Исак Кондостефан
Исак Кондостефан (на гръцки: Ἰσαάκ Κοντοστέφανος) от влиятелната фамилия Кондостефан[1] е византийски адмирал по времето на император Алексий I Комнин (упр. 1081 – 1118). Известен е с неуспехите си във войните против норманите.[2]
| Исак Кондостефан | |
| Роден |
неизв.
|
|---|---|
| Починал | неизв.
|
| Активен период | от 1080 г. до 1108 г. |
| Семейство | |
| Род | Кондостефани |
| Братя/сестри | Стефан Кондостефан |
| Деца | Стефан Кондостефан Андроник Кондостефан |
Кондостефан се споменава за пръв път през 1080 година, по време на царската кампания срещу разбунтувалия се Никифор Мелисин. По време на похода той пада от своя кон и скоро е заловен от Мелисиновите турски съюзници, но е спасен от Георги Палеолог.[3] Повторно се споменава с титлата протоновилисим по време на църковния събор във Влахерна (Blachernae) през 1094 година.[4]
По времето на император Алексий I Комнин (упр. 1081 – 1118) е таласократор.[3] През 1105 г. той е дука на византийския флот.[5] По време на норманската инвазия на Боемунд, Кондостефан става велик дука на флота, наследил на поста Ландулф, и е изпратен да посрещне нашествениците при Драч.[6]. По собствена инициатива Кондостефан напада Отранто в Италия, който е защитаван от Ема Апулийска, дъщерята на Робер Гискар. Въпреки че силите му били достатъчни да превземе града, Исак започва преговори с Ема, които се проточили до пристигането на нови нормански подкрепления. Разбит от новопристигналите нормански войски, Кондостефан и войските му се оттеглят на албанския бряг.[7] Там той превръща Авлона в своя база, от която да защитава Отрантския залив. При получаването на първите новини, че норманите се готвят да прекосят морето, войските на Кондостефан се паникьосали и отстъпили към Химара, а заповедите му не успели да върнат реда.[8]
След акостирането на Боемунд на албанския бряг, Кондостефан получава заповед да нападне обоза на норманските войски, но той се проваля и в това начинание. След като получил писма от Ландулф, описващи некомпетентното командване на Кондостофан, императорът отзовал Исак през лятото на 1108 г. и назначил на негово място Мариан Маврокатакалон.[9]
Деца редактиране
Исак има четири деца:[10]
- Стефан Кондостефан (* ок. 1107; † 1149 при Корфу), паниперсеваст, велик дука, женен 1125 г. за принцеса Анна Комнина, дъщеря на Йоан II Комнин [11]
- Андроник Кондостефан (fl. 1125 – 1156), женен ок. 1125 г. за Теодора, дъщеря на Адриан Комнин, син на севастократор Исак Комнин и племенник на мператор Алексий I Комнин.[12][13]
- Йоан Кондостефан, 1186 г. велик дука при Исак II Ангел[10]
- вероятно Алексий Кондостефан, 1140 г. дука на Дирахиум[10]
Литература редактиране
- Златарски, Васил (1972). История на българската държава през средните векове, Том II България под византийско владичество (1018 – 1187) (II фототипно издание). София: Наука и изкуство, http://www.promacedonia.org/vz2/index.html
- ((fr)) Gautier, Paul (1971). Le synode des Blachernes (fin 1094). Etude prosopographique. – Revue des études byzantines, vol. 29, http://www.persee.fr/doc/rebyz_0766-5598_1971_num_29_1_1445?q=Constantin%20Choirosphaktès
- ((fr)) Guilland, Rodolphe (1967). Recherches sur les institutions byzantines, Tome I. Berlin: Akademie-Verlag, https://books.google.bg/books?id=1_MnAQAAIAAJ&redir_esc=y
- ((en)) Kazhdan, Alexander (ed) (1991). The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford and New York: Oxford University Press, ISBN 0-19-504652-8, COBISS.BG-ID: 1107246820, https://archive.org/details/odb_20210521/mode/2up
- ((fr)) Skoulatos, Basile (1980). Les personnages byzantins de l'Alexiade. Analyse prosopographique et synthèse. Louvain-la-Neuve: Nauwelaerts, https://bg1lib.org/book/1195604/c5fdfa[неработеща препратка]
- ((el)) Varzos, Konstantinos (1984). Η Γενεαλογία των Κομνηνών, A. Thessaloniki: Centre for Byzantine Studies, University of Thessaloniki, OCLC 834784634, архив на оригинала от 11 април 2019, https://web.archive.org/web/20190401112856/https://www.kbe.auth.gr/sites/default/files/bkm20a1.pdf
Външни препратки редактиране
- Kontostephanos, fmg.ac
Бележки редактиране
- ↑ Името се среща и като Контостефан. Вижте: Златарски 1972, с. 243
- ↑ Varzos 1984, 295 – 299.
- ↑ а б Skoulatos 1980, с. 131.
- ↑ Gautier 1971, с. 243 –244; Skoulatos 1980, с. 131.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 131, 171.
- ↑ Златарски 1972, с. 243; Skoulatos 1980, с. 131, 171; Guilland 1967, с. 543.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 131 – 132.
- ↑ Skoulatos 1980, с. 132.
- ↑ Guilland 1967, с. 543; Gautier 1971, с. 244; Skoulatos 1980, с. 132, 171.
- ↑ а б в Varzos 1984, с. 295.
- ↑ Varzos 1984, с. 295, 380 – 388.
- ↑ Varzos 1984, с. 291 – 294, 295.
- ↑ Gautier 1971, с. 222, бележка 10 под линия.