Източнокарибски долар
Източнокарибският долар е валутата на седемте държави от Организацията на източнокарибските държави: Антигуа и Барбуда, Доминика, Гренада, Сейнт Китс и Невис, Сейнт Лусия, Сейнт Винсънт и Гренадини, както на островите Ангила и Монсерат. Съществува от 1965 г. и се явява наследник на британския западноиндийски долар. Обикновено се съкращава като $ или EC$, за да се различава от останалите доларови валути. Един източнокарибски долар се разделя на 100 цента. Фиксиран е към щатския долар от 7 юли 1946 г. при курс US$1 = EC$2,70.[1]
Източнокарибски долар | |
Eastern Caribbean dollar | |
Информация | |
---|---|
ISO 4217 | XCD |
Въвеждане | 1965 г. |
Страна | Антигуа и Барбуда Ангила Доминика Гренада Монсерат Сейнт Китс и Невис Сейнт Лусия Сейнт Винсент и Гренадини |
Инфлация | 0,47% (2018 г.) |
Разделение | цент (1⁄100) |
Символ | $ |
Банкноти | 2, 5, 10, 20, 50, 100 долара |
Монети | 5, 10, 25 цента и 1 долар |
Централна банка | Източнокарибска Централна банка |
Валутен курс | |
BGN EUR USD | |
Източнокарибски долар в Общомедия |
История
редактиранеПрез 1946 г. на валутна конференция е решено източнокарибските държави да установят обща валута, която да замени текущата организация от три различни валутни борда (на Барбадос, Британска Гвиана и Тринидад и Тобаго).[2][3] През 1949 г. правителството на Великобритания формализира доларовата система, въвеждайки британския западноиндийски долар с курс $4,80 за британски паунд. Това е една от многото експериментални политически и икономически начинания на британското правителство за учредяване на обща система в британските западноиндийски територии. През 1951 г. към споразумението се присъединяват Британските Вирджински острови, но това води до недоволства, тъй като територията е по-близка до валутата на съседните Американски Вирджински острови. През 1961 г. Британските Вирджински острови напускат споразумението и приемат щатския долар. До 1955 г. британският западноиндийски долар съществува само под формата на банкноти, без монети.
През 1958 г. е учредена Западноиндийската федерация, като за нейна официална валута се приема британския западноиндийски долар. Някои от страните ѝ членки, обаче, (например Ямайка) така и не приемат новата валута. През 1965 г. британският западноиндийски долар на вече несъществуващата Западноиндийска федерация е заменен от източнокарибския долар при същия курс.[4] Британска Гвиана се изтегля от валутния съюз на следващата година, но Гренада, която използва долара на Тринидад и Тобаго от 1964 г., се включва отново в съюза през 1968 г.[2] През 1972 г. от валутния съюз излиза и Барбадос, след което щаб-квартирата на Източнокарибския валутен орган е преместена в Сейнт Китс и Невис.[2]
До 1981 г. източнокарибският долар съществува само във вида на банкноти. На 5 юли 1983 г. в Бастер е основана Източнокарибската Централна банка. Курсът от $4,80 = £1 паунд е запазен до 1976 г.[1]
Монети
редактиранеДо 1981 г. се използват монетите на британския западноиндийски долар. През 1982 г. са въведени източнокарибски монети със стойности 1, 2, 5, 10 и 25 цента и 1 долар. Монетите от 1, 2 и 5 цента се секат от алуминий, тези от 10 и 25 цента – от мед-никелова сплав, а доларът е от алуминиево-бронзова сплав. От 1989 г. доларът вече се прави също от мед-никелова сплав. Монетите от 1 и 2 цента се изведени от обращение през юли 2015 г., но остават легално разплащателно средство до 30 юни 2020 г.[5]
Стойност | Технически параметри | Описание | Дата на първо отсичане | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
Диаметър | Маса | Състав | Ръб | Лице | Гръб | ||
1 цент | 18,42 mm | 1,03 g | Алуминий | Равен | Елизабет II | Стойност, година на отсичане, „Източнокарибски държави“, венец с 2 клона | 2002 |
2 цента | 21,46 mm | 1,42 g | |||||
5 цента | 23,11 mm | 1,74 g | |||||
10 цента | 18,06 mm | 2,59 g | Мед-никелова сплав | Ръбест | Стойност, година на отсичане, „Източнокарибски държави“, плаващ кораб | ||
25 цента | 23,98 mm | 6,48 g | |||||
1 долар | 26,5 mm | 7,98 g | Редуващ се гладък и ръбест |
Банкноти
редактиранеПрез 1965 г. Източнокарибският валутен орган пуска в обращение банкноти със стойности 1, 5, 20 и 100 долара, всичките те изобразяващи Елизабет II.[6] През 1985 г. Източнокарибската Централна банка пуска в обращение банкнота със стойност от 10 долара. Последните еднодоларови банкноти са издадени през 1989 г., а през 1993 г. е въведена банкнотата от 50 долара. През 2012 г. е пусната нова серия от банкноти, включваща обозначения на Брайлова азбука.
Лице | Гръб | Стойност | Лице | Гръб |
---|---|---|---|---|
10 долара | Елизабет II, костенурка, зеленогушо карибско колибри | Адмиралтейският залив на остров Бекиа, карта на Организацията на източнокарибските държави, кафяв пеликан, тропическа риба | ||
20 долара | Елизабет II, костенурка, зеленогушо карибско колибри | Правителственият дом в Монсерат, индийско орехче | ||
50 долара | Елизабет II, костенурка, зеленогушо карибско колибри | Сър Дуайт Венер, Бримстоун Хил Фортрес, карта на Организацията на източнокарибските държави, изглед към двата вулканични нека Питон близо до Суфриер в Сейнт Лусия, тропическа риба | ||
100 долара | Елизабет II, костенурка, зеленогушо карибско колибри | Сър Артър Луис, карта на Организацията на източнокарибските държави, сградата на Източнокарибската Централна банка, тропическа риба |
Източници
редактиране- ↑ а б Eastern Caribbean Central Bank. ECCU commemorates 34th Anniversary of EC dollar pegged to the US dollar // 6 юли 2010. Посетен на 4 май 2012.
- ↑ а б в The Financial System // The Eastern Caribbean Currency Union: Institutions, Performance, and Policy Issues. International Monetary Fund, 2000. Посетен на 26 февруари 2013.
- ↑ WEST INDIES (DECIMAL CURRENCY), 05 June 1946, British House of Commons Hansard
- ↑ Banking Supervision in OECS Countries // Small States, Smart Solutions: Improving Connectivity and Increasing the Effectiveness of Public Services. World Bank Publications, 2008. Посетен на 26 февруари 2013.
- ↑ Eastern Caribbean Central Bank Withdraws Coins // Архивиран от оригинала на 2023-05-29. Посетен на 18 април 2017.
- ↑ East Caribbean States // The Banknote Book. San Francisco, CA, www.BanknoteNews.com, 2013.