Исак Кондостефан

Исак Кондостефан (на гръцки: Ἰσαάκ Κοντοστέφανος) от влиятелната фамилия Кондостефан е византийски адмирал по времето на император Алексий I Комнин (упр. 1081 – 1118). Известен е с неговата неспособност във войните против норманите.[1]

Исак Кондостефан
Роден
неизв.
Починал
неизв.
Активен период от 1080 г. до 1108 г.
Семейство
Братя/сестри Стефан Кондостефан
Деца Стефан Кондостефан
Андроник Кондостефан

Кондостефан се споменава за пръв път през 1080 година, по време на царската кампания срещу разбунтувалия се Никифор Мелисин. По време на похода той пада от своя кон и скоро е заловен от Мелисиновите турски съюзници, но е спасен от Георги Палеолог.[2] Повторно се споменава с титлата протоновилисим по време на църковния събор във Влахерна (Blachernae) през 1094 година.[3][2]

По времето на император Алексий I Комнин (упр. 1081 – 1118) е таласократор.[4] През 1105 г. той е дука на византийския флот.[5] По време на норманската инвазия на Боемунд, Кондостефан става велик дука на флота, наследил на поста Ландулф, и е изпратен да посрещне нашествениците при Драч.[6][7] По собствена инициатива Кондостефан напада Отранто в Италия, който е защитаван от Ема Апулийска, дъщерята на Робер Жискар. Въпреки че силите му били достатъчни да превземе града, Исак започва преговори с Ема, които се проточили до пристигането на нови нормански подкрепления. Разбит от новопристигналите нормански войски, Кондостефан и войските му се оттеглят на албанския бряг.[8] Там той превръща Авлона в своя база, от която да защитава Отрантския залив. При получаването на първите новини, че норманите се готвят да прекосят морето, войските на Кондостефан се паникьосали и отстъпили към Химара, а заповедите му не успели да върнат реда.[9]

След акостирането на Боемунт на албанския бряг, Кондостефан получава заповед да нападне обоза на норманските войски, но той се проваля и в това начинание. След като получил писма от Ландулф, описващи некомпетентното командване на Кондостофан, императорът отзовал Исак през лятото на 1108 г. и назначил на негово място Мариан Маврокатакалон.[10][11][12]

ДецаРедактиране

Исак има четири деца:[13]

ЛитератураРедактиране

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Varzos 1984, 295 – 299.
  2. а б Skoulatos 1980, с. 131 .
  3. Gautier 1971, с. 243 – 244.
  4. Skoulatos 1980, с. 131.
  5. Skoulatos 1980, с. 131, 171.
  6. Skoulatos 1980, с. 131, 171 .
  7. Guilland 1967, с. 543 .
  8. Skoulatos 1980, с. 131 – 132.
  9. Skoulatos 1980, с. 132.
  10. Guilland 1967, с. 543.
  11. Gautier 1971, с. 244.
  12. Skoulatos 1980, с. 132, 171.
  13. а б в Varzos 1984, с. 295.
  14. Varzos 1984, с. 295, 380 – 388.
  15. Varzos 1984, с. 291 – 294, 295.
  16. Gautier 1971, с. 222, бележка 10 под линия.