Деветнадесети пехотен шуменски полк
Деветнадесети пехотен шуменски полк е български полк.
Деветнадесети пехотен шуменски полк | |
Военният духов оркестър на 19-и пехотен шуменски полк при село Топчии, Разградско. | |
Информация | |
---|---|
Активна | 7 март 1889 – 1998 |
Държава | България |
Тип | Пехотен полк |
Гарнизон/щаб | Шумен |
Командири | |
Изтъкнати командири | Ген. Асен Николов Ген. Никола Генев |
Формиране
редактиранеДеветнадесети пехотен шуменски полк е формиран в Шумен под името Деветнадесети пеши шуменски полк на 7 март 1889 година с указ №11 от 19 януари 1889. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на 7-и пеши преславски полк, наследници на Разградска №22 пеша дружина и Орханийска №11 пеша дружина, като за знаме на полка е определено знамето на разградската дружина.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)
редактиранеПо време на Балканската война (1912 – 1913) полка се сражава при Караагач, Бунархисар и Чонгара, Ескиполос, Петра, Люлебургаз и Чаталджа. По време на битката при Люлебургаз полка губи трима знаменосци.
През Междусъюзническата война (1913) полкът води битка при Рамна нива, Гюешево, Мала Църцория, върховете Китка и Голем, както и при атаката на Редки буки.
Първа световна война (1915 – 1918)
редактиранеВзема участие в Първата световна война (1915 – 1918) в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.[2]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
---|---|---|---|
Дружини: 4 Картечни роти: 1 Офицери: 57 Подофицери и войници: 4933 |
Коне: 594 | Обикновени коли: 98 Товарни коли: 137 Специални коли: 5 |
Пушки и карабини: 4119 Картечници: 4 |
През 1916 година полкът е изпратен на Добруджанския фронт и участва в Тутраканската битка. На следващата година се сражава при село Тюрк кьой и Мачин. През октомври 1917 година е изпратен на Македонския фронт. В битката при Азаплар-Девенджикьой през септември 1916 година загива командирът на полка Антон Дяков. На негово място е избран Марин Куцаров, който спасява полковото знаме, след като полкът остава в плен при сключването на примирието.
Между двете световни войни
редактиранеНа 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 19-а пехотна шуменска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 19-а пехотна шуменска дружина и 4-та пехотна допълваща част, но до 1937 година носи явното название дружина. [1]
На 3 октомври 1937 година е връчено новото бойно знаме на полка. По това време командир на полка е подполковник Димитров.
Втора световна война (1941 – 1945)
редактиранеПрез Втората световна война (1941 – 1945) полкът участва в акции срещу партизаните. Hа 20 декември 1943 г. в село Ястребино втора картечна рота с командир подпоручик Константин Йорданов, изпълнявайки заповедта на командира на полка полк. Атанасов разстрелва без съд и присъда 18 души, от които шест невръстни деца.
Полкът взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава 4-та пехотна преславска дивизия.[1]
С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 19-и пехотен шуменски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк на 19-и пехотен шуменски полк.[3] От май 1948 г. полкът носи явното наименование под. 4135, на 8 ноември 1950 е преименуван на Двадесет и първи отделен стрелкови полк с явно наименование под. 65180. От 15 юли 1951 г. е на гарнизон в Бургас, а от 12 октомври в Айтос, след което на 28 март 1960 е преименуван на Двадесет и първи отделен мотострелкови полк.[4]
Наименования
редактиранеПрез годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Деветнадесети пеши шуменски полк (1889 – 1892)
- Деветнадесети пехотен шуменски полк (1892 – 1 декември 1920)
- Деветнадесета пехотна шуменска дружина (1 декември 1920 – 1928)
- Деветнадесети пехотен шуменски полк (от 1928)
- Деветнадесети пехотен шуменски на Н.Ц.В. Симеон Княз Търновски полк (до 5 март 1946 г.)
- Деветнадесети пехотен шуменски полк (5 март 1946 – 8 ноември 1950)
- Двадесет и първи отделен стрелкови полк (8 ноември 1950 – 28 март 1960)
- Двадесет и първи отделен мотострелкови полк (28 март 1960 – 1961)
- Двадесет и четвърта танкова бригада (1961 – 7 юли 1998)
Командири
редактиранеЗванията са към датата на заемане на длъжността.
№ | звание | име | дати |
---|---|---|---|
Подполковник | Димитър Витанов | през 1892 | |
Подполковник | Никола Генев | от 1893 | |
Подполковник | Анастас Янков | от 1896 | |
Полковник | Дечко Караджов | до 1903 | |
Полковник | Христо Паков | към 1904 | |
Подполковник | Асен Николов | през 1911 | |
Полковник | Вълко Василев | 1911 – 1913 | |
Подполковник | Асен Николов | 1913 – 1915 | |
Полковник | Васил Маринов | Първа световна война | |
Полковник | Иван Халачев | Първа световна война | |
Полковник | Антон Дяков | до 13 септември 1916 (убит) | |
Подполковник | Марин Куцаров | от септември 1916 | |
Полковник | Васил Динов | 1918 – 1920 | |
Подполковник | Димитър Попов | 1929 – 1934? | |
Подполковник | Васил Йонов | от 1934 (и.д.) | |
Подполковник | Диаманд Димитров | 1935 – 1940? | |
Подполковник | Иван Атанасов | от 1940 | |
Полковник | Иван Анастасов | 1946 | |
Подполковник | Йордан Хаджиев | 1946 – 1947 |
Други командири: Атанас Узунов, Иван Харизанов
Външни препратки
редактиранеБележки
редактиране- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 41
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 1
- ↑ ДВИА, ф. 758, История на фондообразувателя
Източници
редактиране- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.