Йосиф Цанков

български композитор

Йосиф Иванов Цанков е български композитор (пионер на стиловете на шлагерната и поп-музиката в България) и спортист (състезател и треньор по баскетбол).

Йосиф Цанков
български композитор
Роден
Починал
Учил вРобърт колеж
Музикална кариера
Стилпоп музика
Активностот 1930 г.

Биография редактиране

Йосиф Цанков е роден на 7 ноември 1911 г. в Русе в заможно семейство, в което се говори на френски, немски и английски. Баща му е търговец.[1][2] Започва да учи пиано на 6-годишна възраст, а на 11 години съставя първата си композиция.

През учебните 1924/1925 и 1925/1926 година учи в „Робърт колеж“ в Цариград.[2] На 19 години завършва Първа мъжка гимназия и записва право в СУ „Св. Климент Охридски“ по настояване на баща си.[1] В Цариград се запалва по баскетбола и след преместването си в София е сред основателите на баскетболния отбор „АС-23“. Съосновател е и на националния отбор по баскетбол мъже. 15-годишен вече е капитан и център нападател и на двата отбора. Основава женския национален баскетболен отбор и е негов треньор.

Представител е за България на „Осрам“ и съсобственик и управител на първата фабрика в страната за грамофонни плочи „Берлин грамофон“, по-късно „Дойче грамофон“.

Още като студент по право Йосиф Цанков написва първата си песен „Ела с мен в Хаваи“ (1930). Автор е на първите български оперети, валсове, танга, фокстроти, румби. Той е главен композитор на театър „Одеон“ през 1937 – 1941 г. Оперети от Йосиф Цанков са: „Мая“, „Жуана“, „Продадена любов“, „Дръж се, Жужи“, „Златната вдовица“. При бомбардировките над София през Втората световна война изгарят повечето партитури на тези произведения.

Йосиф Цанков е сред основателите на Българското национално радио (в началото – Радио „София“) през 1936 г. Музикалните и детски радиопредавания са били по негови идеи. Открил е изключителния актьор Константин Коцев, когото привлича за участие в детски радиопиеси.[3]

След 9 септември 1944 г. творческата работа на Йосиф Цанков е силно ограничена. Новата власт отхвърля шлагерите, тангата и валсовете, оперетите и балета като буржоазен уклон. Забавната музика, композирана от Цанков, не се излъчва по радиото, нито се свири на живо по театри и заведения. През 1951 г. е назначен за отговорен редактор в музикална редакция на „Балкантон“ с протекциите на съветския композитор Арам Хачатурян.

Запален филателист, той е разполагал с една от най-богатите колекции в България.

Йосиф Цанков умира в съня си от инфаркт дни, преди да навърши 60 години – на 21 октомври 1971 г. На пианото му е намерен нотният лист с песента „Вместо сбогом“, позната ни в изпълнението на „Тоника СВ“.

Памет редактиране

Във връзка с 90-годишнината от рождението му Цанков е удостоен посмъртно с орден „Стара планина“ I степен. Улица в софийския квартал „Лагера“ (Карта), в близост до „Балкантон“, носи неговото име от 2002 г.

През 2011 г., по повод 100-годишнината на Йосиф Цанков, Международният музикален фестивал „Софийски музикални седмици“ включва концерт, посветен на композитора. В деня на рождението му се появява пощенска марка с неговия лик.[1] През 2012 г. се състои грандиозен концерт с участието на повече от 100 музиканти и певци в зала 1 на Националния дворец на културата.[4]

Творчество редактиране

Автор е на над 500 музикални произведения – оперети, инструментална и танцова музика, филмова и театрална музика, стари градски песни, както на поп песни. Като творец той непрекъснато търси съвършенство и неговите песни, изпълнявани от плеяда звезди на българската поп музика, стават любими на всички.[4] „Танго“, „Фантазия“ и „Концертно танго“ са често изпълнявани по танцови забави и балове. Многобройните му шлагери, изпълнявани от различни изпълнители, печелят редовно наградите на публиката, зрителите и радиослушателите в многобройни фестивали и конкурси. Той е автор на поп песни като: „Приказка“, „Лунни лъчи“, „Песен моя, обич моя“, „Събота вечер“, „Пролет моя“, „Пеят сто китари“, „Целуни ме“, „Птици мои“, „Облаци“, „Море на младостта“, „Песен за София“ и много други. Негова е популярната пиеса „Керванът“, издавана на винилова плоча и разпространявана в Холивуд. През Втората световна война, по желание на американските и английските войници, които се бият в Сахара срещу войските на Ромел, тя звучи всяка сутрин в 9:00 ч. по Радио „Лондон“ (днес BBC).[1] Според някои обаче това е мит – има само съвпадение на заглавия: присъствието на ориенталски мотиви в мелодията на песента „Керванът“ на Цанков и на джаз пиесата „Caravan“ на Хуан Тисол, записана през същия период от оркестъра на Дюк Елингтън, която са искали да слушат войниците.[5]

В първия конкурс за българска поп песен (1964 г.) Йосиф Цанков получава 6 (от всичките 8) награди за песните: „Птици мои“, „Целуни ме“, „Мое безумно сърце“. През лятото на 1967 г. журито отказва да награди „Песен моя, обич моя“ по текст на Димитър Василев в изпълнение на Йорданка Христова въпреки високата оценка от публиката, както отказва и през 1969-а, когато Лили Иванова представя песента му „Море на младостта“. През 1970 г. неговата „Повей ветре“ в изпълнение на Паша Христова е наградена с Голямата награда от фестивала „Златният Орфей“. Песните на Йосиф Цанков са изпълнявани и записвани в албуми от известни чужди изпълнители: Жозефин Бекер, Клаудио Вила, Артуро Теста, Зигфрид Валенди, Йосиф Кобзон, Жилбер Беко и др.

