Йован Раич
Йован Раич е пръв богослов и сръбски просветител от български произход.[1] До 60-те години на 19 век Раич с неговата четиритомна История разных славенских народов найпаче болгар, хорватов и сербов е главен сръбски историк.
| Йован Раич Јован Рајић | |
| сръбски историк | |
 | |
| Роден |
21 септември 1726 г.
|
|---|---|
| Починал | 22 декември 1801 г.
Ковил, Войводина |
| Погребан | Сърбия |
| Религия | православие |
| Учил в | Национален университет „Киево-Могилянска академия“ |
| Научна дейност | |
| Област | История |
| Йован Раич в Общомедия | |
Учи изпърво в йезуитска гимназия в Комарно, а после и в протестантска в Шопрон. Завършва богословие в Киево-Могилянската академия.
Бащата на Йован Раич – Радослав (Райо) Янков се е родил във Видин през 1699 година. Преселва се в Сремски Карловци където получава прозвището Рае Видинац. На 26-годишна възраст се жени за майката на Раич – Мария. Райо се поминал през 1743, а Мария през 1763. Йован Раич контактува в Хилендар и Карловци с друг известен българин – Паисий Хилендарски.[2] На противното мнение е Боян Пенев, като въпросът за контактите между двамата е все още спорен в науката. В книгата си „История на славянските народи“, излязла във Виена през 1795 година, определя като южна граница на Сърбия Шар планина, признавайки така българския характер на Македония.[3]
Източници
редактиране- ↑ Иванов, Йордан. Избрани произведения, том I (Българи - дейци в Сърбия), стр. 183-185. Издателство „Наука и изкуство“, 1982.
- ↑ ДИМИТЪР И КОНСТАНТИН МИЛАДИНОВИ, Димитър Райков XII ВРЕМЕ НА СОЛИДАРНОСТ, ВРЕМЕ НА ЗАДРУЖНА БОРБА
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 39
