Йохан III фон Айх (на немски: Johann III von Eych (von Aich; von Eich); * 1404, Айха, Хелдбург; † 1 януари 1464, Айхщет) е 50-ият княжески епископ на Айхщет (1445 – 1464) и хуманистически образован реформатор.

Йохан III фон Айх
княжески епископ на Айхщет
Johann III von Eych Bischof von Eichstätt im Gundekarianum.jpg
Роден
Починал
1464 г. (60 г.)

Религия Католическа църква
Образование Виенски университет
Падуански университет
Йохан III фон Айх в Общомедия

БиографияРедактиране

 
Йохан III фон Айх на гробната му плоча в „Св. Валбург“

Той произлиза от рицарския франкски благороднически род, син на рицар Карл фон Айх и съпругата му Маргарета фон Хелтпург (Хелдбург), които го определят за катедралния капител в Айхщет.

Йохан III следва от 1423 г. във Виена и от 1429 г. в университета в Падуа, където става доктор по право и ректор 1433/34 и 1437/38 г.

Юристът Йохан III фон Айх започва служба при херцог Албрехт V и също при Албрехт VI от Австрия. В тяхната канцлай той се сприетелява с Енео Силвио Пиколомини, по-късният папа Пий II. Той прави добро име като пратеник на херцога през 1433 г. в концила в Базел, също и като пратеник на крал Албрехт II при съвещанията в Майнц през март 1439 г.

Около 1440 г. Йохан фон Айх става домхер в Айхщет. Там среща своя чичо Петер фон Хелтпург, ръководител на катедралното училище в Айхщет, който умира през 1441 г. През декември същата година Йохан е помазан за дякон. На 1 октомври 1445 г. е избран за епископ. На 1 януари 1446 г. архиепископът на Майнц Дитрих Шенк фон Ербах го конфирмира и на 13 март 1446 г. е помазан за свещеник и епископ от Петер фон Шаумберг, епископ на Аугсбург. Йохан прави реформации.

В края на март 1460 г. Лудвиг Богатия, херцог на Бавария-Ландсхут, завладява Айхщет и град Рот, където на 24 юни 1460 г. се сключва споразумението „Rother Richtung“. В Баварска война (1459 – 1463) той е неутрален.

На 31 май 1462 г. във Витербо той е избран за кардинал-свещеник. Последните си четири години той е болнав. Погребан е в основаната от него капела „Св. Алексиус“ при манастир „Св. Валбург“.

ЛитератураРедактиране

  • Mag. Hermann Schedel aus Nürnberg für seinen Dienstherrn Bischof Johann von Aich zu Eichstädt, 1453, in: Karl Sudhoff: Archiv für Geschichte der Medizin 14 (1923), S. 95
  • Theodor Neuhofer: Die älteren Pirckheimer und Eichstätt, in: Sammelblatt des Historischen Vereins Eichstätt 64 (1971), Eichstätt 1972, insbesondere S. 85
  • Ernst Reiter: Rezeption und Beachtung von Basler Dekreten in der Diözese Eichstätt unter Bischof Johann von Eych (1445 – 1464) , in: Von Konstanz nach Trient. Festgabe für August Franzen, 1972, S. 215 – 232
  • Ernst Reiter: Johannes III. von Eych. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 10, Duncker & Humblot, Berlin 1974, ISBN 3-428-00191-5, S. 483 f.
  • Monika Fink-Lang: Eichstätter Geistesleben im Zeitalter des Humanismus, in: Sammelblatt des Historischen Vereins Eichstätt 77/78 (1984/85), Eichstätt 1986, S. 30 – 45
  • Alois Schmid: Eych, Johann von, in: Erwin Gatz, unter Mitwirkung von Clemens Brodkorb: Die Bischöfe des Heiligen Römischen Reiches, 1448 bis 1648. Ein biographisches Lexikon. Duncker & Humblot, Berlin 1996, S. 173 f.
  • Alfred Wendehorst: Das Bistum Eichstätt. Band 1: Die Bischofsreihe bis 1535. Reihe: Germania Sacra – Neue Folge 45. Berlin 2006. ISBN 978-3-11-018971-1. S. 202 – 220.
  • Heide Dorothea Riemann: Der Briefwechsel Bernhards von Waging und Johannes von Eych (1461)–1463. Zur Kontroverse über Rang und Verdienst des aktiven und des kontemplativen Lebens. [Köln] [1985].
  • Jürgen Dendorfer: Reform und früher Humanismus in Eichstätt. Bischof Johann von Eych (1445 – 1464) (= Eichstätter Studien. Bd. 69). Pustet, Regensburg 2015, ISBN 3-7917-2494-0.

Външни препраткиРедактиране