Изпражненията (на латински: faeces), също фекалии, екскременти, представляват отпадъчен материал, отделян от храносмилателната система на хора и животни.

Наричат се още фекална маса. Получават се в резултат от жизнената дейност на организмите. Те са неделима част от кръговрата на веществата в природата. Химическият им състав включва съединения, богати на органичен азот, които са от изключителна важност за жизнените процеси на растенията. Като отпадъчен продукт те се използват широко в селскостопанската практика за наторяване и облагородяване на почвата.

В ежедневния език изпражненията се наричат „лайна“ (в ед. ч. „лайно“). В повечето европейски култури те са считани за мръсни и понякога думата се заменя с евфемизми – „фекалии“, „а̀ко“, „говно" (повече за животни, докато „лайно" е за хора)[източник? (Поискан преди 108 дни)]. Български евфемизъм също е „непрегоряла тор“. Други думи със сходно значение са:

  • „фъшкия“ (изпражнение на животно, често домашно);
  • „драхонка“ (диалектно за южните части на България);
  • „барабонка/ бибенка/ бибиренка“ (изпражнение на животно, коза, овца – типично за региона около град Левски и град Тервел);
  • „курешка“ (птичи изпражнения), в югоизточна България се нарича „крушница“;
  • „дарадонка“ или „дръдонка“ (много на брой твърди изпражнения със сферична форма и диаметър около 10 – 15 mm, отделяни едновременно);
  • „гремки" (синоним на „дарадонки“ и „дръдонки“, но в други краища на страната)

По формата на изпражненията може да се съди за животното, което ги е отделило. Това се използва например в лова за търсене на определен вид дивеч. Понякога може да се съди и за спецификата на индивида – възраст, размери.

В медицината (хуманитарна и ветеринарна) по външния вид на изпражненията може да се правят някои изводи за здравословното състояние на пациента. Подлагането им на химически и биохимичен анализ може да даде допълнителна информация. Изпражненията са част от жизнения цикъл на някои паразити, напр. кучешка тения.

Вижте също редактиране