Отваря главното меню

Огреяк (до 29 юни 1942 г. Кадийца, до 5 януари 1946 г. Огреяк, до 14 юли 1988 г. Кадийца[1], на македонска литературна норма: Кадиица) е най-високият връх на Влахина планина. Разположен в най-южната част на главното планинско било, южно от връх Делибов камък. На югоизток чрез седловината Седлото (Четало) се свързва с първенеца на Малешевската планина – Ильов връх (Джама).

Огреяк
Кадийца
Връх Кадийца, гледан от съседния връх Джама в Малешевска планина.
Връх Кадийца, гледан от съседния връх Джама в Малешевска планина.
Общи данни
Местоположение Област Благоевград, България
Част от Влахина планина
Надм. височина 1924 m

Върхът е с остри склонове и рязко доминира над планинската билна заравненост. Северните и западните склонове са полегати, а югозападните и югоизточните – стръмни.

Огреяк е изграден от метаморфни скали. Почвите са кафяви планинско-горски. До 1600 м н.в. е покрит с букови гори, а високите части са обрасли със субалпийска тревна растителност.

До 1942 година върхът носи името Кадийца, с което е познат и досега сред местното население. Като Кадийца е обозначен и в официални топографски карти на България. В периода 1942 – 1946 е преименуван на Огреяк, от 1946 до 1989 отново е Кадийца. След 1989 година носи името Огреяк. По билото му в направление север-юг преминава държавната граница между България и Северна Македония. При най-високата точка на върха е разположена гранична пирамида номер 55. В непосредствена близост на 120 м източно от нея, на малко по-ниско възвишение е разположен триангулачен знак. Известната височина от 1924 метра е измерена при триангулачния знак, а не при по-високата точка на пирамида 55.

Основен изходен пункт за изкачването на върха са селата Сушица и Брестово, Община Симитли. Изкачването става по някои от приграничните черни пътища и без пътека с разрешение от Гранична полиция.

ИзточнициРедактиране

  • Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр.76 – 77.

Външни препраткиРедактиране

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 156.