Сярско българско педагогическо училище
Българското педагогическо училище е учебно заведение, съществувало в град Сяр, Османската империя от 1895 до 1913 година, имащо за цел да подготвя учители за българските училища в Източна Македония.[1] Сред учителите в педагогическото училище са Иван Снегаров, Атанас Наумов, Георги Фотев, Димитър Трендафилов, Благой Калеичев, Михаил Сарафов.
Сярско българско педагогическо училище | |
Ученици и преподаватели от Сярско българско педагогическо училище. Иван Гарванов (4-ти седнал), Христо Матов (7-и седнал) | |
Информация | |
---|---|
Седалище | Сяр, Османска империя |
Основаване | 1895 година |
Основател | Българска екзархия |
Закриване | 1913 година |
Вид | гимназия |
Директор | Филип Манолов (последен) |
Сярско българско педагогическо училище в Общомедия |
|
Дейност
редактиранеУчебното заведение е наследник на откритото през 1888 година мъжкото четвъртокласно училище в Сяр.[2] През учебната 1895 – 1896 година Българската екзархия го обявява за педагогическо. Така IV клас става временен педагогически курс с 21 ученици, а през следващата учебна 1896 – 1897 година вече има редовен I педагогически курс 32 ученици.[3]
1900 – 1901 г.
редактиранеВ учебната 1900 – 1901 година в третокласното мъжко има 54 ученици, а в педагогическото училище има 65 курсисти – 7 от Сяр, 16 от Сярско, 16 от Неврокопско, 13 от Разлога, 16 от Мелнишко, 15 от Демирхисарско, 7 от Драмско, 6 от Зъхна и останалите от Костурско, Дебърско, Скопско, Одринско. Учителите са 13.[4] Повечето ученици живеят при много добри условия в пансиона – общо 95 деца, като от тях със стипендии от Екзархията са 48, а останалите заплащат различни такси от 2 до 10 лири.
Учители в 1900 – 1901 година | ||||
---|---|---|---|---|
Номер | Име | Възраст | Месторождение | Образование |
1. | Христо Данов | 33 | Загоричани | филология в Германия, докторат в София |
2. | Марин Шаранков | 34 | Лясковец | |
3. | Христо Попвасилев | 30 | Конче | химия в София, 1893 г. |
4. | Павел Ковачев | 29 | Свиленград | педагогически курсове, 1894 г. и педагогика в Унгария, 1896 г. |
5. | Йордан Самарджиев | 25 | Прилеп | литература в Лозана, 1896 г. и в Нанси, 1897 г. |
6. | Димитър Галев | 29 | Велес | педагогика, етика, психология, 1893 г. |
7. | Георги Трайчев | 31 | Прилеп | Солунска българска мъжка гимназия, 1889 г. |
8. | Петър Попов | 30 | Скопие | II курс история в София, 1896 г., I курс в Прага, 1890 г. |
9. | Димитър Трендафилов | 23 | Горно Броди | Духовна семинария, 1900 г. |
10. | Стефан Иванов | 30 | Битоля | Педагогически курсове в Солун, 1890 г. |
11. | Никола Цицов | 30 | Куманичево | Педагогически курсове в Солун, 1890 г. |
12. | Тодор Апостолов | 37 | Воден | IV класно гръцко училище, 1878 г. |
13. | Саади ефенди | 30 | Битоля | Духовно училище в Цариград[4] |
Годишните изпити в педагогическото училище са проведени от 19 до 30 май 1901 година и са по български език, география, всемирна история, педагогика, математика, естествена история, черковна история, физика, френски език и турски език.[4] На тях се явяват 13 ученици, като успешно завършват 10. Бюджетът на училището е 2137,55 лири, от които 1047 за учителския състав и 90,55 за прислуга, наем, отопление и други. В отчета на училището се казва, че зданието, в което то се намира не е подходящо за целта, но че трудно ще се намери по-подходящо в града.[5]
Явили се на изпит в 1900 – 1901 година | |||
---|---|---|---|
Номер | Име | Месторождение | Бележка |
1. | Георги Апостолов | Враня | отказал се |
2. | Атанас Иванов | Долна Сингартия | отказал се |
3. | Георги Брадешки | Якоруда | |
4. | Костадин Георгиев | Белотинци | |
5. | Благой Попгеоргиев | Зарово | |
6. | Иван Попгеоргиев | Белотинци | |
7. | Никола Калиманов | Бобища | |
8. | Христо Попниколов | Миравци | |
9. | Георги Пъдарев | Дупница | |
10. | Тръпче Попов | Владово | |
11. | Атанас Спасов | Враня | |
12. | Иван Тилков | Кърчово | |
13. | Георги Попфотев | Гявато[5] |
1901 – 1902 г.
