държавната дума на Русия от Комунистическата партия на Руската федерация (КПРФ).

Светлана Савицкая
съветски космонавт
Информация
Роден8 август 1948 г. (76 г.)
Москва, СССР
Националнострускиня
Друга професияинженер
Престой в космоса19 денонощия 17 часа 45 мин
СелекцияГрупа НПОЕ-5 (1980)
МисииСоюз Т-7, Союз Т-12
Пенсиониране27 октомври 1993 г.
Светлана Савицкая в Общомедия
Владимир Джанибеков, Светлана Савицкая и Игор Волк на пощенска марка на СССР, 1985 г.

Биография

редактиране
 
Марка с екипажа на орбиталната станция

Родена е в семейството на Маршала от авиацията Евгений Савицкий. През 1966 г. завършва московското училище № 637. Постъпва в Московския авиационен институт (МАИ), който завършва през 1972 г. По време на обучението си в МАИ посещава и Централната обединена летателно-техническа школа при ЦК на ДОСААФ (съответствието на нашето ОСО, която завършва през 1971 г. и получава квалификацията „летец-инструктор“.

В периода от 1969 до 1977 г. влиза в състава на представителния отбор на СССР по Спортно пилотиране. През 1970 г. печеля Световното първенство по спортно пилотиране на бутални самолети във Великобритания. Установява 3 световни рекорда по парашутен спорт в група от стратосферата и 18 авиационни рекорда на реактивни самолети.

След завършване на института работи като летец-инструктор, учи в училище за летци-изпитатели. Изпълнява полети на самолети „МиГ-21“, „МиГ-25“, „Су-7“, „Ил-18“, „Ил-28“.

Космическа кариера

редактиране

През август 1980 е командирована в отряда на космонавтите, а през юни 1981 г. е назначена за космонавт-изследовател.

От 19 до 27 август 1982 г. като космонавт-изследовател извършва полет на кораба „Союз Т-5“, „Союз Т-7“ и орбиталната станция „Салют-7“.

От 17 до 29 юли 1984 г. в като бординженер извършва полет със „Союз Т-12“ и орбиталната станция „Салют-7“. По време на полета става първата жена, извършила излизане в открития космос. Продължителността му е 3 часа 34 минути.

Готвила се за полет на станцията „Салют-7“ като командир на първия изцяло женски екипаж, но този полет не се е състоял.

Космически полети на Светлана Савицка
Дата КК Функции Продължителност
1 19 август 1982 Союз Т-7 Космонавт-изследовател 7 денонощия 21 часа 52 мин 24 сек.
2 17 юли 1984 Союз Т-12 Бординженер 11 денонощия 19 часа 14 мин 36 сек.
Сумарно време в космоса – 19 денонощия 17 часа 7 минути и 0 сек.

През 1986 г. защитава дисертация и става кандидат на техническите науки.

Напуска отряда на космонавтите със звание майор през октомври 1993 г. след като се пенсионира.

След космоса

редактиране

След напускането на отряда на космонавтите от 27 октомври 1993 г. до 15 април 1994 г. работи като заместник началник в НПО „Енергия“, а след това доцент в МАИ.

През 1989 г. е избрана за народен депутат на СССР. През 1990 е избрана за народен депутат от Русия. Работи във фракцията на (КПРФ). След разпускането на Върховния Съвет през октомври 1993 г. се кандидатира за Държавната дума, но губи изборите. През 1995 г. е избрана за депутат от КПРФ. През 1999, 2003 и 2007 г. също е избрана за депутат в Държавната дума от КПРФ.

  • Два пъти Герой на Съветския съюз.
  • 2 Ордена „Ленин“ (1982, 1984).
  • Орден „Почетен знак“ (1976).
  • Златен медал и 18 дипломи от Международната федерация по аеронавтика (FAI).
  • 16 златни спортни медали на СССР.
  • Специален медал за установяване на женски световен рекорд по престой в открития космос.
  • На нейното име са наречени две малки планети (астероиди): № 4118 (Света) и № 4303 (Савицкая).

Почетни звания

редактиране
  • Летец космонавт на СССР (1982),
  • Заслужил майстор на спорта на СССР (1970),
  • Почетен жител на Останкинския район на гр. Москва (2008).

Външни препратки

редактиране