Йордан Чобанов
Йордан Неделчев Чобанов е български юрист и дипломат.
Йордан Чобанов | |
български юрист и дипломат | |
Роден |
28 септември 1905 г.
|
---|---|
Починал | 1965 г.
|
Народен представител в: VI ВНС |
Биография
редактиранеРоден е в Разград на 27 септември 1900 г.[1] или на 28 септември 1905 г. Син на Неделчо Чобанов, активен деец на БРСДП (тесни социалисти) в Разград. Йордан Чобанов учи в Мъжката гимназия в Разград, където става съосновател на комунистическо младежко дружество.[2] Насочва се към висше образование по електроинженерство, по-късно учи право в Лион, Франция и в Швейцария, където участва в местните комунистически партии.
След завръщането си в България през 1934 година адвокатства първо в Пловдив, после в Разград. Член е на Българската комунистическа партия. От 1936 до 1942 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в Разград. През 1942 г. след провал, като секретар на Околийския комитет в Разград на нелегалната Комунистическа партия, е осъден на доживотен затвор.
На 9 септември 1944 г. излиза от затвора и е назначен за помощник-командир на Деветнадесети пехотен шуменски полк (6 октомври 1944)[3], с който участва в Отечествената война.
Като депутат в VІ ВНС е избран за секретар на Президиума на ВНС. През 1949 г. е изпратен за посланик в Турция, където работи до 1954 г. През периода 9 април 1954 – 14 март 1959 година е главен прокурор на България. От 1959 до 1962 г. е постоянен представител в Организацията на обединените нации[4].
Йордан Чобанов умира в София от рак след погрешно поставена първоначална диагноза синузит през 1965 г.[5]
За активната си антифашистка, държавна и дипломатическа работа е обявен за почетен гражданин на Разград.[6]
Източници
редактиране- ↑ Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 490
- ↑ Веселин Иванов, Кръстьо Петров, Петър Петров, Стефан Стефанов / История на Разградската окръжна организация на БКП // Изд. Партиздат / София, 1981 // стр.90
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 158
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 461
- ↑ Палангурски, М. Адвокати, управление, политика (1879 – 2016), Изд. „Фабер“, 2016, с. 168
- ↑ Исторически календар на Разград - Колектив / Изд. Парнас, Русе 2007, стр. 55]