Отваря главното меню

Йохан Вилхелм фон дер Пфалц (на немски: Johann Wilhelm Joseph Janaz von der Pfalz, „Jan Wellem“, * 19 април 1658 в Дюселдорф, † 8 юни 1716 в Дюселдорф) от династията Вителсбахи е от 1679 г. като Йохан Вилхелм II херцог на Юлих и Берг от 1690 г. също пфалцграф-курфюрст на Пфалц, пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург.

Йохан Вилхелм
18-ти курфюрст на Пфалц
Jan Frans van Douven 003.jpg
(ок. 1700)
Лични данни
Управление 1690 – 1716
Роден
Починал
8 юни 1716 г. (58 г.)
Предшественик Филип Вилхелм фон Пфалц
Наследник Карл III Филип
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Филип Вилхелм фон Пфалц
Майка Елизабет Амалия
Брак Мария Анна Йозефа Австрийска
Йохан Вилхелм в Общомедия
Йохан Вилхелм фон Пфалц-Нойбург (1703)
Паметник на Йохан Вилхелм в Дюселдорф

ПроизходРедактиране

Той е най-възрастният син на курфюрст Филип Вилхелм фон дер Пфалц (1615 – 1690) и втората му съпруга Елизабет Амалия (1635 – 1709), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат.

Сестра му Елеонора се омъжва на 14 декември 1676 г. за император Леополд I.

Възпитаван е от йезуитите. На 2 септември 1690 г. последва баща си като курфюрст, преди това баща му го оставя да управлява Юлих и Берг.

ФамилияРедактиране

 
Ерцхерцогиня Мария Анна Йозефа Австрийска, ок. 1678

1-ви брак: Йохан Вилхелм се жени на 25 октомври 1678 г. във Винер Нойщат за Мария Анна Йозефа Австрийска (* 20 декември 1654, † 1689) ерцхерцогиня на Австрия, дъщеря на император Фердинанд III и Елеонора Гонзага и полусестра на император Леополд I. Тяхните два сина умират през 1683 и 1686 г. малко след раждането им.

  • син без име (*/† 6 февруари 1683 в Дюселдорф)
  • син без име (*/† 5 февруари 1686 във Виена
 
Йохан Вилхелм и Ана Мария Луиза Медичи
 
Ана Мария Луиза Медичи в траур за съпруга си Йохан Вилхелм (1716)

2-ри брак: Йохан Вилхелм се жени на 29 април 1691 г. във Флоренция, без да присъства, за принцеса Ана Мария Луиза Медичи (1667 – 1743), дъщеря на великия херцог на Тоскана, Козимо III Медичи и съпругата му Маргарита Луиза д’Орлеан. На 5 юни 1691 г. той я посреща в Улм на Дунав. Бракът е бездетен.

ИзкуствоРедактиране

Йохан Вилхелм поощрява изкуството, той е основател на дюселдорфската картинна галерея, за която придобива платна на П. П. Рубенс. Придворен художник на курфюрста е Ян Франс ван Дувен. На 29 септември 1708 година курфюрстът възобновява действието на ордена Хуберт.

Смърт и наследникРедактиране

Погребан е в църква „Св. Андрей“ в Дюселдорф. Сле неговата смърт курфюрст на Пфалц става неговият по-малък брат Карл III Филип.

ПроизведенияРедактиране

  • Zusatz Einiger Ordnungen, und Befelchern, Edicten und Recessen Welche auf gnädigsten Befelch des Durchlauchtigsten Großmächtigsten Churfürsten und Herrn Herrr [!] Johann Wilhelms, Pfalzgrafen bey Rhein … der Gülich- und Bergischen Rechts-, Policey- und Reformations-Ordnung beyzusetzen gnädigst verordnet: neben einem Register der Ordnungen, Befelchen, und Edicten &c. Stahl, Düsseldorf ca. 1696. Digital, Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf
  • Zusatz Einiger Ordnungen, und Befelchern, Edicten und Recessen Welche auff gnädigsten Befelch des Durchlauchtigsten Großmächtigsten Churfürsten und Herrn Hn. Johan Wilhelms, Pfaltzgraffen bey Rhein … der Gülich- und Bergischen Rechts-, Policey- und Reformations-Ordnung beyzusetzen gnädigst verordnet. Schleuter, Düsseldorf 1697. Digital
  • Von Gottes Gnaden Wir Johann Wilhelm, Pfalzgraf bey Rhein, des Heil. Römis. Reichs … Thun kund und zu wissen, Nachdem wir von Anfang Unserer, in Unserer Chur-Pfältzischen Landen angetrettenen schweren Regierung …. Düsseldorf 1705. Digital
  • Verordnung die Religionsfreiheit in den kurpfälzischen Landen betreffend. dat. Düsseldorf, 21. Nov. 1705 (Digital)
  • Zusatz einiger Ordnungen, Befelchern, Edicten und Recessen, welche auff Befehl des Churfürsten Johan Wilhelms, Pfaltzgraffen bey Rhein der Gülich- und Bergischen Rechts-Policey- und Reformations-Ordnung beyzusetzen verordnet. Weyer, Düsseldorf 1731. Digital

ЛитератураРедактиране

  • Arthur Kleinschmidt: Johann Wilhelm, Kurfürst von der Pfalz. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 314 – 317.
  • Max Braubach: Johann Wilhelm, Pfalzgraf von Neuburg. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 516 – 518
  • Ernst von Schaumburg: Johann Wilhelm Erbprinz und Pfalzgraf zu Neuburg, 1679 – 1690, Düsseldorf, 1873
  • Leo Mülfarth: Johann Wilhelm von der Pfalz-Neuburg und die jülich-bergischen Landstände 1679 – 1716, Köln 1963.
  • Otto Wirtz: Jan Wellem – Geliebter Verschwender. Erfurt 2004, ISBN 3-89702-665-1
  • Christof Dahm: JOHANN WILHELM von Pfalz-Neuburg. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 171 – 174.
  • Clemens von Looz-Corswarem: Kurfürst Johann Wilhelm II. von der Pfalz und seine Residenzstadt Düsseldorf, in: Elias H. Füllenbach / Antonin Walter (Red.): St. Andreas in Düsseldorf. Die Hofkirche und ihre Schätze. Zum 350. Geburtstag des Kurfürsten Johann Wilhelm von der Pfalz, Düsseldorf 2008, S. 25 – 53.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране