Гренада
Гренада (на английски: Grenada; на френски: Grenade; на испански: Granada) е островна държава в Централна Америка от групата на Наветрените острови, които са част от архипелага Малки Антили. Разположена е в югоизточно Карибско море. Включва остров Гранада и южната част на о-ви Гренадини. Гренада е на второ място сред най-малките независими страни в Западното полукълбо след Сейнт Китс и Невис. Тя е разположена на север от Тринидад и Тобаго и южно от Сейнт Винсент и Гренадините.
Гренада Grenada | |
Девиз: Ever Conscious of God We Aspire, Build and Advance as One People | |
Химн: Hail Grenada | |
Местоположение на Гренада | |
География и население | |
---|---|
Площ | 348,5 km² (на 185-о място) |
Води | 1,6% |
Климат | тропичен |
Столица | Сейнт Джорджис |
Най-голям град | Сейнт Джорджис |
Официален език | |
Религия | 96,6% християнство —48,8% католици —39,2% протестанти —8,6% други християни 1,3% растафари 1,0% нерелигиозност 0,7% индуизъм 0,4% други религии |
Демоним | гренадец |
Население (2021) | 124 610 (на 179-о място) |
Население (2018) | 111 454 |
Гъстота на нас. | 328 души/km² (на 45-о място) |
Градско нас. | 36,5% (на 156-о място) |
Управление | |
Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
Монарх | Чарлз III |
Генерал-губернатор | Сесил ла Гренейд |
Организации | ООН, ОН |
Законодат. власт | Парламент |
Горна камара | Сенат |
Долна камара | Камара на представителите |
История | |
Независимост | от Великобритания |
Асоциирана държава | 3 март 1967 г. |
Независимост | 7 февруари 1974 г. |
Гренадска революция | 13 март 1979 г. |
Икономика | |
БВП (ППС, 2019) | 1,801 млрд. щ.д.[1] (на 182-ро място) |
БВП на човек (ППС) | 16 604 щ.д.[1] (на 80-о място) |
БВП (ном., 2019) | 1,249 млрд. щ.д. (на 172-ро място) |
БВП на човек (ном.) | 11 518 щ.д. (на 66-о място) |
ИЧР (2019) | 0,779 (висок) (на 74-то място) |
Прод. на живота | 72,4 години (на 105-о място) |
Детска смъртност | 16,5/1000 (на 68-о място) |
Грамотност | 96% (на 77-о място) |
Валута | Източнокарибски долар (XCD) |
Други данни | |
Часова зона | AST (UTC-4) |
Автомобилно движение | ляво |
Код по ISO | GD |
Интернет домейн | .gd |
Телефонен код | +1 – 473 |
ITU префикс | J3A-J3Z |
Официален сайт | www.gov.gd |
Гренада в Общомедия |
История
редактиранеПисаната история на Гренада започва през 1498 година, когато мореплавателят Христофор Колумб пръв вижда острова. По това време поселищата на острова са населени с „островни карибци“, които живеят на някои от другите острови в Карибско море. Великобритания завладява острова през 1783 г. Официално Гренада е колония на Британската империя от 1877 година.
През XX век островът е провинция на краткотрайно просъществувалата федерация Западни Индии (1952 – 1962 г.) Своята независимост Гренада получава през 1974 г., като начело застава Ерик Гайри (Eric Gairy). Постепенно правителството започва да управлява твърде авторитарно и в държавата се осъществява държавен преврат. Начело на преврата през 1979 г. е харизматичният ляв водач Морис Бишоп (Maurice Bishop). Неуспехът на Бишоп да проведе избори, съпроводен със социалическите му разбирания и близките му отношения с комунистическа Куба, предизвиква недоволство сред съседните държави (Тринидад и Тобаго, Барбадос, Доминика, САЩ). През 1983 г. избухва и вътрешна борба за надмощие между Бишоп и сталинисткото движение в управляващата New Jewel Movement. Бишъп е поставен под домашен арест от смятания за верен на Москва Бернар Коар (Bernard Coard), където е и екзекутиран на 19 октомври 1983 г. при спорни обстоятелства.
Само 6 дни по-късно на острова нахлуват военни части от САЩ и 6 други карибски държави като част от военна кампания, наречена Операция „Неотложна ярост“ (Urgent Fury). Въпреки че по-късно новият генерал-губернатор сър Пол Скун заявява, че той е помолил за навлизането на военните части, правителствата на Великобритания и Тринидад и Тобаго изказват яростни мнения срещу нахлуването, тъй като не са били консултирани. Операцията протича набързо и с многобройни проблеми, тъй като не е подкрепена с разузнавателни данни, но завършва с успех. Ръководител на операцията е Джузеф Меткалф, а заместник – Норман Шварцкопф. След нахлуването е назначено временно правителство и през 1984 г. са проведени демократични избори
През 2004 г. островът е директно засегнат от урагана Иван (7 септември). Ураганът от 4-та степен разрушава или нанася тежки поражения на 90% от жилищата на острова. През следващата година друг ураган, Емили, нанася нови поражения на острова за около 110 милиона щатски долара.
