Елена Кантакузина

византийска императрица

Елена Кантакузина (на гръцки: Ελένη Καντακουζηνή, Helena Kantakouzene; * 1333; † 10 декември 1396) е византийска императрица, съпруга на император Йоан V Палеолог.

Елена Кантакузина
византийска императрица
Родена
1333 г.
Починала
РелигияПравославна църква
Семейство
РодКантакузини
БащаЙоан Кантакузин
МайкаИрина Асенина
Братя/сестриМануил Кантакузин
Матей Кантакузин
Андроник Кантакузин
Мария Кантакузина
Теодора Кантакузина
СъпругЙоан V Палеолог
ДецаМануил II Палеолог
Теодор I Палеолог
Михаил Палеолог
Ирина Палеологина
Андроник IV Палеолог

Биография

редактиране

Дъщеря е на Йоан VI Кантакузин и Ирина Асенина, дъщеря на Андроник Асен. По майчина линия Елена Кантакузина е правнучка на българския цар Иван Асен III.

При управлението на император Андроник III баща ѝ Йоан Кантакузин заема длъжността велик доместик, а след смъртта на Андроник III става член на регентския съвет на малолетния император Йоан V Палеолог, бъдещия съпруг на Елена.

Скоро между Йоан Кантакузин и майката на Йоан V Палеолог, Анна Савойска, избухва конфликт, който прераства в гражданска война. Анна, която е начело на регентския съвет, се възползва от едно временно отсъствие на Йоан Кантакузин от Константинопол по време на поход срещу сръбския крал Стефан Душан и го обявява за изменник и враг на държавата. Голяма част от войската обаче се намира под контрола на Йоан Кантакузин, който на 26 октомври 1341 г. се провъзгласява за император в Димотика. Така започва поредната гражданска война в империята.

Борбата между Йоан Кантакузин и централната власт в Константинопол продължава до 1347 г. На 3 февруари 1347 двете воюващи страни постигат споразумение, според което Йоан Кантакузин е обявен за настойник и съимператор на Йоан V Палеолог. Примирието е скрепено с уговорката за брак между дъщерята на Йоан Кантакузин, Елена Кантакузина, и малолетния Йоан V Палеолог. Официално този брак е сключен на 28/29 май 1347 г. По това време Елена е на 13 години, а на Йоан V му остава един месец, за да навърши 15 години.

Мирът между Йоан Кантакузин и Йоан V трае до 1352 г., когато съпругът на Елена, подкрепян като законен император, вдига бунт срещу тъста си. Йоан Кантакузин е свален от престола и се оттегля в манастир.

През 1376 г. синът на Елена и Йоан V, Андроник IV, извършва държавен преврат срещу баща си. Императрица Елена Кантакузина е затворена в тъмница в Голубац заедно с по-голямата част от императорското семейство. Андроник IV действа с подкрепата на Република Генуа. Главни противници на узурпатора са Република Венеция и султан Мурад I. Благодарение на това през 1379 г. Йоан V успява да си върне престола, a Андроник IV бяга в квартала Пера, който се намира под контрола на генуезците. Елена Кантакузина също е отведена в Пера като заложница на сина си. Заложничеството ѝ продължава до 1381 г.

Йоан V умира на 16 февруари 1391 г. След смъртта му Елена Кантакузина се оттегля в манастира „Св. Марта“, където приема монашеското име Хипомона („Търпение“). Там тя умира на 10 декември 1396 г.

Семейство

редактиране

Елена Кантакузина ражда на Йоан V поне 9 деца:[1]

Източници

редактиране
  • Donald M. Nicol, The Byzantine Family of Kantakouzenos (Cantacuzenus) ca. 1100 – 1460: a Genealogical and Prosopographical Study (Washington, DC: Dumbarton Oaks, 1968), p. 135
  • Anthony Luttrell, „John V's Daughters: A Palaiologan Puzzle“. Dumbarton Oaks Papers, 40 (1986), pp. 103 – 112
  • Frances Kianka, The Letters of Demetrios Kydones to Empress Helena Kantakouzene Palaiologina, Dumbarton Oaks Papers: Homo Byzantinus: Papers in Honor of Alexander Kazhdan, 46 (1992), pp. 155 – 164
  • John Julius Norwich, Bisanzio, Mondadori, Milano 2000.
  • Barker J. W., Manuel II Paleologus (1391 – 1425). A Study in Late Byzantine Statesmanship, New Brunswick, N. J., 1969. с. 33 – 36.
  • BYZANTIUM, fmg.ac