Леополд II (Тоскана)

Леополд II (на немски: Leopold II; на италиански: Leopoldo II Giovanni Giuseppe Francesco Ferdinando Carlo d'Asburgo-Lorena, * 3 октомври 1797 в Палацо Пити Флоренция, † 29 януари 1870 в Рим) от фамилията Хабсбург-Лотаринги е велик херцог на Великото херцогство Тоскана (1824 – 1859) и ерцхерцог на Австрия.

Леополд II
Leopoldo II d'Asburgo-Lorena
велик херцог на Тоскана
Leopold Second of Tuscany.jpg
Роден
Починал
Погребан Императорска крипта, Виена, Австрия

Религия Католическа църква
Coat of arms of the Grand Duchy of Tuscany (great).png
Семейство
Род Хабсбург-Лотаринги
Баща Фердинанд III (Тоскана)
Майка Мария-Луиза Бурбон-Неаполитанска
Съпруга Мария Анна Саксонска (1799–1832) (16 ноември 1817)
Деца Августа Фердинанда Австрийска
Фердинанд IV
Йохан Салватор
Леополд II в Общомедия

Той е вторият син на велик херцог Фердинанд III (1769 – 1824) и първата му съпруга принцеса Луиза Мария от Неапол-Сицилия (1773−1802). Внук е на император Леополд I. През март 1799 г. войската на революционна Франция марширува в Тоскана и великата херцогска фамилия емигрира във Виена, Залцбург и Вюрцбург. След падането на Наполеон през 1814 г. той се връща 17-годишен обратно в Тоскана. От 1817 г. той е женен за принцеса Мария Анна Саксонска и на 18 юни 1824 г. последва умрелия си баща в управлението. След смъртта на първата му съпруга Мария Анна, той се жени на 7 юни 1833 г. за принцеса Мария Антония от Неапол-Сицилия.

Революциите от 1847/1848 г. през Рисорджиментото го карат да издаде конституция на 15 февруари 1848 г. През април 1859 г. е задължен да се включи във войната на Кралство Сардиния-Пиемонт против Австрия. Понеже Леополд II се е задължил към Австрия за неутралитет, той напуска Тоскана с фамилията си на 27 април и се отказва от трона на 21 юли 1859 г. в полза на син си Фердинанд IV от втория му брак. Тоскана след народно решение се присъединява през 1860 г. към Кралство Сардиния и така свършва владичеството на фамилията Хабсбург-Лотарингия-Тоскана.

През 1859 бг. фамилията му се настанява в дворец Шлакенверт при Карлсбад. През 1860 г. Леополд II чрез наддаване получава бохемския дворец Брандайз, където се оттегля. Населението го избира за кмет на Шлакенверт и подновява града.

След като политическата ситуация в Италия малко се успокоява, той пътува със съпругата си през ноември 1869 г. на поклонение в Рим, където умира през нощта към 29 януари 1870 г. Погребан е в Тосканската гробница във Виена, част от императорската Капуцинска гробница.

ДецаРедактиране

От първия брак с Мария Анна Саксонска (1799 – 1832), дъщеря на принц Максимилиан Саксонски (1759 – 1838)

От втория му брак с Мария Антония от Неапол-Сицилия (1814 – 1898), дъщеря на крал Франц I от двете Сицилии (1777 – 1830)

ИзточнициРедактиране

  • Franz Pesendorfer: Il governo di famiglia in Toscana. Le memorie del granduca Leopoldo II. di Lorena (1824 – 1859). Sansoni, Florenz 1987. (Libro Toscano, 1987)
  • Stefano Vitali: Fra Toscana e Boemia. Le carte di Ferdinando III e di Leopoldo II nell’Archivio centrale di Stato di Praga. Ministero per i beni e le attività culturali, Ufficio centrale per i beni archivistici, Rom 1999. (Pubblicazioni degli archivi di stato. Strumenti, 137)
  • Constantin von Wurzbach: Habsburg, Leopold II. (Großherzog von Toscana). Biographisches Lexikon des Kaiserthums Oesterreich. Band 6. Verlag L. C. Zamarski, Wien 1860, S. 442 – 444 (Digitalisat).
  • Richard Blaas: Leopold II. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 298 f. (Digitalisat).
  • Franz Pesendorfer: Zwischen Trikolore und Doppeladler. Leopold II., Großherzog von Toskana, 1824 – 1859. Österreichischer Bundesverlag, Wien 1987.
  • Marielisa Rossi: Bibliofilia, bibliografia e biblioteconomia alla corte dei Granduchi di Toscana Ferdinando III e Leopoldo II. Itinerari esplorativi fra cataloghi e documenti della Biblioteca Palatina lorenese. 2. Auflage, Manziana, Rom 1996. (Pubblicazioni. Ser. 1, Studi e testi, Band 2)
  • Filiberto Amoroso: Il granduca Placido e la sua „Toscanina“. Vita, morte e qualche miracolo di Leopoldo II di Lorena detto „Canapone“. Arnaud, Florenz 1991. (Politica e storia, Band 11)
  • Giacomo Martina: Pio IX e Leopoldo II. Pontifica Univ. Gregoriana, Rom 1967. (Miscellanea historiae pontificiae, Band 28)
  • Bernd Braun: Das Ende der Regionalmonarchien in Italien. Abdankungen im Zuge des Risorgimento. Susan Richter, Dirk Dirbach: Thronverzicht. Die Abdankung in Monarchien vom Mittelalter bis in die Neuzeit. Böhlau Verlag, Köln, Weimar, Wien 2010, S. 251 – 266, S. 254 – 257

Външни препраткиРедактиране