редактиранеПоради отличното развитие на училището Екзархията увеличава бюджета на училището и предвидения щат за учители, но поради оставки в 1901 – 1902 година остават десет учители.[6]
Учители в 1901 – 1902 година | |||||
---|---|---|---|---|---|
Номер | Име | Възраст | Месторождение | Семейно положение | Образование |
1. | Евтим Наков | 33 | Кочани | женен | Физикоматематически факултет на Софийското висше училище, 1896 г. |
2. | Христо Д. Секулов | 27 | Щип | женен | Историко-филолигически факултет в София, 190 г. |
3. | Васил Попов | 28 | Малко Търново | ерген | Историко-филологически факултет, клон философия и педагогика |
4. | Илия Ращанов | 24 | Велес | ерген | Физикоматематическия факултет, химия |
5. | Димитър Нашев | 25 | Свиленград | женен | Педагогическо училище |
6. | Петър Попов | 34 | Скопие | ерген | II курс в Историко-философски факултет и 2 години Музикална академия |
7. | Драган Тъпков | 21 | Прилеп | ерген | френски колеж |
8. | Янаки Гелев | 34 | Бобища | женен | Юридически факултет в Цариград, 1895 |
9. | Харалампи Самарджиев | 28 | Охрид | I клас на Солунското двукласно училище | |
10. | Тодорка Янчева | 22 | Киречкьой | Солунска българска девическа гимназия, 1898 г.[7] |
Училището разполага с библиотека с 413 книги и снабдени с препарирани животни и растения кабинети по зоология и ботиника. Общо учениците са 109 – 53 в класното и 56 в педагогическото училище, като само 4 отпадат от класовете.[7] Учениците са 8 от Сяр, 18 от Сярско, 16 от Демирхисарско, 18 от Неврокопско, 5 от Мелнишко, 10 от Разложко, 11 от Драмско, 7 от Зъхненско, 3 от Костурско, по 2 от Солунско, Малкотърновско и България и по 1 от Кукушко и Дойранско.[8] Училището тържествено отбелязва 11 май – деня на Светите братя Кирил и Методий, а учебната година завършва с годишен акт на 9 юни 1902 година, на който присъства солунският валия Хасан Фехми паша. Бюджетът на училището е 1110 лири – 1035 за заплати и 75 за прислужник, наем и канцеларски разноски.[9]
1905 – 1913 г.
