Йоханес Хайнрих Шулц (на немски: Johannes Heinrich Schultz) е немски психиатър и независим психотерапевт. Става световноизвестен с развиването на система за самохипноза, наречена автогенен тренинг.

Йоханес Шулц
Johannes Heinrich Schultz
немски психиатър и психотерапевт
Роден
Починал
Погребан Берлин, Германия

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Гьотингенски университет
Медицина
Област Психиатрия
Образование Гьотингенски университет

БиографияРедактиране

Роден е на 20 юни 1884 година в Гьотинген, Германия. Учи медицина в Лозана, Гьотинген (където среща Карл Ясперс) и Бреслау. Получава доктората си от Гьотингенския университет през 1907 г. След като получава медицинския си лиценз през 1908, практикува в поликлиниката на Медицинската университетска клика в Гьотинген до 1911. След това работи в Института Пол Ерлих във Франкфурт, психиатрия в Кемниц и накрая в психиатричната университетска клиника в Йена под ръководството на Ото Бинсвангер, където се хабилитира през 1915 г.

По време на Първата световна война е директор на саниториум в Белгия. През 1919 става професор по психиатрия и невропатология в Йена. През 1920 става главен лекар и научен ръководител в санаториума на д-р Хайнрих Ламан „Вайсер Хирш“ в Дрезден. През 1924 се установява като психиатър в Берлин.

От 1933 Шулц пише наръчник за взаимоотношения.[1] Там разпространява идеята за „изтребване“ на инвалидизираните хора („Действие T4“)[2] и преследването на хомосексуалните мъже и тези дейности са част от активността му в Института Гьоринг. Шулц вярва, че хомосексуалността е наследствена и лечима. От една страна института се опитва да лекува хомосексуалистите,[3] докато от друга Шулц води комисия, която принуждава тези заподозрени в сексуален акт с проститутки да декларират, че са хомосексуални. „Виновните“ са транспортирани в концентрационни лагери.[4]

През 1956 година става редактор на журнал „Psychotherapie“, а през 1959 основава Германско общество за медицинска хипноза (Deutschen Gesellschaft für ärztliche Hypnose).

Неговите най-главни постижения са развиването на автогенни тренинг, което се базира на изследвания на хипнозата и експерименти със самия него. Първата публикация по темата е през 1926 като „упражнения за автогенния орган“, а получава сегашното си име през 1928. Програмата използва ежедневно практикуване на сесии, включващи представи, които са изградени, за да помогнат на практикуващия да постигне дълбока релаксация.

БиблиографияРедактиране

 
First edition of „Das Autogene Training (konzentrative Selbstentspannung)“ (1932)
 
First edition of „Neurose Lebensnot ärztliche Pflicht“ (1936)
  • (1915) „Neue Wege und Ziele der Psychotherapie“ Ther. Monatshefte 29, pp. 443 – 450 (habilitation thesis).
  • (1919) „Die seelische Krankenbehandlung (Psychotherapie).“ Ein Grundriß für Fach- und Allgemeinpraxis. Jena: Fischer, seven editions. Stuttgart: Thieme, 1958.
  • (1921) „Psychoanalyse und ihre Kritik.“ In: Adam, C. (ed.): Die Psychologie und ihre Bedeutung für die ärztliche Praxis. Eight editions. Jena: Fischer.
  • (1925) „Schicksalsstunde der Psychotherapie.“ In: Moll, Albert (ed.): Abh. Gebiet. Psychother. med. Psychol. 1.
  • (1927) „Die Einigungsbestrebungen in der Psychotherapie.“ In: Eliasberg, Wladimir (ed.): Bericht über den I. Allgemeinen Kongreß für Psychotherapie in Baden-Baden. 17.-19. April 1926. Halle: Carl Marhold Verlagsbuchhandlung, pp. 241 – 252.
  • (1932) „Das Autogene Training (konzentrative Selbstentspannung).“ Versuch einer klinisch-praktischen Darstellung. Leipzig: Thieme, many editions.
  • (1935) „Hypnose-Technik.“ Praktische Anleitung zum Hypnotisieren für Ärzte. Jena: Fischer.
  • (1935) Ubungsheft fur das Autogene Training (konzentrative Selbstentspannung). Leipzig: Thieme, many editions.
  • (1936) „Neurose Lebensnot ärztliche Pflicht.“ Klinische Vorlesungen über Psychotherapie für Ärzte und Studierende. Leipzig: Thieme.
  • (1940) „Geschlecht – Liebe – Ehe.“ Die Grundtatsachen des Liebes- und Geschlechtslebens in ihrer Bedeutung für Einzel- und Volksdasein. Munich: Reinhardt, seven editions.
  • (1951) Bionome Psychotherapie. Stuttgart: Thiema.
  • (1952) „Organstörungen und Perversionen im Liebesleben.“ Bedeutung, Entstehung, Behandlung, Verhütung. Munich: Reinhardt.
  • (1952) „Psychotherapie.“ Leben und Werk großer Ärzte. Stuttgart: Hippokrates.
  • (1955) „Grundfragen der Neurosenlehre.“ Aufbau und Sinn-Bild. Propädeutik einer medizinischen Psychologie. Stuttgart: Thieme.
  • (1964) Lebensbilderbuch eines Nervenarztes – Jahrzehnte in Dankbarkeit. Stuttgart: Thieme, second edition 1971.

ИзточнициРедактиране

  1. u.a. Geschlecht–Liebe–Ehe. Ernst Reinhardt, München 1940.
  2. Dagmar Herzog: Sex After Fascism. Memory and Morality in Twentieth-Century Germany. Princeton University Press 2005, ISBN 0-691-11702-0, S. 35; Geoffrey Cocks: Psychotherapy in the Third Reich. The Göring Institute. Transaction 1997, ISBN 1-56000-904-7, S. 235.
  3. James E. Goggin, Eileen Brockman Goggin: Death of a „Jewish Science“. Psychoanalysis in the Third Reich. Purdue University Press 2001, ISBN 1-55753-193-5, S. 120; Florence Tamagne: A history of homosexuality in Europe. Algora 2006, ISBN 0-87586-356-6, S. 385.
  4. Angelika Hager, Sebastian Hofer: Sex unterm Hakenkreuz. Das Lustverständnis der Nationalsozialisten in der Wissenschaft. In: Profil 22/08.
  • Udo Busso Künzel, „Ich bin ganz ruhig“: Psychoanalyse und Politik in den Publikationen des Begründers des Autogenen Trainings, Johannes Heinrich Schultz, Frankfurt am Main, Univ., Diss., 1998
  • Christian Meurer: Wunderwaffe Witzkanone. Heldentum von Heß bis Hendrix. Oktober-Verlag, Münster 2006, ISBN 978-3-938568-01-9 (includes biographical essay on Schultz)
  • Eberhard J. Wormer. „Schultz, Johannes.“ Neue deutsche Biographie / herausgegeben von der Historischen Kommission bei der Bayerischen Akademie der Wissenschaften. Vol. 23. Berlin: Duncker & Humblot, Berlin 2007, p. 700f.

Външни препраткиРедактиране