История на Андора
Според легендата, Андора е основана от Карл Велики, но не съществуват исторически свидетелства за това. През 805 кралят на Аквитания Людовик Благочестиви успял да разбие арабите с помощта на жителите на община Андора, които го упътили към лагера на мюсюлманите. От своя страна Карл Велики се отблагодарил на андорците, като им дал Великата харта на свободата, и оттогава те имат свободна държава, наречена Княжество Андора.
Феодален период
редактиранеПрез 988 графът на Барселона Борел II направил андорската земя подвластна на епископство Урхел, а през 1278 част от властта била предадена на графство Фуа с така наречения „Акт Пареаж“. Впоследствие графът на Фуа бил заменен от краля, императора и президента на Франция. През 1419 се създава „Consell de la Terra“ (съвет на земята) – формалният парламент на Андора, по-късно прекръстен на Генерален съвет. През 1866 т.нар. „Нова реформа“ слага край на дотогавашната феодална система на управление.
20 век
редактиранеВ началото на 20 век са създадени пътища, които свързват Андора с Испания и Франция. През 1933 – 1934 избухват безредици, свързани с ограниченията в избирателното право. През юли 1934 руският емигрант Борис Скосирев поема властта, тогава населението на страната е 5000 души. Столица става Андора ла Веля, където Борис Скосирев се провъзгласява за крал на Андора под името Борис I, но управлението му продължило само няколко дни, тогава бил заловен и арестуван от специално изпратен отряд на испанската жандармерия. През Втората световна война тук се базирали испански и френски войски. След войната Андора „се открива пред света“ с нови зимни курорти и либерална данъчна система, което позволява на множество европейски фирми да търгуват тук. Първото андорско правителство е създадено през 1982, а през 1993 се приема конституция, според която властта на президента на Франция и епископа на Урхел рязко намалява и страната влиза в ООН.