Вижте пояснителната страница за други значения на Кавакли.

Каваклиево, още Каваклиово, Горно Каваклиево или Вардар Кавакли (на гръцки: Άγιος Αθανάσιος, Агиос Атанасиос, до 1927 година Καβακλή, Кавакли[1]), е малък град в Гърция, дем Илиджиево (Халкидона), област Централна Македония с 4932 жители (2011).[2][3]

Каваклиево
Άγιος Αθανάσιος
Центърът на Каваклиево
Центърът на Каваклиево
Гърция
40.7161° с. ш. 22.7283° и. д.
Каваклиево
Централна Македония
40.7161° с. ш. 22.7283° и. д.
Каваклиево
Солунско
40.7161° с. ш. 22.7283° и. д.
Каваклиево
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемИлиджиево
Географска областВардария
Надм. височина6 m
Население4932 души (2011)
Пощенски код570 03
Телефонен код2310-70
Каваклиево в Общомедия

География

редактиране

Селото е разположено в Солунското поле на 24 километра северозападно от Солун, близо до левия бряг на Вардар (Аксиос).[4]

В Османската империя

редактиране
 
Женска селска носия от Каваклиево в 1930 година. Миниатюра на Николас Сперлинг
 
Църквата „Животворящ източник“

В XIX век Каваклиево е голямо българско чифлишко селище в Солунска каза на Османската империя. Землището му е приблизително 26 000 декара. Принадлежи към муката на въглищарите, а собственик е едрият земевладелец Малах.[4]

В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской ТурцииКавакли като българско село.[5]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Горно Каваклиово живеят 115 българи християни.[6]

В началото на XX век чифликът става собственост на турски земевладелец, който го дава под наем за седем години на Саул Модиано. Преброяването на Хилми паша от 1905 година показва 75 гърци православни и 20 жители мюсюлмани.[4]

Цялото население на Каваклиево е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Каваклиево (Gorno-Kavaklievo) има 144 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.[7]

Според доклад на Димитриос Сарос от 1906 година Кавакли Горно (Καβακλὶ Ἄνω) е славяногласно село в Поленинската епископия със 76 жители (40 мъже и 36 жени) с гръцко съзнание и в селото работи гръцко смесено начално училище с 16 ученици и 1 учител.[8]

В 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и в 1913 година след Междусъюзническата война Каваклиево остава в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Агиос Атанасиос. Българското му население се изселва, а чифликът става собственост на солунски евреин и е обработван от 10 семейства цигани мюсюлмани. След разгрома на Гърция в Гръцко турската война държавата откупува чифлика, мюсюлманското население се изселва и от октомври 1922 до 1924 година в Каваклиево са настанени окоол 600 семейства гърци бежанци от 25 села в Източна Тракия (първите са от село Кермени) и 7 от района на Смирна в Мала Азия. Към землището на селото от 26 000 акра са прибавени и 35 000 акра от това на съседното село Текелиево.[2]

В 1928 година Каваклиево е бежанско село с 467 бежански семейства и 1952 жители бежанци.[2][9]

През 1994 година при разкопки на археоложката Мария Цимпиду-Авлонитис край селото са разкрити македонски гробници от античността.

В 1994 година Каваклиево става дем, а в 1999 година става център на дем по закона „Каподистрияс“, в който влизат общините Ватилък, Топчиево, Бугариево, Коритен и Ингилизово. В 2011 година по закона „Каликратис“ към дема са присъединени и демите Кавклиево и Илиджиево.[2]

Преброявания
  • 1991 - 5418 жители
  • 2001 - 4816 жители
  • 2011 - 4932 жители

Личности

редактиране
 
Входът на една от двете гробници край Каваклиево
Родени в Каваклиево
  •   Николаос Сянцис (Νικόλαος Σιάντσης), гръцки андартски четник[10]
  •   Христос Дзикас (Χρήστος Τζίκας), гръцки андартски деец, информатор на Каравитис, арестуван и осъден на доживотен затвор от турсктие власти, освободен след застъпничеството на гръцкия консулски агент Филотас, участник в Балканската война в 5-а гръцка дивизия.[10]

Външни препратки

редактиране
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г Άγιος Αθανάσιος // Δήμος Χαλκηδόνας. Посетен на 8 юли 2019 г.
  3. Κουκουρίκης, Κωνσταντίνος, Πηνελόπη Ευαγγέλου. Ένα Μακεδονικό σπίτι 105 ετών // 2008. Посетен на 12 юли 2013 г.
  4. а б в Μπαλάσης, Ευγένιος. Οικισμοί του Κάμπου της Θεσσαλονίκης την περίοδο 1900-1940 : Μεταπτυχιακή Εργασία Επιβλ. Καθ. Μ. Μυρίδης. Θεσσαλονίκη, Αριστοτέλειο Πανεπιστήμιο Θεσσαλονίκης. Πολυτεχνικής Σχολή. Τμήμα Αγρονόμων Τοπογράφων Μηχανικών Τεχνικές και Μέθοδοι στην Ανάλυση, Σχεδίαση και ∆ιαχείριση του Χώρου Χαρτογραφική Παραγωγή και Γεωγραφική Ανάλυση, Ιούλιος 2009. σ. 45. (на гръцки)
  5. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 91.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 140.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 218-219. (на френски)
  8. Παπαδόπουλος, Στ. Ι. Η κατάσταση της παιδείας το 1906 στην ύπαιθρο του Κάζα Θεσσαλονίκης: (Μια ανέκδοτη έκθεση του Δημητρίου Μ. Σάρρου) // Μακεδονικά XV (8). Θεσσαλονίκη, Εταιρεία Μακεδονικών Σπουδών, 1975. σ. 136 - 137.
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 120. (на гръцки)