Фортунат Бакалски e последният редактор на вестник „Истина“ и последният директор на издателството „Добрият печат“, капуцин, по време на процесите срещу католическото духовенство, умира по време на следствието.

Фортунат Бакалски
католически духовник
Роден
Починал
РелигияКатолическа църква
Учил вПапски източен институт

Биография

редактиране

Фортунат Бакалски e роден на 5 август 1916 година в Дуванлии. При кръщението получава името Петър-Иван. На единайсетгодишна възраст започва обучение в нисшата францисканска семинария в Южен Тирол. На 9 септември 1931 г. влиза в капуцинския новициат в Клаузен. На 6 август 1938, по време на следването по философия и богословие, полага вечни обети, а на 18 юли 1939 година получава свещеническо ръкоположение в катедралата в Пловдив.

От 1939 до 1942 година следва в Папския Източен институт в Рим и завършва с докторат. В своята дисертация той се опитва да отговори на въпросите откъде са дошли днешните католици и доколко те наистина са българи. В труд си Бакалски разглежда много подробно историята на българските павликяни, тяхното място в религиозните общности в тогавашна България и идването на Петър Солинат, който обръща павликяните към католицизма и учредява Софийската епархия.[1]

През декември 1942 г. се завръща окончателно в България. Пристига в София, където изпълнява много задължения, свързани с живота на капуцинската общност и апостолата сред католиците в столицата. Той е катехист, настоятел на монашеския дом и енорист.

През 1947 – 1949 година е редактор на вестник „Истина“ и директор на издателството „Добрият печат“. Тази дейност приключва със засилването на репресиите на комунистическите власти срещу Католическата църква. Забранено е катехизирането на деца и младежи и дейността на ордените, разпоредено е във всеки брой на вестника да има статия в прослава на партията и новите промени на строя. В резултат на този натиск редакцията прекратява издаването на вестника.

През юли 1952 г. са арестувани голяма група католици. Обвинения са повдигнати срещу 40 души, сред които един епископ, 26 свещеници и една монахиня. Отец Фортунат е арестуван също. Откаран е в Софийския затвор, където е подложен на мъчения. Умира още по време на следствието през нощта на 1 септември 1952 година.[2] Официалната причина за смъртта е тежко двустранно белодробно възпаление. Тялото му не е предадено на неговите близки.

Процесът за беатификация на отец Фортунат Бакалски започва на 3 май 1985 г. с писмо от отец Йосиф Търновалийски, който събира документите, свързани с отец Фортунат. На 25 август 1998 г. към процеса са присъединени и отец Флавиан Манкин и епископ Иван Романов. От 17 ноември 1998 г. те носят титлата „Божи слуга“. На 23 октомври 2023 година в храма „Свети Архангел Михаил“ в град Раковски е проведена първата публична сесия от беатификационния им процес.[3]

  1. отец Фортунат Бакалски (1916-1952), архив на оригинала от 28 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161228131046/http://www.capucini.bg/index.php/15-kapucini/36-fortunat, посетен на 28 декември 2016 
  2. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 287 – 288.
  3. Мъченическият път към светостта