„Истанбул парк“ е писта за провеждане на автомобилни и мотоциклетни състезания, намираща се в Истанбул, Турция.

Истанбул парк

Описание редактиране

Пистата е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Дължината на пистата е 5340 км. Състезанието от Формула 1 се провежда с 58 обиколки.

През 2005 г. Турция за първи път организира състезание от календара на Формула 1. Пистата „Истанбул парк“ е построена в областта Тузла. Строежът на трасето започва още през 2003 година и завършва само две седмици преди състезанието за Голямата награда миналото лято. Пистата е с дължина от 5,378 километра и се състои от 13 завоя. Както повечето трасета в календара на Формула 1, тя е проектирана от германския архитект Херман Тилке. Една от любопитните подробности на „Истанбул парк“ е, че трасето е изпълнено с множество изкачвания и спускания. Това е нехарактерна черта за пистите от Формула 1. Повечето от тях са с равна и равномерна настилка.

Завръщане във Формула 1 редактиране

Сред поредица от промени в календара на Формула 1, поради пандемията COVID-19, на 25 август 2020 г. бе потвърдено, че в Истанбул Парк ще се проведе състезание за сезон 2020 след деветгодишно отсъствие на пистата. Гран При на Турция през 2020 г. трябва да се състои на 15 ноември.[1] През 2021 г. отново заради COVID-19, на 10 октомври се проведе Гран При на Турция, като победител стана Валтери Ботас.

Победители във Формула 1 редактиране

Година Пилот Конструктор Писта Статистика
2005   Кими Райконен Макларън-Мерцедес Истанбул парк Статистика
2006   Фелипе Маса Ферари Истанбул парк Статистика
2007   Фелипе Маса Ферари Истанбул парк Статистика
2008   Фелипе Маса Ферари Истанбул парк Статистика
2009   Дженсън Бътън Браун-Мерцедес Истанбул парк Статистика
2010   Луис Хамилтън Макларън-Мерцедес Истанбул парк Статистика
2011   Себастиан Фетел Ред Бул-Рено Истанбул парк Статистика
2012 - 2019 не са се провеждали състезания
2020   Луис Хамилтън Мерцедес АМГ Петронас Истанбул парк
2021   Валтери Ботас Мерцедес АМГ Петронас Истанбул парк

Вижте също редактиране

Източници редактиране

  1. Giles. The Guardian // Посетен на 28.08.2020.

Външни препратки редактиране