Илия Гулабчев
Илия Константинов Гулабчев е български проветен деец и общественик, деец на българското възраждане в Югозападна Македония.
| Илия Гулабчев | |
| български просветен деец | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | не по-рано от 1934 г.
|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Баща | Константин Гулабчев |
| Братя/сестри | Спиро Гулабчев Димитър Гулабчев |
Биография
редактиранеГулабчев е роден на 30 юни 1873 година в големия български град Лерин, Османската империя, днес Флорина, Гърция, в семейството на Екатерина[1] и свещеник Константин Гулабчев, председател на българската община в Лерин.[2] Брат е на анархиста Спиро Гулабчев и на учителя Димитър Гулабчев. В 1895 година завършва със седмия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[3] Започва работа като учител. След Младотурската революция в 1908 година става деец на Съюза на българските конституционни клубове и е избран за делегат на неговия Учредителен конгрес от Лерин.[4] От Хуриета до 1912 година е главен учител в новото българско училище в Лерин.[5][6]
След войните емигрира в България и участва в дейността на Леринското благотворително братство. През 1927 година влиза в настоятелството му като секретар.[7]
В 1934 година от негово име подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат.[8]
Синът му, Борис Гулабчев, в 1939 година завършва право в Софийския университет.[9]
Родословие
редактиране| Димитър Божков | Димка | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Константин Гулабчев (1826 – 1908) | Катерина Христова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Спиро Гулабчев (1856 – 1918) | Димитър Гулабчев (1860 – 1908) | Илия Гулабчев (1873 – след 1934) | Атанас Гулабчев | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Пантелей Гулабчев | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки
редактиране- "Домакинска карта - Сведения за бежанците в България, София, 1924 година
- „Биографични бележки за Константин Гулабчев, баща на Спиро Гулабчев, по оригинал от Илия Гулабчев“, София, 1971 год.
Бележки
редактиране- ↑ Боршуков, Георги. Данни за някои ранни социалистически групи до основаването на БСДП // Известия на Института за българска история, отделен отпечатък, Българска академия на науките, Отделение за история, археология и философия, София. 1956. с. 243.
- ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878, том I, книга I. София, Синодално издателство, 1969. с. 570.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 112.
- ↑ Карайовов, Тома. Как се създадоха българските конституционни клубове в Турция, в: Борбите в Македония и Одринско. София, Български писател, 1981. с. 727.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37, 38, 49.
- ↑ Митрев, Анастас. Мемоари, огледи, статии. Скопје, Нова Македонија, 1974. с. 52. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 577.
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 755.
- ↑ Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1938 — 1939