Заслугите на Йосиф Цанков към българската музика са определили мястото му на основоположник на забавната музика в България.

В средата на 1980-те години „Тоника СВ“ възкресяват шлагерите на Йосиф Цанков „Твоята китара“ и „Вместо сбогом“. През 2001 г. певицата Надя Ботева записва кавъри на негови хитове, сред които особено сполучливи са новите версии на „Керванът“, „Песен моя, обич моя“, „Целуни ме“, „Покана за танц“. Надя Ботева е и инициатор и организатор на всички инициативи, свързани с грандиозното честване на 90-годишнината от рождението на Йосиф Цанков.

През 2011 г. БНР издава компактдиска „Златни танга“ по повод 100-годишнината на композитора. В диска са включени 15 танга с уникална стойност, записани в периода 1954 – 1970 г. и съхранени в музикалния фонд на Българското национално радио.[4]

Дискография редактиране

Година Албум Вид Издател Каталожен номер
1965 „Сюита от стари мелодии на Йосиф Цанков“[6] ЕP Балкантон 5554
1967 „Маргрета Николова пее песни от Йосиф Цанков“[7] ЕP Балкантон 5712
1967 „Незабравими песни от Йосиф Цанков“[8] ЕP Балкантон ВТМ 6226
1968 „Забавна и танцова музика от Йосиф Цанков“[9] LP Балкантон ВТА 573
1972 „Йосиф Цанков. Избрани песни“[10] LP Балкантон ВТА 1447
1972 „Йосиф Цанков. Стари танцови мелодии, оперетни мелодии“[11] LP Балкантон ВТА 1469
1972 „Йосиф Цанков. Песни за Берковица“[12] SP Балкантон ВТК 2948
1972 „Песни от Йосиф Цанков пее Емил Димитров“[13] SP Балкантон ВТК 2998
1972 „Йосиф Цанков. Стари танга“[14] ЕP Балкантон ВТМ 6436
1972 „Йосиф Цанков. Сюита „Стари танцови мелодии“[15] ЕP Балкантон ВТМ 6438
1972 „Йосиф Цанков. Оперетни мелодии“[16] ЕP Балкантон ВТМ 6439
1982 „70 години Йосиф Цанков“[17] LP Балкантон ВТА 10878
1996 „Йосиф Цанков 1“[18] МС Балкантон ВТМС 7764
1996 „Йосиф Цанков 2“[19] МС Балкантон ВТМС 7765
1996 „Йосиф Цанков 1911 – 1971“[20] CD Балкантон 070180
2011 „Златни танга“[4] CD БНР

Бележки редактиране

  1. а б в г „Песен моя, обич моя“ – 100 години от рождението на Йосиф Цанков, БНР, Радио „България“, 30 октомври 2011 г.
  2. а б Събев, Орлин. Робърт колеж и българите, София 2015, с. 265, 404.
  3. Мария Мира Христова, „Вместо сбогом“ на Йосиф Цанков, БНР, програма „Христо Ботев“, 24 октомври 2016 г.
  4. а б в г БНР издаде компактдиск „Златни танга“ на Йосиф Цанков, БНР, Радио „България“, 11 април 2012 г.
  5. Бакалов, Иван. Една глупост на Росен Петров и Валерия Велева или как се раждат български митове. // e-vestnik.bg, 8 февруари 2012 г., посетен на 9 март 2012 г.
  6. „Сюита от стари мелодии на Йосиф Цанков“ – 5554 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  7. „Маргрета Николова пее песни от Йосиф Цанков“ – 5712 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  8. „Незабравими песни от Йосиф Цанков“ – ВТМ 6226 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  9. „Забавна и танцова музика от Йосиф Цанков“ – ВТА 573 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  10. „Йосиф Цанков. Избрани песни“ – ВТА 1447 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  11. „Йосиф Цанков. Стари танцови мелодии, оперетни мелодии“ – ВТА 1469 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  12. „Йосиф Цанков. Песни за Берковица“ – ВТК 2948 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  13. „Песни от Йосиф Цанков пее Емил Димитров“ – ВТК 2998 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  14. „Йосиф Цанков. Стари танга“ – ВТМ 6436 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  15. „Йосиф Цанков. Сюита „Стари танцови мелодии“ – ВТМ 6438 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  16. „Йосиф Цанков. Оперетни мелодии“ – ВТМ 6439 (1972) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  17. „70 години Йосиф Цанков“ – ВТА 10878 (1982) в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  18. „Йосиф Цанков 1“ – ВТМС 7764 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  19. „Йосиф Цанков 2“ – ВТМС 7765 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su
  20. „Йосиф Цанков 1911 – 1971“ – 070180 в сайта „Плочи от Балкантон“, balkanton.su

Библиография редактиране

  • Валерия Велева. Непознатият Йожи, или принцът на любовта. С., Жанет 45, 2011.

Външни препратки редактиране