Пелопонеско деспотство

Пелопонеското деспотство или Деспотство Морея (на гръцки: Δεσποτάτο του Μυστρά) е създадено вследствие превземането на Константинопол през 1204 г. от рицарите на Четвъртия кръстоносен поход, В резултат на временното разпадане на Византия в бившите ѝ земи се обособяват няколко самостоятелни държави: Никейска империя, Трапезундска империя, Епирско деспотство и латинските Солунско кралство и Латинска империя.

Пелопонеското деспотство и образувалите се от бивша Византия държави, 1265 г.[1]
Деспотството към 1450 г.

ОбразуванеРедактиране

Още при създаването ѝ Латинската империя е разделена на множество кралства, княжества и графства. Едно от тях е Ахейското княжество, създадено през 1205 г. от Вилхелм фон Шамплит, участник в Четвъртия кръстоносен поход. Първоначално столица на княжеството е Андравида, но през 1249 г. Вилхелм II Вилардуен премества столицата в Мистра, в непосредствена близост до древна Спарта.

През 1259 г. Вилхелм II попада в плен на Михаил II Комнин, деспот на Епир. През 1262 г. Вилхелм II е освободен, след като предава по-голямата част от Ахейското княжество заедно със столицата Мистра. Тези земи се обединяват в деспотство и по времето на Кантакузините и Палеолозите се обособявят като територия секундус генитус/secundus genitus (от латински secundus „следващ, втори“ и genitus „роден“), която се дава на втория в линията на престолоснаследниците.

През 1448 г. деспот Константин е коронясан в Мистра като Константин XI като последен византийски император. През 1453 г. е превзет Константинопол, а императорът пада убит. С това Пелопонеското деспотство и Трапезундската империя остават последните територии от бившата Византийска империя, незавзети от османските турци. Пелопонеското деспотство е окончателно покорено от турците през 1460 г. – приблизително година преди падането и на Трапезунд.

Владетели на Пелопонеското деспотствоРедактиране

БележкиРедактиране

  1. William R. Shepherd, Historical Atlas, 1911

Вижте същоРедактиране