Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург

Елеонора Магдалена Тереза фон Пфалц-Нойбург (на немски: Eleonore Magdalene Therese von Pfalz-Neuburg) от династията Вителсбахи, е пфалцграфиня на Нойбург и чрез женитба императрица на Свещената Римска империя (1676 – 1705), кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705). Тя е баба по бащина линия на императрица Мария Терезия.

Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург
Eleonore von Pfalz-Neuburg
императрица на Свещената Римска империя
Eleonore of Pfalz Neuburg.jpg
Родена
Починала
Погребана Императорска крипта, Виена, Австрия
Управление
Период 16761705
Коронация 19 януари 1690
Предшественик Клавдия Фелисита Австрийска
Наследник Вилхелмина Амалия фон Брауншвайг-Люнебург
Други титли пфалцграфиня на Нойбург;
кралица на Унгария и Бохемия (1676 – 1705)
Armoiries Saint-Empire bicéphale.svg
Семейство
Род Вителсбахи
Баща Филип Вилхелм (Пфалц)
Майка Елизабет Амалия фон Хесен-Дармщат
Братя/сестри Лудвиг Антон фон Пфалц-Нойбург
Филип Вилхелм Август фон Пфалц
Александър Сигмунд фон Пфалц
Волфганг Георг Фридрих фон Пфалц-Нойбург
Франц Лудвиг фон Пфалц-Нойбург
Карл III Филип
Йохан Вилхелм
Мария-Анна фон Пфалц-Нойбург
Доротея София фон Пфалц
Мария София Нойбургска
Хедвиг Елизабет Амелия фон Пфалц-Нойбург
Леополдина Елеонора фон Пфалц-Нойбург
Съпруг Леополд I (1676)
Деца Йозеф I
Мария Елизабет Австрийска
Мария-Анна Австрийска
Карл VI
Мария Магдалена Австрийска
Подпис 1719 signature of Empress Eleonore Magdalene (Eleonore Magdalene Therese).jpg
Елеонора Магдалена фон Пфалц-Нойбург в Общомедия

БиографияРедактиране

ПроизходРедактиране

Родена е на 6 януари 1655 в Дюселдорф. Тя е най-възрастната дъщеря на курфюрст Филип Вилхелм фон Пфалц (1615 – 1690) и втората му съпруга Елизабет Амалия (1635 – 1709), дъщеря на ландграф Георг II фон Хесен-Дармщат. Елеонора учи няколко езика, музика, композиция и поезия.

Брак с ЛеополдРедактиране

 
Елеонора се омъжва за император Леополд I, картина от 1890 г. в Пасау

Омъжва се на 14 декември 1676 г. в Пасау за император Леополд I (1640 – 1705). Тя е третата му съпруга и от нея се очаква да роди престолонасленик.

Нейният брат Йохан Вилхелм се жени на 25 октомври 1678 г. във Винер Нойщат за Мария Анна Йозефа Австрийска, полусестра на император Леополд I, дъщеря на император Фердинанд III.

През 1689 г. Елеонора става кралица на Унгария и след една година на 19 януари 1690 г. в Аугсбург е коронована за императрица от княз-абата на Фулда Плацидус фон Дросте.

Тя се грижи за съпруга си. През 1705/1711 г. тя е императрица-заместник. След смъртта на големия ѝ син през 1711 г. Елеонора Магдалена замества коронования си по-малък син, който по това време е в Испания. Помагат ѝ нейните дъщери.

СмъртРедактиране

Императрицата умира на 19 януари 1720 във Виена по време на молитва в една капела. По нейно желание е погребана в съвсем обикновен дървен саркофаг, облечена с дрехи на „Ордена на „Робините“ на Мария“, в Капуцинеркирхе.

Нейната внучка Мария Терезия слага нейните останки в красив ковчег. Сърцето ѝ се намира в Лоретокапелата на Августинската църква във Виена. През 1980 г. в гроба ѝ намират един златен медал на „Ордена на Робините на честта“.

ДецаРедактиране

Елеонора Магдалена и нейният съпруг имат децата:

∞ 1708 крал Жуау V от Португалия (1689 – 1750)
  • Мария Терезия (1684 – 1696)
  • Карл VI (1685 – 1740), император на Свещената Римска империя
  • Мария Йозефа (1687 – 1703)
  • Мария Магдалена (1689 – 1743)
  • Мария Маргарета (1690 – 1691)

ГалерияРедактиране

ИзточнициРедактиране

  • Linda Maria Koldau: Frauen-Musik-Kultur: ein Handbuch zum deutschen Sprachgebiet der Frühen Neuzeit, S. 100
  • Thomas L. Zotz: Die deutschen Königspfalzen, Göttingen, 1983, S. 605
  • Blätter für literarische Unterhaltung, Band 2, F.A. Brockhaus, 1844, S. 732 Digitalisat
  • Neuestes Damen-Conversations-Lexikon: ein Inbegriff des Gesammtwissens für die Frauenwelt, Band 3, Rossberg, 1856, S. 18 f. Digitalisat
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Eleonora Magdalena Theresia von der Pfalz. Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6, Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 162 f.
  • Konrad Kramar und Petra Stuiber: „Die schrulligen Habsburger – Marotten und Allüren eines Kaiserhauses“. Ueberreuter, Wien 1999, ISBN 3-8000-3742-4.
  • Harm Klueting, Wolfgang Schmale: Das Reich und seine Territorialstaaten im 17. und 18. Jahrhundert, LIT Verlag Münster, 2004, S. 69 ff.
  • Karl August Schimmer: Die Ruhestätten der österreichischen Fürsten aus dem babenberg'schen, habsburg'schen und habsburgischlothringen'schen Stamme, J.P. Sollinger, 1841, S. 36

Външни препраткиРедактиране