Политика
редактиранеКато част от Британската общност на нациите, народът на Гренада признава крал Чарлз III за свой законен суверен. Той се представлява на острова от генерал-губернатор, но истинската изпълнителна власт е в ръцете на премиер-министъра. Макар официално той да се посочва от генерал-губернатора, по правило е премиер-министърът водачът на най-голямата партия в парламента.
Парламентът се състои от Сенат (13 членове) и Камара на представителите (15 членове). Сенаторите се избират от правителството и от опозицията, а членовете на долната камара се избират от населението за срок от 5 години. През 2003 година Новата национална партия (New National Party) печели изборите с 49,8% от гласовете и 8 места в камарата на представителите и остава най-голямата партия в Гренада. На второ място е другата голяма партия Национален демократически конгрес (National Democratic Congress) с 45,1% от гласовете и 7 места.
Гренада е пълноправен член с право на глас на Общността на Карибските държави (CARICOM) и на Организацията на Източнокарибските държави (OECS).
Административно деление
редактиранеВ адмистративно отношение Гренада се разделя на 6 енории и две зависими тиритории.
Енории:
- Енория Сейнт Андрю
- Енория Сейнт Дейвид
- Енория Сейнт Джордж
- Енория Сейнт Джон
- Енория Сейнт Марк
- Енория Сейнт Патрик
Зависими територии:
География
редактиранеОстров Гранада е най-големият от групата острови образуващи територията на страната. Други от по-малките острови на о-ви Гренадини са Кариаку, Пти Мартиник, Ронд Айлънд, Кайе Айлънд, Дямон Айлънд, Ларж Айлънд, Салин Айлънд и Фригат Айлънд. По-голямата част от населението живее на о. Гренада, където са и столицата Сейнт Джорджес и двата града Гренвил и Гоуяве (Gouyave). От селищата на съседните острови най-голямо е Хилсбъро (Hillsborough) на остров Кариаку.
Островите са с вулканичен произход като о. Гренада е с леко изразен планински релеф, прорязан от няколко малки реки, вливащи се директно в морето. Най-високата точка е връх Санта Катерина (840 m). Климатът е субекваториален, топъл и влажен със средни месечни температури 25 – 28°С и годишна сума на валежите над 1500 mm. Периодично архипелагът е засяган от урагани. Последни от тях са ураганът Айвън (септември 2004) и ураганът Емили (юли 2005). Покрит е с гъсти, влажни вечнозелени гори.
Икономика
редактиранеИкономическото развитие на страната е облагоприятствано от разумните фискални и макроикономически реформи, които водят до годишен растеж от 5 – 6% през 1998 – 99, като най-голям от растежа се пада на строителството и търговията. Броят на туристическите обекти бързо се увеличава и туризмът се превръща във водещ източник на чужда валута на страната. Като основни проблеми в краткосрочен план са опасенията за повишен фискален дефицит и влошаване на баланса по външната сметка на страната.
Гренада е част от Организацията на Източнокарибските държави (OECS), с които има обща централна банка и обща валутна единица (източнокарибски долар).
Понякога Гренада е наричана „островът на подправките“. Основно перо в износа на страната са подправките канела, карамфил, джинджифил и индийско орехче. Индийско орехче може да се види и на официалното знаме на Гренада.
Население
редактиранеОколо 80% от населението са потомци на африканските роби, доведени от европейските колониалисти. Останалите 20% се поделят между последните наследници на местните племена кариби (carib) и арауаки (arawak).
Официалният език на страната е английският, който се говори от практически всички, въпреки че са се запазили отделни хора, които говорят креолски (наричан още патуа или патва). Мнозинството от населението е християнско, поделено поравно между католици и протестанти, като сред протестантите е водеща англиканската църква.
Култура
редактиранеФренското влияние върху местната култура е много по-малко отколкото върху културата на останалите острови в Карибско море. В местната култура най-силно са се запазили традициите на африканците, довеждани като роби през годините. Местната кухня също включва предимно типични африкански ястия, едно от които е популярното „Oil Down“.
Литература
редактиране- Stark, James H. 1897. Stark's Guide-Book and History of Trinidad including Tobago, Granada, and St. Vincent; also a trip up the Orinoco and a description of the great Venezuelan Pitch Lake. Boston, James H. Stark, publisher; London, Sampson Low, Marston & Company.