Илия Ращанов
Илия Ращанов е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
| Илия Ращанов | |
| български революционер | |
| Роден |
29 октомври 1878 г.
|
|---|---|
| Починал | 1945 г.
|
| Учил в | Софийски университет |
Биография
редактиранеИлия Ращанов е роден на 29 октомври 1878 година[1] или в 1881 година[2] в град Велес, тогава в Османската империя. В 1897 година завършва с дванадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[3] В 1901 година завършва химия в Висшето училище в София. В 1901 - 1902 година преподава в Сярското българско педагогическо училище[4] и ръководи местния революционен комитет на ВМОРО. По-късно се мести в Скопие, където също през 1902 година е член на Скопския окръжен комитет на организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, но е заловен от турските власти и е осъден на 101 години затвор в Куршумли хан и на остров Родос.[5] Получава амнистия през 1904 година и до 1908 година е асистент по химия в Софийския университет.[6]
Участва като делегат от Русенското македонско братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7] На 10 януари 1926 година е избран за председател в настоятелство на Велешкото благотворително братство.[8]
През 1943 година изпраща телеграма до Илинденската организация, по повод честването на 40-годишнината от смъртта на Гоце Делчев, в която пише:
| „ | Поклон пред паметта на великия син на Македония, Делчев - Ахил - патриарх на макед.[онското] революционно движение. Слава и чест на бунтарите мои другари - Димитър Гущанов, Наков, Лука поп Теофилов и плеяда революционери строители на свободна Македония, радетели за величието на българското племе. Благопожелания за дълъг живот на живите другари револ.[юционери].[9] | “ |
Бележки
редактиране- ↑ а б Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 144.
- ↑ Парцел 31 // София помни. Архивиран от оригинала на 2016-01-28. Посетен на 25 януари 2016.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 94.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 121.
- ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.
- ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 56.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (146). София, СМЕО, 12 февруари 1926. с. 3.
- ↑ Поздравителни телеграми по случай Гоцевитѣ тържества // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 31.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 406.