Отваря главното меню
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кавакли.

Каваклиево или Каваклиово или Кавакли (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1927 година Καβακλή, Кавакли[1]) е малък град в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 4846 жители (2001).

Каваклиево
Άγιος Αθανάσιος
Центърът на Каваклиево
Центърът на Каваклиево
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Илиджиево
Географска област Вардария
Надм. височина 6 m
Население (2001) 4846 души
Пощенски код 570 03
Телефонен код 2310-70
Каваклиево в Общомедия

Съдържание

ГеографияРедактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун. Традиционно има две махали – Долно Каваклиево (Κάτω Καβακλί) и Горно или Вардар Каваклиево (Βαρντάρ Καβακλί).[2]

ИсторияРедактиране

В Османската империяРедактиране

 
Женска селска носия от Каваклиево в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг

В XIX век Каваклиево е българско чифлишко селище в Солунска каза на Османската империя. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Кавакли като българско село.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Кьопек Кавакли (Keupek-kavakly) живеят 60 гърци.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Каваклиево (Cavaclievo) е показано като село с 12 домакинства и 42 жители българи.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Каваклиово живеят 115, а в Долно Каваклиово 85 българи християни.[6]

Цялото население на Каваклиево е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Каваклиево (Dolno-Kavaklievo) има 80, а в Горно Каваклиево (Gorno-Kavaklievo) – 144 българи патриаршисти гъркомани и във второто село работи гръцко училище.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кавакли Долно (Καβακλί Κάτω) е славяногласно село в Солунската митрополия с 30 жители с гръцко съзнание, а Кавакли Горно (Καβακλὶ Ἄνω) е славяногласно село в Поленинска епископия със 76 жители (40 мъже и 36 жени) с гръцко съзнание и в селото работи гръцко смесено начално училище с 16 ученици и 1 учител.[8]

В ГърцияРедактиране

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата война Каваклиево остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Агиос Атанасиос. Българското му население се изселва, а чифликът става собственост на солунски евреин и е обработван от 10 семейства цигани мюсюлмани. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война държавата откупува чифлика, мюсюлманското население се изселва и от октомври 1922 до 1924 година в Каваклиево са настанени гърци бежанци от 25 села в Източна Тракия и 7 от района на Смирна в Мала Азия. Към землището на селото от 26 000 акра са прибавени и 35 000 акра от това на съседното село Текелиево.[9]

В 1928 година Каваклиево е бежанско село с 467 бежански семейства и 1952 жители бежанци.[10]

ЛичностиРедактиране

Родени в Каваклиево
  •   Николаос Сянцис (Νικόλαος Σιάντσης), гръцки андартски четник[11]
  •   Христос Дзикас (Χρήστος Τζίκας), гръцки андартски деец, информатор на Каравитис, арестуван и осъден на доживотен затвор от турсктие власти, освободен след застъпничеството на гръцкия консулски агент Филотас, участник в Балканската война в 5-а гръцка дивизия[11].

Външни препраткиРедактиране

БележкиРедактиране

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καβακλή -- Άγιος Αθανάσιος
  2. Κουκουρίκης, Κωνσταντίνος, Πηνελόπη Ευαγγέλου. Ένα Μακεδονικό σπίτι 105 ετών. // 2008. Посетен на 12 юли 2013 г.
  3. Григорович, В. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи, Москва, 1877, стр.91.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 154-155.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 218-219.
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου). // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  9. Δήμος Αγίου Αθανασίου
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)