Отваря главното меню

БиографияРедактиране

Илзе Тилш е родена през 1929 г. в чешкия град Хустопече. Баща ѝ е лекар и музиколог. Учи в гимназията на Микулов.

През април 1945 г. бяга от приближаващия фронт през Втората световна война и намира прием в австрийско селско стопанство в Шлирбах.

От септември 1945 г. продължава гимназиалното си образование в Линц, а през 1948 г. полага матура във Виена.

През 1949 г. Илзе получава австрийско гражданство и се жени за лекаря Рудолф Тилш, с когото имат четири деца. Две от децата си загубват рано.

Илзе Тилш следва журналистика и германистика във Виенския университет и през 1953 г. защитава докторска теза на тема „Седмичникът Ди Цайт като огледало на литературния и културния живот във Виена от началото на века“.

Работи в различни ежедневници и седмичници, а от 1955 до 1964 г. преподава във виенско професионално търговско училище.

Оттогава живее във Виена като писателка на свободна практика.

Илзе Тилш пише поезия, романи и проза. Член е на Австрийското литературно дружество и на австрийския ПЕН-клуб.

Под впечатление на омразата и нетърпимостта между народите създава романова трилогия. В нея разглежда темата за загубата на отечеството и историята на немскоезачна Моравия.

Творби на песателката са преведени на 20 езика и са публикувани в 22 страни.

БиблиографияРедактиране

ПоезияРедактиране

  • 1964: In meinem Orangengarten
  • 1967: Herbst mein Segel
  • 1970: Anrufung des Mondes
  • 1975: Regenzeit
  • 1981: Nicht beweisbar
  • 1986: Zwischenbericht
  • 1998: Lob der Fremdheit
  • 2004: Ausgewählte Gedichte
  • 2010: Dorn im Fleisch. Ausgewählte Gedichte – Cierń w ciele
  • 2011: Manchmal ein Traum, der nach Salz schmeckt. Gesammelte Gedichte

ПрозаРедактиране

  • 1969: Südmährische Sagen
  • 1974: Begegnungen in einer steirischen Jausenstation, Erzählungen
  • 1977: Ein Elefant in unserer Straße, Erzählungen
  • 1979: Erinnerung mit Bäumen, Erzählung
  • 1980: Die Ahnenpyramide (Romantrilogie I)
  • 1982: Heimatsuchen (Romantrilogie II)
  • 1984: Fremder Strand, Erzählung
  • 1987: Der Solitär, Erzählung
  • 1988: Die Früchte der Tränen (Romantrilogie III)
  • 1991: Die Zerstörung der Bilder
  • 1999: Eine Winterreise, Prosa
Зимно пътуване, изд.: Пик, В. Търново (2001), прев. Екатерина Клайн
Завръщане при Катрин, Разкази и стихотворения, изд.: Пик, В. Търново (1999), прев. Екатерина Клайн
  • 2000: Der August gibt dem Bauern Lust, Geschichten
  • 2006: Das letzte Jahr, Roman (2017: Neuauflage)
  • 2009: Unterwegs. Reisenotizen und andere Aufschreibungen
  • 2014: Von der Freiheit schreiben zu dürfen

ЕсетаРедактиране

  • 1991: Aus meinem Ägyptischen Tagebuch
  • 1993: SchriftstellerIn? Um Gottes Willen! Vom Schreiben und vom Vorlesen

РадиопиесиРедактиране

  • 1970: Der Zug hält nicht in Bevignon
  • 1971: Ein Licht im Nebel
  • 1971: Begräbnis eines alten Mannes
  • 1996: Gespräch mit dem Lehrer Leopold H.

Награди и отличияРедактиране

  • 1964: Förderungspreis der Theodor-Körner-Stiftung
  • 1971: Boga-Tinti-Lyrikpreis des Presseclubs Concordia
  • 1971: Würdigungspreis des Landes Niederösterreich f. Literatur
  • 1975: Erzählerpreis des Autorenkolloquiums u. Preis d. Schülerjury Neheim-Hüsten
  • 1972: Ehrengabe zum Andreas Gryphius-Preis
  • 1981: Südmährischer Kulturpreis
  • 1983: Sudetendeutscher Kulturpreis
  • 1987: Preis der Harzburger Literaturtage
  • 1989: Награда Андреас Грифиус
  • 1989: Награда Антон Вилдганс
  • 1989: Österreichisches Ehrenkreuz für Wissenschaft und Kunst
  • 1995: Wolfgang Amadeus Mozart-Preis der Goethe-Stiftung Basel
  • 1998: Schönhengster Kulturpreis
  • 1998: Награда Айхендорф
  • 2000: Goldenes Ehrenzeichen für Verdienste um das Land Wien
  • 2017: Награда Франц Теодор Чокор за цялостно творчество[1]

БележкиРедактиране

Външни препраткиРедактиране