Ирина Палеологина (съпруга на Матей Кантакузин)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Ирина Палеологина.
За българската царица вижте Ирина Палеологина.
Ирина Палеологина († сл. 1356 или ок. 1391) е византийска императрица (1353 – 1357), съпруга на император Матей Кантакузин.
| Ирина Палеологина | |
| византийска императрица | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Управление | |
| Период | 1353 – 1357 г. |
| Семейство | |
| Род | Палеолози |
| Баща | Димитър Палеолог |
| Съпруг | Матей Кантакузин |
| Деца | Димитър I Кантакузин Йоан Кантакузин Теодора Кантакузина Елена Асенина Кантакузина Мария Кантакузина |
Биография редактиране
Ирина е дъщеря на деспот Димитър Палеолог († сл. 1343) и съпругата му Теодора. Внучка е на император Андроник II Палеолог и Ирина Монфератска.
Според историята на Йоан Кантакузин Ирина се омъжва за Матей Кантакузин през 1340 г. Той е син на димотишкия император Йоан Кантакузин и Ирина Асенина. Ирина Палеологина ражда на Матей Кантакузин пет деца:[1]
- Йоан Кантакузин (ок. 1342 – сл. 1361), деспот
- Димитър I Кантакузин (ок. 1343 – 1383), севастократор и византийски деспот на Морея
- Теодора, монахиня
- Елена Асенина Кантакузина († сл. 1394), омъжена за Луис Фадрике Арагонски († 1382), граф на Салона (Амфиса) и Малта
- Мария Кантакузина, омъжена за Йоан Ласкарис Калоферос, сенатор от кралство Кипър
На 25 октомври 1341 г. Йоан Кантакузин се провъзгласява за император в Димотика. Началото на граждандската война между Йоан Кантакузин и останалите регенти на малолетния Йоан V Палеолог заварва Ирина в Константинопол, където първоначално тя е поставена под домашен арест заедно с бабата на Матей и най-малкия му брат Андроник. По-късно всички са поставени под строга охрана в двореца. Гражданската война завършва през 1347 г. с признаването на Йоан Кантакузин за съимператор на Византия и омъжването на дъщеря му Елена Кантакузина за Йоан V Палеолог. На 15 април 1353 г. Матей Кантакузин е обявен за съимператор на Йоан V и Йоан Кантакузин. Така Ирина Палеологина става младша съимператрица на свекърва си Ирина Асенина и на зълва си Елена Кантакузина.
На 4 декември 1357 г. Йоан Кантакузин абдикира и заедно със съпругата си се оттегля в манастир. Матей Кантакузин обаче запазва титлата си и заедно със съпругата си се отделя като самостоятелен владетел на доминион в Тракия.
През февруари 1356 г. Матей и Ирина са взети в плен от сръбски войски. Заложничеството им продължава до намесата на Йоан V Палеолог през декември 1357 г. В замяна на помощта от императора Матей Кантакузин е принуден да абдикира, а Ирина Палеологина престава да се титулува императрица.
Ирина Палеологина умира сл. 1356 или ок. 1391 г.
Литература редактиране
- Donald M. Nicol: The Byzantine family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460. A genealogical and prosopographical study. (= Dumbarton Oaks Studies. Bd. 11). Dumbarton Oaks Center for Byzantine Studies, Washington DC 1968.
- Donald M. Nicol: The Last Centuries of Byzantium, 1261 – 1453. Cambridge University Press, Cambridge 1993, ISBN 0-521-43991-4.
Източници редактиране
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Irene Palaiologina в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |