Отваря главното меню
Йохан Салватор
австрийски аристократ
Йохан Салватор 
Роден: 25 ноември 1852 г.
Починал: 12 юли 1890 г. (37 г.)
(?) нос Трес Пунтас, край Аржентина

Йохан Салватор (на немски: Johann Salvator; на италиански: Giovanni Salvatore) е австрийски ерцхерцог и офицер, кандидат за княз на България в периода между абдикацията на Александър Батенберг през 1886 и избирането на Фердинанд Сакскобургготски през 1887 година.

БиографияРедактиране

Йохан Салватор е син на тосканския херцог Леополд II и Мария Антония (дъщеря на сицилийския крал Франц I). Принуден е да напусне родната си Флоренция в ранна възраст, поради анексирането на тосканското херцогство от Пиемонт през 1861 година. Заедно със семейството си се премества да живее в двора на австрийския император във Виена. Още 12-годишен, през 1865 година е назначен за младши офицер в австрийската армия. За по-малко от десет години е издигнат до чин подполковник. През 1878 г. взема участие в окупирането на Босна и Херцеговина като генерал-майор и командир на пехотна бригада.[1]

След избухването на „Българската криза“ през 1886 г. ерцхерцог Йохан Салватор е един от претендентите за българската корона. Тези му претенции водят до влошаване на отношенията му с австро-унгарското правителство и царствените му роднини, вече обтегнати заради критиките на Салватор към армейското ръководство и политиката на външния министър Густав Калноки. До окончателен разрив с император Франц Йосиф се стига заради любовна връзка на Салватор с балетистка.[1]

През 1887 г. Салватор се оттегля от армията, а две години по-късно емигрира в Швейцария, отказва се от титлата си и приема името Йохан Орт (на немски: Orth, по названието на замъка си в Горна Австрия).[1] Изчезва безследно през 1890 при плаване към Валпараисо. Смъртта му е потвърдена официално 21 години по-късно, въпреки слуховете, че е инсценирал корабокрушението.[1]

ИзточнициРедактиране

  1. а б в г Wiesflecker, Peter, "Orth, Johann". В: Neue Deutsche Biographie 19 (1999), с. 599-600. Посетен на 08.07.2015.