Сейнт Лусия
Сейнт Лусия (на английски: Saint Lucia; на френски: Sainte-Lucie, известен и като Света Лусия) е островна държава в източната част на Карибско море. Столица на страната е пристанищният град Кастрийс.
| Сейнт Лусия Saint Lucia | |
| Девиз: The Land, The People, The Light „Земята, хората, светлината“ | |
| Химн: Sons and Daughters of Saint Lucia | |
.svg) Местоположение на Сейнт Лусия | |
| География и население | |
|---|---|
| Площ | 617,013 km² (на 178-о място) |
| Води | 1,6% |
| Климат | тропичен |
| Столица | Кастрийс |
| Най-голям град | Кастрийс |
| Официален език | |
| Религия | 90,3% християнство 5,9% нерелигиозност 1,9% растафари 0,5% други религии 1,5% без отговор |
| Демоним | сейнтлусиец |
| Население (2022) | 184 961 (на 189-о място) |
| Население (2018) | 181 889 |
| Гъстота на нас. | 272 души/km² (на 29-о място) |
| Градско нас. | 18,8% (на 186-о място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна парламентарна конституционна монархия |
| Монарх | Чарлз III |
| Генерал-губернатор | Ерол Чарлз |
| Организации | ООН, ОН |
| Законодат. власт | Парламент |
| Горна камара | Сенат |
| Долна камара | Камара на събранието |
| История | |
| Асоциирана държава | 1 март 1967 г. |
| Независимост от Великобритания | 22 февруари 1979 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 3,008 млрд. щ.д.[1] (на 193-то място) |
| БВП на човек (ППС) | 16 417 щ.д. (на 92-ро място) |
| БВП (ном., 2022) | 1,972 млрд. щ.д. (на 188-о място) |
| БВП на човек (ном.) | 10 763 щ.д. (на 72-ро място) |
| ИЧР (2021) | 0,715 (висок) (на 106-о място) |
| Джини (2016) | 51,2 (висок) |
| Прод. на живота | 76,1 години (на 66-о място) |
| Детска смъртност | 22,3/1000 (на 145-о място) |
| Грамотност | 94,8% (на 90-о място) |
| Валута | Източнокарибски долар (XCD) |
| Други данни | |
| Часова зона | AST (UTC-4) |
| Автомобилно движение | ляво |
| Код по ISO | LC |
| Интернет домейн | .lc |
| Телефонен код | +1 758 |
| ITU префикс | J6A-J6Z |
| Официален сайт | www.govt.lc |
| Сейнт Лусия в Общомедия | |
Намира се на едноименен вулканичен остров, част от групата на Малките антилски острови. Следите от вулканичния произход на острова се забелязват навсякъде, а в южната му част има верига от 18 вулканични конуса и голям брой кратери.
История
редактиранеОстров Света Лусия е открит от Христофор Колумб на 3 декември 1502 г., в деня на Лукия Девица (сицилианка, загинала като мъченица през 304 г. - по време на Диоклециановите гонения). Той е сменял собственика си общо 14 пъти - рекорд за Карибските острови. На Сейнт Лусия жестоката съпротива на местните индианци проваля опитите на англичаните да създадат свои селища. Едва в средата на XVII век това се отдава на французите. В интензивната борба на колониалните сили за владения в Новия свят Сейнт Лусия от 1650 г. става спорна земя между Англия и Франция. Била е и владение на Испания, а след това - на Франция. Накрая, през 1814 г., островът е даден на Британската корона.
През 1838 колонията се присъединява към Съюза на подветрените острови. През 1967 островната република получава статут на свободноуправлявана държава в рамките на Западноиндийските държави, а на 22 февруари 1979 Сейнт Лусия получава независимост.
Към 2006 г. страната е членка на Общността на нациите, ООН и на Организацията на американските държави.
Административно деление
редактиранеСтраната е разделена на 11 района (quarters).
| Карта | Райони |
|---|---|
|
1. Район Анс ла Райе
2. Район Кастри |
Население и икономика
редактиране
Остров Света Лусия е известен с красивата си природа и приказните си плажове, оградени с тропични гори. Климатът е тропичен със средни месечни температури 18 – 26 °C и валежи от 1700 до 3500 мм. Основа на икономиката му, освен туризма, са и риболовът и селското стопанство. Страната е вторият най-голям производител на банани сред карибските държави.
Около 94% от населението са потомци на чернокожи и мулати, останалите са с британски и френски произход. Официалният език в страната е английският.[2][3] Въпреки това над 90% от населението говори местния антилски креолски език, наричан „патуа“ и базиран на френския.[2][3]
Населението на Сейнт Лусия през 2000 г. е 156 260 души. Расовият състав е: 82,5% черни, 11,9% мулати, 2,4% индийци, 1% бели и 3,1% други. Макар и родина на двама нобелови лауреати (Артър Луис и Дерек Уолкът), Сейнт Лусия е сред десетте страни в света с най-слаба интелигентност на населението. Всички останали държави от Топ 10 са от Африка. Отличава се и с висока престъпност.
Галерия
редактиране-
-
Стадион „Босежур“ -
Изглед към връх „Грос Питон“ -
Връх „Пти Питон“. Изглед от ресторант „Ладера“ -
Заливът Суфрие -
Изглед на Хилтоп от въздуха -
Село Канари. Сент-Люсия -
Плаж -
Вижте също
редактиране- Жулиен Алфред - известна местна спортистка
- Мабуя Вали
- Erythrolamprus ornatus - най-рядката змия на Земята с по-малко от 20 останали екземпляра в дивата природа.[4]
Източници
редактиране- ↑ Saint Lucia // International Monetary Fund. Посетен на 21 април 2010.
- ↑ а б About St. Lucia // St. Lucis Tourist Board. Архивиран от оригинала на 2013-06-05. Посетен на 11 ноември 2011. The official language spoken in Saint Lucia is English although many Saint Lucians also speak a French dialect, Creole (Kwéyòl).
- ↑ а б Bureau of Western Hemisphere Affairs (U.S. Department of State). Background Note: Saint Lucia // United States Department of State, 12 август 2011. Посетен на 11 ноември 2011. Languages: English (official); a French patois is common throughout the country.
- ↑ https://www.fauna-flora.org/species/saint-lucia-racer/