редактиранеУчители в 1905 – 1906 година | |
---|---|
Номер | Име |
1. | Йордан Николов |
2. | Цветан Петров |
3. | Иван Палазов |
4. | Антон Попстоилов (директор) |
5. | Олга Маджарова |
6. | Олга Атанасова |
7. | Вера Димитрова |
8. | Лазар Читкушев |
9. | Иван Караджов |
10. | Панче Хаджиздравев |
11. | Никола Попикономов |
12. | Ангел Букорещлиев |
13. | Паскал Горчилов |
14. | Илия Хижов[10] |
През учебната 1907 – 1908 година преподавател е завършилият Букурещката консерватория Стефан Чернев от Тутракан, който съставя ученически духов и струнен оркестър, в който „почти всички ученици от курсовете и с малки изключения от класовете свирят на цигулка, китара, мандолина и др.“. Участието на оркестъра в годишния акт на 15 юни 1908 г. прави голямо впечатление и на чуждестранните гости: английския вицеконсул Ерскин, началника на френска мисия полковник Боман и френските офицери, почетния австрийски вицеконсул, представителя на турските власти и другите длъжностни лица. През великденската ваканция на 1910 година оркестърът отива до Солун. Атанас Разбойников отбелязва: „Серският училищен оркестър беше прочут и единствен в Македония“.[11]
В своята дейност Сярското педагогическото училище не само подготвя бъдещи просветни кадри, но работи и за повишаване квалификацията на действащите. През лятото на 1909 година, от 6 юли до 6 август, тук функционира едномесечен летен курс за учители от основните училища. Тази инициатива продължава и през зимата. На 22 февруари същата година в училището се открива неделно училище с три курса – за неграмотни, за дърводелци и зидари, и за железари. Тук целта е да се ограмотят българските работници и занаятчии.[12]
През 1912 – 1913 година училището има 200 випускници и 13 души персонал, начело с директора Филип Манолов и учители Йордан Кусев, Владимир Цървенков, Йордан Атанасов, секретар Димитър Илиев и иконом Георги Стойков. В прогимназиалното училище преподават Щерьо Нашков и Тодор Шумкаров, а главен инспектор на училищата е Методи Янчулев.[13]
През времето на своето съществуване, за период от 18 години, Сярското българско педагогическо училище дава 13 пълни випуска с над 200 души завършили пълния му курс и стотици други завършили само първи, втори и трети курс. Училището изпълнява напълно своята цел - да подготви местни педагогически кадри за българските основни училища в Македония и Одринско.[14]
Директори, преподаватели и възпитаници
редактиранеДиректори
редактиране- Христо Матов (1893 – 1894)
- д-р Димитър Страшимиров (1894 – 1895)
- Константин Самарджиев (1895 – 1897)
- Анастас Наумов (1897 – 1899)
- Атанас Михайлов (1899 – 1900)
- д-р Сребро Данов (1900 – 1901)
- Евтим Наков (1901 – 1902)
- Антон Попстоилов (1904 – 1907)
- Георги Фотев (1907 – 1910)
- д-р Филип Манолов (1910 – 1913)[15]
Преподаватели в Сярско българско педагогическо училище
редактиране- Анастасия Балтова, българска учителка и деятелка от ВМОРО
- Анастас Наумов, български просветен деец и журналист
- Анастас Разбойников, български историк и революционер от ВМОРО
- Антон Попстоилов, български историк, фолклорист и етнограф
- Атанас Саев, български революционер от ВМОРО
- Атанас Ковачев, български революционер от ВМОРО
- Владимир Благоев, български революционер от ВМОРО
- Георги Башлиев, български революционер от ВМОРО
- Георги Стрезов, български юрист и историк
- Димитър Гущанов, български революционер от ВМОРО
- Драган Тъпков, български просветен деец и художник
- Иван Караджов, български революционер от ВМРО
- Иван Сматракалев, български революционер от ВМОРО
- Иван Снегаров, български историк и архивист
- Илия Ращанов, български революционер от ВМОРО
- Йордан Кусев
- Йордан Самарджиев, български просветен деец и активист на ВМОРО
- Кирил Тъпков, български просветен деец
- Лазар Димитров, български революционер от ВМОРО
- Лазар Томов, български общественик и революционер от ВМОРО
- Лазар Читкушев, български революционер от ВМОРО
- Олга Маджарова, българска учителка
- Сребрен Поппетров, български революционер от ВМОРО и ВМРО и политик
