Кален (община Прилеп)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кален.
Кален (на македонска литературна норма: Кален) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
| Кален Кален | |
| — село — | |
 Панорама на селото Кален | |
  Кален | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Пелагонийски |
| Община | Прилеп |
| Географска област | Мариово |
| Надм. височина | 640 m |
| Население | 19 души (2002) |
| Пощенски код | 7500 |
| МПС код | PP |
| Кален в Общомедия | |
География
редактиранеСелото е разположено в северната част на областта Мариово, на 26 km южно от общинския център Прилеп, недалеко от пътя Прилеп – Витолище. Селото е на надморска височина от 640 метра. Има относително голямо землище от 22,6 km2, в което преобладават пасищата с 1433 ха, обработваемите земи са 533 ха, а горите само 52 ха.[1]
Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).[2]
История
редактиранеОсманска империя
редактиране| Османски статистики[1] | Ханета | Неженени | Вдовици | Годишен приход |
|---|---|---|---|---|
| Дефтер № 4 от 1476/77 г. | 6 | 530 | ||
| Дефтер № 16 от 1481/82 г. | 19 | 1203 | ||
| Дефтер № 73 от 1519 г. | 63 | 2 | 3328 | |
| Дефтер № 149 от 1528/29 г. | 36 | 13 | 8 | 4139 |
| Дефтер № 232 от 1544/45 г. | 35 | 5 | 1 | 2439 |
В XIX век Кален е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година селото фигурира два пъти – веднъж като Колен (Kolène) със 70 домакинства и 357 жители българи и втори път като Клен (Klen) със 74 домакинства и 312 жители българи и 7 цигани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 360 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кален е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[5]
В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кален има 376 българи екзархисти и работи българско училище.[6]
Според Георги Трайчев Кален има 40 къщи с 360 жители българи.[7]
Северна Македония[1]
редактиране| Националност | 1948 | 1953 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 1994 | 2002 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Общо | 239 | 287 | 336 | 287 | 110 | 45 | 38 | 19 |
| македонци | 287 | 3356 | 284 | 110 | 45 | 38 | 19 | |
| албанци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| турци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| роми | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| власи | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| сърби | 0 | 1 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| бошняци | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | 0 | |
| други | 0 | 0 | 3 | 0 | 0 | 0 | 0 |
Личности
редактиране- Родени в Кален
Петко Стойков Петков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[8]- Трайчо Стоянов (1903 – 6 август 1925), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражението при Драчевица[9]
Бележки
редактиране- ↑ а б в Кален (Kalen) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
- ↑ Црква „Вознесение Христово“, село Кален // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
- ↑ Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
- ↑ ДАРМ Ф.1095
- ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.