Йосиф Търновалийски

Йосиф Търновалийски е католически духовник (ефемерий), капелан на цар Фердинанд в двореца Св. Антон в Словакия (1941 – 1946), изследовател в областта на историята на францисканците, преводач.

Йосиф Търновалийски
католически духовник
Роден	22 септември 1914 г. Калъчлии, Царство България
Починал	14 септември 1992 г. Тракия (магистрала), Република България
Религия	Католическа църква

Биография

Йосиф Антоний Търновалийски е роден на 22 септември 1914 г. в село Калъчлии (днес кв. Генерал Николаево на град Раковски), съвсем млад Йосиф поема пътя на монашеството в редиците на отците капуцини. След завършването на орденското си образование в Тирол, немско-говорещия регион в Северна Италия, в края на 40-те години, първоначално работи в главната католическа енория на столицата към катедралата „Свети Йосиф“. Ръкоположен е за свещеник през 1938 година.

Когато през 1941 г. дотогавашният капелан на бившия монарх цар Фердинанд, монс. Иван Романов, назначен за епископ на Софийско-пловдивския викариат, е посочил на царя Йосиф като свой достоен приемник, тогава известен като „брат Зенон“, име, което не се харесало на работодателя му и се наложило да се преименува именно „Йосиф Антоний“. Останал при царя в резиденцията му в Словакия през по-голямата част от Втората световна война. Йосиф Търновалийски е последният ефемерий на бившия цар Фердинанд. ka Бил освободен от длъжност след когато царят бил настанен в родовото имение в Кобург, тогава Западна Германия. С големи премеждия Йосиф успява да се добере до генералната квартира на отците капуцини в Рим, където му било поверено управлението на орденския исторически музей. Издава няколко научни изследвания в областта на историята на францисканите и превежда редица религиозни книги на български, между които тъй наречения „Немски катехизис“, останал в ръкописна форма. През 60-те години работи като духовник (ефемерий) в градската болница на Мерано, а от началото на 70-те като помощник. След това е работил като приемник на големия приятел на България, монс. Франческо Галони, в Ла Монтанина, северно от Венеция. Преди завръщането си в България е бил отново на работа в Мерано.

През 1991 г. се завръща в България и се настанява в капуцинския манастир в град Пловдив. Събира сведения за Капуцинската мисия в България и данни за живота на отец Фортунат Бакалски, като повдига дело за канонизирането му. В същото време подготвя млади кандидати за капуцини. Загива при автомобилна катастрофа на 14 септември 1992 г., заедно с още трима католически свещеници. Погребан е в гробищата на родния си град Раковски.