Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Димитър.

„Свети Димитър“ (на македонска литературна норма: „Свети Димитрија“) е православен храм в столицата на Северна Македония Скопие, бивша катедрална църква на Скопската епархия.

„Свети Димитър“
„Свети Димитрија“
Skopje-St-Demetrius-church-back.jpg
църквата от изток
Centar Municipality OSM.svg
41.9985° с. ш. 21.4344° и. д.
„Свети Димитър“
Местоположение в Скопие
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Скопие
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Скопска
Архиерейско наместничество Скопие
Архитект Дамян Андреев
Време на изграждане 1896 година
Съвременен статут действащ храм, паметник на културата
„Свети Димитър“ в Общомедия
Камбанарията на църквата

Църквата е разположена на входа на Старата Скопска чаршия срещу Даут паша хамам. В настоящия си вид църквата е от 1896 година. На мястото ѝ имало стар храм, съществуващ в XVI век. В 1727 година „Свети Димитър“ е спомената като катедрална църква. Църквата е обновявана в 1835, 1864, 1886 и в 1894 година. В 1896 година е цялостно преустроена под ръководството на Даме Дамянов, син на Андрей Дамянов, а иконостасът, куполната стенопис Божествена литургия и Христос Вседържител (темпера) са дело на Димитър Папрадишки.[1][2]

В двора на църквата през 1909 година е погребан войводата Васил Аджаларски,[3] а през 1917 година - полковник Борис Дрангов, но по-късно сръбските власти преместват костите му в градското гробище. През 2000 година зад църквата е намерена изоставена и затрупана плоча, която днес се намира в Национално-историческия музей в София [4].

На прависе сия гробница съ пожертвование отъ православните българи въ 1864 л. мартъ 1-ий, Скопие
Плоча от църквата „Св. Димитър“.

В 1942 година църквата е изписана от Димитър Папрадишки.[5]

БележкиРедактиране

  1. Црковната традиција во Скопје и Скопско од IV век до денес. // Премин Портал. Посетен на 6 април 2014 г.
  2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 207.
  3. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24 -25.
  4. Б. Димитров. Десетте лъжи на македонизма. 2000. София.
  5. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 208.