Йордан Неделчев Чобанов е български юрист и дипломат.

Йордан Чобанов
български юрист и дипломат
Роден
Починал
1965 г. (59 г.)
София, България
Народен представител в:
VI ВНС   

БиографияРедактиране

Роден е в Разград на 27 септември 1900 г.[1] или на 28 септември 1905 г. Син на Неделчо Чобанов, активен деец на БРСДП (тесни социалисти) в Разград. Йордан Чобанов учи в Мъжката гимназия в Разград, където става съосновател на комунистическо младежко дружество.[2] Насочва се към висше образование по електроинженерство, по-късно учи право в Лион, Франция и в Швейцария, където участва в местните комунистически партии.

След завръщането си в България през 1934 година адвокатства първо в Пловдив, после в Разград. Член е на Българската комунистическа партия. От 1936 до 1942 г. е секретар на Околийския комитет на БКП в Разград. През 1942 г. след провал, като секретар на Околийския комитет в Разград на нелегалната Комунистическа партия, е осъден на доживотен затвор.

На 9 септември 1944 г. излиза от затвора и е назначен за помощник-командир на Деветнадесети пехотен шуменски полк (6 октомври 1944)[3], с който участва в Отечествената война.

Като депутат в VІ ВНС е избран за секретар на Президиума на ВНС. През 1949 г. е изпратен за посланик в Турция, където работи до 1954 г. През периода 9 април 1954 – 14 март 1959 година е главен прокурор на България. От 1959 до 1962 г. е постоянен представител в Организацията на обединените нации[4].

Йордан Чобанов умира в София от рак след погрешно поставена първоначална диагноза синузит през 1965 г.[5]

ИзточнициРедактиране

  1. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война", ДВИ, 1975, с. 490
  2. Веселин Иванов, Кръстьо Петров, Петър Петров, Стефан Стефанов / История на Разградската окръжна организация на БКП // Изд. Партиздат / София, 1981 // стр.90
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 158
  4. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 461
  5. Палангурски, М. Адвокати, управление, политика (1879 – 2016), Изд. „Фабер“, 2016, с. 168