- Стефан Чернев, учител по музика[11]
- Христо Далкалъчев, български революционер от ВМОРО
- Христо Матов, български революционер от ВМОРО
- Христо Караманджуков, български общественик и революционер от ВМОРО
- Чудомир Кантарджиев, български революционер от ВМОРО
- Щерьо Нашков[16]
Възпитаници на Сярско българско педагогическо училище
редактиранеСред по-известните са:
- Алеко Василев, български революционер от ВМРО
- Благой Максев, български революционер от ВМОРО и ВМРО
- Владимир Поптомов, български политик от БКП
- Владислав Каназирев, български революционер от ВМОРО
- Георги Казепов, български революционер от ВМОРО
- Георги Кильов, български политик от БКП
- Георги Скрижовски, български революционер от ВМОРО
- Георги Попгеоргиев, български революционер от ВМОРО и политик от БКП
- Иван Анастасов, български революционер от ВМОРО
- Иван Антонов, български духовник и революционер от ВМОРО
- Илия Бижев, български революционер от ВМОРО
- Константин Попатанасов, български офицер, революционер от ВМРО и дипломат
- Мануш Георгиев, български революционер от ВМОРО
- Методи Алексиев, български революционер от ВМОРО и политик от БКП
- Петър Лачинов, български революционер от ВМОРО
- Стойо Хаджиев, български революционер от ВМОРО
- Таската Серски, български революционер от ВМОРО
- Тодор Саев, български военен и революционер, войвода на ВМОК
- Харалампи Поппалов, български просветен деец и свещеник
- Христо Караманджуков, български революционер от ВМОРО
- Христо Разбойников, български революционер от ВМОРО и политик от БЗНС
- Христо Филипов, български просветен деец, революционер от ВМОРО и свещеник
Вижте също
редактиранеВъншни препратки
редактиране- "Серското българскo мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. ", публикувано в сп. "Македонски преглед", година ХLIII, книжка 1, София, 2020 година, автор Георги Тренчев
- "Учителите в Серското българскo мъжко педагогическо училище, 1895 – 1913 г. ", публикувано в "30 години Македонски научен институт - Филиал Благоевград. Сборник изследвания". София, 2024 година, автор Георги Тренчев
Бележки
редактиране- ↑ Тренчев, Георги. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.99-134.
- ↑ Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 159 – 160.
- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 55.
- ↑ а б в Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 118.
- ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 119.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 120.
- ↑ а б Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 121.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 122.
- ↑ Галчев, Илия. Българската просвета в Солунския вилает. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 124.
- ↑ Попсавова, Дора (съставителка). Опис на сбирката „Портрети и снимки“ в Народната библиотека „Кирил и Методий“. Част ІІ. Портрети на лица и снимки на събития, исторически обекти, паметници и чествувания за периода 1878 – 1944 г. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1983. с. 495.
- ↑ а б Георги Тренчев. Серското българско мъжко педагогическо училище и подготовката на учителите в Разложко // Миналото на Разлог в анализи и документи. Годишник на Исторически музей – гр. Разлог. Том трети. Благоевград, РИК „Ирин-Пирин“, 2023. с. 38 – 39.
- ↑ Тренчев, Георги. Учителите в Серското българско мъжко педагогическо училище, 1895 – 1913 г. "30 години Македонски научен институт - Филиал Благоевград. Сборник изследвания". София, 2024 година, стр. 146.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 37.
- ↑ Тренчев, Георги. Серското българско педагогическо училище 1895 – 1913 г. Македонски преглед, кн.1, 2020, т. 43, стр. 119.
- ↑ Тренчев, Георги. Серското българско мъжко педагогическо училище 1895 – 1913 г. Списание „Македонски преглед“, кн.1, София, 2020, стр.121.
- ↑ Янкуловъ, Ев. Бивши учители в Сѣръ // Илюстрация Илиндень 5-6 (145-146). Илинденска организация, май-юний 1943. с. 21.