Свети Димитър (Скопие)

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитриј“) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.

„Свети Димитър“
„Свети Димитрија“
-i---i- (42592876614).jpg
Общ изглед
Местоположение в Скопие
Вид на храмаправославна църква
СтранаFlag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено мястоСкопие
ВероизповеданиеМакедонска православна църква - Охридска архиепископия
ЕпархияСкопска
Архиерейско наместничествоСкопие
АрхитектДамян Андреев
Изграждане1896 година
Статутдействащ храм, паметник на културата
„Свети Димитър“ в Общомедия
Камбанарията на църквата

Църквата е разположена на входа на Старата Скопска чаршия срещу Даут паша хамам. В настоящия си вид църквата е от 1896 година. На мястото ѝ имало стар храм, съществуващ в XVI век. В 1727 година „Свети Димитър“ е спомената като катедрална църква. Църквата е обновявана в 1835, 1864, 1886 и в 1894 година. В 1896 година е цялостно преустроена под ръководството на Даме Дамянов, син на Андрей Дамянов, а иконостасът, куполната стенопис Божествена литургия и Христос Вседържител (темпера) са дело на Димитър Папрадишки.[1][2]

В двора на църквата през 1909 година е погребан войводата Васил Аджаларски,[3] а през 1917 година - полковник Борис Дрангов, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. През 2000 година зад църквата, от страна на Йован Стояновски и Мирослав Ризински е намерена изоставена и затрупана плоча, която днес се намира в Национално-историческия музей в София [4].

На прависе сия гробница съ пожертвование отъ православните българи въ 1864 л. мартъ 1-ий, Скопие
Плоча от църквата „Св. Димитър“.

В 1942 година църквата е изписана от Димитър Папрадишки.[5]

БележкиРедактиране

  1. Црковната традиција во Скопје и Скопско од IV век до денес. // Премин Портал. Посетен на 6 април 2014 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 207.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24 -25.
  4. Б. Димитров. Десетте лъжи на македонизма. 2000. София.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 208.