Индийска калиграфия
Индийската калиграфия представя традицията на художественото писане в Индия. Калиграфията е вид изкуство, което служи за множество цели от самото си начало през II в. пр.н.е. Използва се, както за препис на религиозни текстове, така и като средство за комуникация.
История редактиране
Ранен период редактиране
Този период обхваща времето от II до VI век. Най-ранните запазени паметници на индийската калиграфия са надписите на древния индийски цар Ашока, които са изсечени върху каменни колони. Важни разновидности на тази писменост стават Харощи и Брахми. Появата им се датира от II век. Като материал, върху който се пише, е използвана брезова кора. В Индия тя се нарича Bhojpatra, където patra означава листа или кора на санскрит. Вместо хартия са използвани палмови листа, дори и след като хартията става достъпна в Индия. Листата се използват повсеместно, тъй като са подходящи за писане върху тях. Това допринася за развитие на елегантен и фигуративен ръкопис (калиграфията). Използват се и двете страни на листата, подреждат се едно върху друго, а след това се пробиват и съшиват с въже. По този начин са създадени ранните индийски ръкописи, които са разпространени в Югоизточна Азия през този период.[1]
Средновековие редактиране
Средновековният период обхваща времето от VI до XVI век. Около 500 г. индийската калиграфия започва да се разпространява по целия свят, след като индийските търговци, военни авантюристи, будистки монаси и мисионери разпространяват индийски калиграфии от Югоизточна Азия в Централна Азия. Голям брой концепции и идеи са създадени от края на 400-те до края на 1400-те години, в продължение на 1000 години. Гилгитската писменост е най-ранната видима форма на калиграфия в Индия, която датира от V и VI век. Най-ранните ръкописи са създадени между VII и IX век, а най-ранният илюстриран ръкопис в Южна Азия се появява около X век.[2]
Персийското влияние създава уникални и важни разновидности на индийската калиграфия, въпреки че в Индия по това време има калиграфски традиции, но те са коренно различни от изписването на буквите, използвани в арабската и персийската калиграфия. Забележителните постижения на моголите включват изискани ръкописи, които обикновено са автобиографии и хроники.
Съвременен период редактиране
От XVI век сикхизмът има важна роля в развитието на индийската калиграфия. Сикхите преписват на ръка своята свещена книга „Гуру Грантх Сахиб“, като я и илюстрират.
Целта на индийската калиграфия е не само средство за комуникация. Калиграфията спомага за формирането, както на езикова общност, така и за образуването на единност в други аспекти на живота. Богатото наследство на калиграфията е много важно, защото в Индия в началото на този период все още не е разпространено книгопечатането. Въпреки че в днешно време се използва предимно като вид изкуство, то до XVI век калиграфия е използвана като средство за комуникация.[3]
Особености на индийската калиграфия редактиране
Калиграфията в Индия най-често се използва за писане на свещени текстове. Някои членове на будистките монашески общности се обучават по калиграфия и отговарят за пренаписването на религиозни текстове.[4] Джайнистите илюстрират своите ръкописи, които са посветени на светците на джайнизма. Тези ръкописи са направени върху палмови листа и брезови кори и включват изискани калиграфски надписи.[5]
Вижте също редактиране
Източници редактиране
- ↑ Anderson, D.M. Indic Calligraphy. Britannica, 2008.
- ↑ Stevens, John. Sacred Calligraphy of the East. Boston, Massachusetts, 1995. ISBN 0877734585.
- ↑ Calligraphy // New World Encyclopedia. 5 януари 2017. Посетен на 9 май 2017. (на английски)
- ↑ Salomon, Richard. Indian Epigraphy: A Guide to the Study of Inscriptions in Sanskrit, Prakrit, and the Other Indo-Aryan Languages. Oxford, New York, Oxford University Press, 1998. ISBN 978-0195099843.
- ↑ Mitter, Partha. Indian Art. Oxford, New York, Oxford University Press, 2001. с. 100.