Андора

държава в Южна Европа
Disambig.svg Тази статия е за държавата в Европа. За града в Италия вижте Андора (Италия).

Княжество Андора е малка страна в Югозападна Европа, която няма излаз на море. Тя се намира между Франция и Испания, в източната част на планините Пиренеи. Андора процъфтява поради многото туристи, които я посещават, както и поради ниските данъци, привличащи инвеститори. Държавата е част от каталонската общност заедно с части от Испания и Франция.

Княжество Андора
Principat d’Andorra
      
Девиз: Virtus Unita Fortior
Съединението прави силата
Химн: El Gran Carlemany
Местоположение на Андора
Местоположение на Андора
СтолицаАндора ла Веля
Най-голям градАндора ла Веля
Официален език
Религияримокатолицизъм
Демонимандорец
Климаталпийски
Управление
Формаунитарна парламентарна изборна диархия
 • КопринцЙоан Сицилия
Еманюел Макрон
 • Министър-председателХавиер Еспот
Законодат. властГенерален съвет
ОрганизацииСЕ, ООН, ОССЕ
История
Независимост 
 • от Арагонската корона8 септември 1278 г.
 • от Френската империя1814 г.
 • Конституция2 февруари 1993 г.
География
Площ
 • Общо468 km2[1] (179-о)
 • Води (%)0,26
Население
 • 202179 535 (203-то )
 • оценка, 202077 543
 • Гъстота167 души/km² (71-во)
 • Градско нас.87,9% (24-то)
Икономика
БВП (ном.)≈ 2018
 • Общо3,237 млрд. щ.д.
 • На човек42 035 щ.д.
ИЧР (2019)0,868
много висок · 36-о
Джини (2003)27,21
нисък
Прод. на живота82,36 години[2] (3-то)
Детска смъртност3,76/1000 (13-о)
ВалутаЕвро (EUR)
Други данни
Часова зонаCET (UTC+1)
 • Лятно времеCEST (UTC+2)
Автомобилно движениедясно
Код по ISOAD
Интернет домейн.ad[б 1]
Телефонен код+376
ITU префиксC3A-C3Z
  1. Съвместно с него ползва и .cat.
Княжество Андора в Общомедия

ИсторияРедактиране

Първите сведения за Андора са от 803 г., но за година на основаването ѝ се приема 819 г., когато било съставено „Писмото на свободата“, което давало независимост на скотовъдците, живеещи по долината на Валира и Ордино. В 1278 г. между епископа на Урхел (Испания) и граф Де Фуа (Франция) e постигнато споразумение (на френски: Paréage – така наречения „разделителен протокол“) за съвместно владение (кондоминиум) на Андора. Този статут, видоизменен, продължава да е в сила. 1866 – приета е Конституцията на страната. В периода 1940 – 44 германските войски, по време на Втората световна война окупират държавата. През 1982 г. е избран първият министър-председател на Андора – О. Р. Рейг. През 1986 г. е сформиран Изпълнителен съвет (правителство) с председател Ж. П. Соланс. През 1993 г. чрез референдум е одобрена конституция, установяваща парламентарно управление. Андора е членка на ООН от 1993 г.

ГеографияРедактиране

Андора е разположена на висока средна надморска височина в източните части на Пиренеите, заградена от труднодостъпни върхове. Пейзажът е типично високопланински – огромни скални маси, зелени гори, пасища, кристално чисти ледникови езера. Върху територията на Андора се извисяват над 20 върха от 1800 до 2946 m. Между тях е долината на река Валира.

Най-високият връх в Андора е Кома Педроса с височина от 2946 m. Намира се в западната част на страната.[3]

КлиматРедактиране

Климатът в долината е сух с обилни валежи от дъжд през пролетта и есента, и снеговалежи, които се задържат по високите върхове повече от 7 месеца.

НаселениеРедактиране

 
Поглед от столицата – Андора ла Веля. Любопитен факт за страната е, че тя няма система на градски транспорт

Андорците представляват малка част от населението на своята собствена страна – само около 33% от жителите. Най-голямата група чужденци са испанците (43%), португалците са 11%, а французите – 7%. Останалите 6% принадлежат на няколко други националности.

Единственият официален език е каталонският, говорен и в съседния испански автономен район Каталуния, с който културата на Андора има много общи черти. Обикновено се използват също и испански, португалски и френски език. Основната религия е католицизмът.

Държавно устройствоРедактиране

Държавното устройство е парламентарно княжество, представлявано от двама конституционни съуправители (държавни глави) – президентът на Франция и епископът на Сео де Урхел (Испания). Законодателен орган e Генералният съвет (парламент). Изпълнителен орган – Изпълнителен съвет, чийто председател се избира от парламента.

Първото правителство е създадено едва през 1986 г., а на жените е позволено да гласуват за първи път през 1971 г.

Административно делениеРедактиране

Княжество Андора е административно разделено на 7 общини (или църковни настоятелства): Андора, Ла Масана, Канильо, Лес Ескалдес, Ордино, Енкам и Сан Джулия де Лория.

ИкономикаРедактиране

 
Десет андорски песети, банкнота от 1936 г.

БВП 1,2 млрд. USD (1996). Главно туристическо обслужване. Международен финансов център. Пасищно животновъдство (главно овце). Ечемик, царевица, ръж, картофи, тютюн. Овощарство, зеленчукопроизводство, лозарство, маслини. Занаяти (резба на дърво и камък). Няма жп линии, 269 km шосета (1994).

Износ: 58 млн. USD (1998) – тютюневи продукти, мебели. Внос: 1,077 млрд. USD (1998) – стоки за потребление, хранителни стоки, електрическа енергия.

Туризмът е в основата на малката, но състоятелна андорска икономика, осигурявайки почти 80% от БВП на страната. Приблизително 9 милиона туристи годишно посещават Андора, привлечени от безмитното положение на страната и от нейните летни и зимни курорти.

Предимствата на Андора са избледнели заради икономиките на съседните ѝ Франция и Испания, които са отворени и предлагат по-голямо разнообразие от стоки и ниски митнически тарифи.

Андора не е член на Европейския съюз (ЕС), но поддържа специални взаимоотношения с него – например няма мита за промишлените стоки от ЕС. Андора няма собствена парична единица и използва валутата на своите съседи. Допреди 1999 това са били френският франк и испанската песета, които сега са заменени от единната валута на ЕС – еврото. За разлика от други малки европейски страни, които използват еврото, Андора не сече собствени евро монети. През октомври 2004 се постига споразумение между ЕС и Андора тя да може да сече собствени монети.

КултураРедактиране

ДругиРедактиране

Андора в снимкиРедактиране

ИзточнициРедактиране

  1. CIA World Factbook
  2. www.cia.gov
  3. Simonis, Damien. Catalunya & the Costa Brava. Lonely Planet, October 2003. ISBN 978-1-74059-381-6. с. 247–. Посетен на 3 ноември 2012.

ГранициРедактиране

Външни препраткиРедактиране