Йохан Вилхелм (Пфалц)

Йохан Вилхелм фон дер Пфалц (на немски: Johann Wilhelm Joseph Janaz von der Pfalz, „Jan Wellem“, * 19 април 1658 в Дюселдорф, † 8 юни 1716 в Дюселдорф) от династията Вителсбахи е от 1679 г. като Йохан Вилхелм II херцог на Юлих и Берг от 1690 г. също пфалцграф-курфюрст на Пфалц, пфалцграф и херцог на Пфалц-Нойбург.

Йохан Вилхелм
18-ти курфюрст на Пфалц
Jan Frans van Douven 003.jpg
(ок. 1700)
Управление 1690 – 1716
Предшественик Филип Вилхелм фон Пфалц
Наследник Карл III Филип
Лични данни
Роден
Починал
8 юни 1716 г. (58 г.)
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Филип Вилхелм фон Пфалц
Майка Елизабет Амалия
Брак Мария Анна Йозефа Австрийска
Йохан Вилхелм в Общомедия
Йохан Вилхелм фон Пфалц-Нойбург (1703)
Паметник на Йохан Вилхелм в Дюселдорф

ПроизходРедактиране

Той е най-възрастният син на курфюрст Филип Вилхелм фон дер Пфалц (1615 – 1690) и втората му съпруга Елизабет Амалия (1635 – 1709), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат.

Сестра му Елеонора се омъжва на 14 декември 1676 г. за император Леополд I.

Възпитаван е от йезуитите. На 2 септември 1690 г. последва баща си като курфюрст, преди това баща му го оставя да управлява Юлих и Берг.

ФамилияРедактиране

 
Ерцхерцогиня Мария Анна Йозефа Австрийска, ок. 1678

1-ви брак: Йохан Вилхелм се жени на 25 октомври 1678 г. във Винер Нойщат за Мария Анна Йозефа Австрийска (* 20 декември 1654, † 1689) ерцхерцогиня на Австрия, дъщеря на император Фердинанд III и Елеонора Гонзага и полусестра на император Леополд I. Техните два сина умират през 1683 и 1686 г. малко след раждането им.

  • син без име (*/† 6 февруари 1683 в Дюселдорф)
  • син без име (*/† 5 февруари 1686 във Виена
 
Йохан Вилхелм и Ана Мария Луиза Медичи
 
Ана Мария Луиза Медичи в траур за съпруга си Йохан Вилхелм (1716)

2-ри брак: Йохан Вилхелм се жени на 29 април 1691 г. във Флоренция, без да присъства, за принцеса Ана Мария Луиза Медичи (1667 – 1743), дъщеря на великия херцог на Тоскана, Козимо III Медичи и съпругата му Маргарита Луиза д’Орлеан. На 5 юни 1691 г. той я посреща в Улм на Дунав. Бракът е бездетен.

ИзкуствоРедактиране

Йохан Вилхелм поощрява изкуството, той е основател на дюселдорфската картинна галерея, за която придобива платна на П. П. Рубенс. Придворен художник на курфюрста е Ян Франс ван Дувен. На 29 септември 1708 година курфюрстът възобновява действието на ордена Хуберт.

Смърт и наследникРедактиране

Погребан е в църква „Св. Андрей“ в Дюселдорф. Сле неговата смърт курфюрст на Пфалц става неговият по-малък брат Карл III Филип.

ПроизведенияРедактиране

  • Zusatz Einiger Ordnungen, und Befelchern, Edicten und Recessen Welche auf gnädigsten Befelch des Durchlauchtigsten Großmächtigsten Churfürsten und Herrn Herrr [!] Johann Wilhelms, Pfalzgrafen bey Rhein … der Gülich- und Bergischen Rechts-, Policey- und Reformations-Ordnung beyzusetzen gnädigst verordnet: neben einem Register der Ordnungen, Befelchen, und Edicten &c. Stahl, Düsseldorf ca. 1696. Digital, Universitäts- und Landesbibliothek Düsseldorf
  • Zusatz Einiger Ordnungen, und Befelchern, Edicten und Recessen Welche auff gnädigsten Befelch des Durchlauchtigsten Großmächtigsten Churfürsten und Herrn Hn. Johan Wilhelms, Pfaltzgraffen bey Rhein … der Gülich- und Bergischen Rechts-, Policey- und Reformations-Ordnung beyzusetzen gnädigst verordnet. Schleuter, Düsseldorf 1697. Digital
  • Von Gottes Gnaden Wir Johann Wilhelm, Pfalzgraf bey Rhein, des Heil. Römis. Reichs … Thun kund und zu wissen, Nachdem wir von Anfang Unserer, in Unserer Chur-Pfältzischen Landen angetrettenen schweren Regierung …. Düsseldorf 1705. Digital
  • Verordnung die Religionsfreiheit in den kurpfälzischen Landen betreffend. dat. Düsseldorf, 21. Nov. 1705 (Digital)
  • Zusatz einiger Ordnungen, Befelchern, Edicten und Recessen, welche auff Befehl des Churfürsten Johan Wilhelms, Pfaltzgraffen bey Rhein der Gülich- und Bergischen Rechts-Policey- und Reformations-Ordnung beyzusetzen verordnet. Weyer, Düsseldorf 1731. Digital

ЛитератураРедактиране

  • Arthur Kleinschmidt: Johann Wilhelm, Kurfürst von der Pfalz. Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 14, Duncker & Humblot, Leipzig 1881, S. 314 – 317.
  • Max Braubach: Johann Wilhelm, Pfalzgraf von Neuburg. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 516 – 518
  • Ernst von Schaumburg: Johann Wilhelm Erbprinz und Pfalzgraf zu Neuburg, 1679 – 1690, Düsseldorf, 1873
  • Leo Mülfarth: Johann Wilhelm von der Pfalz-Neuburg und die jülich-bergischen Landstände 1679 – 1716, Köln 1963.
  • Otto Wirtz: Jan Wellem – Geliebter Verschwender. Erfurt 2004, ISBN 3-89702-665-1
  • Christof Dahm: JOHANN WILHELM von Pfalz-Neuburg. Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 3, Bautz, Herzberg 1992, ISBN 3-88309-035-2, Sp. 171 – 174.
  • Clemens von Looz-Corswarem: Kurfürst Johann Wilhelm II. von der Pfalz und seine Residenzstadt Düsseldorf, in: Elias H. Füllenbach / Antonin Walter (Red.): St. Andreas in Düsseldorf. Die Hofkirche und ihre Schätze. Zum 350. Geburtstag des Kurfürsten Johann Wilhelm von der Pfalz, Düsseldorf 2008, S. 25 – 53.

Външни препраткиРедактиране

ИзточнициРедактиране