Йован Стояновски
Иван (Йован) Ангелев Стоянов (на македонска литературна норма: Jован Ангелев Стоjановски) е македонски българин и деец за българщината в Македония след 1991 година.[1] [2] [3]
| Иван Стоянов Jован Ангелев Стоjановски | |
| македонски общественик | |
| Роден |
15 септември 1939 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност | Българин |
Биография редактиране
Иван А. Стоянов е роден на 15 септември 1939 година в Кралство Югославия, Скопие, в квартал Чаир. В юношеската си възраст, за да получи документ за самоличност от властите, е принуден да смени името си на Jован Ангелев Стоjановски. [4]
През 1977 година е докладван от някои от сътрудниците на югославските служби, че е седял на маса с „неподхоящи“ хора, арестуван е и е разпитван. Постепенно започва все по-често да пътува до България, където има възможност да чете българска историческа литература, заради което е задържан в полицията и разпитван многократно.[5]
Дейност след 1991 година редактиране
След обявяването на независимостта на Македония от Югославия, със собствени средства финансира и организира панихиди в памет на български революционери и дейци като Владо Черноземски, Тодор Александров, Иван Михайлов, Мара Бунева и други, на които се събират и други българи от Македония. Финансира и монтира първата паметна плоча на Мара Бунева на Камения мост в Скопие. По зададен въпрос защо е направил десет паметни плочи той отговаря: „Знам, че сърбоманите ще я счупат на другия ден. Да имаме резерва за веднага да сложим друга.“[6] [7]
През 2000 година в църквата „Свети Димитър“ в Скопие заедно с Мирослав Ризински откриват изоставена и затрупана плоча, на която е изписано: „На прависе сия гробница съ пожертвование отъ православните българи въ 1864 л. мартъ 1-ий, Скопие“. Йован Стояновски поема отговорност да я пренесе в София и го прави успешно, тъй като има опасност властите в Македония да унищожат артефакта. Днес плочата е експонирана в НИМ.[8]
През същата година, по време на учредителното събрание на дружеството на българите в Македония „ РАДКО” (псевдоним на Иван Михайлов) в Скопие, в хотела Холидей Ин, трима младежи хвърлят димки по време на речта на председателя на дружеството Владимир Панков. Стояновски е обвинен, че в суматохата по време на инцидента е бутнал мъж (Спасе Шуплиновски), който при падането си е получил тежка телесна повреда. Въпреки неопровержимите веществени доказателства, че Йован Стояновски не е имал физически контакт с Шуплиновски, съдът му определя присъда от три месеца затвор, която апелационният съдия увеличава с още три, заявявайки: ”за вас, българите, няма милост”... [9] [10] [11]
Йован Стояновски излежава петмесечна присъда в затвора, въпреки че му е предложена помощ от българската държава. Той отказва тази помощ с думите: „Молби за помилване пишат виновни. Аз съм невиннен. Ще си излежа присъдата достойно!". [12] [13]
След излизането от затвора, здравословното състояние на Йован се влошава. След тежко боледуване и претърпяна сърдечна операция, Йован Стояновски умира на 11 март 2010 година в Скопие. [14] [15]
Бележки редактиране
- ↑ Историята на българин, лежал в македонски затвор // Историята на българин, лежал в македонски затвор. БНТ.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ Списание „България-Македония“ Брой 1, 2018 г.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ сп. „България-Македония“, бр.1, 2018 г.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ Историята на българин, лежал в македонски затвор // Историята на българин, лежал в македонски затвор.
- ↑ Списание „България-Македония“, бр. 1, 2018 г.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ Историята на българин, лежал в македонски затвор // Историята на българин, лежал в македонски затвор.
- ↑ Интервю с Илия Стояновски // Интервю с Илия Стояновски.
- ↑ Списание „България-Македония“, бр. 1, 2018 г.