Кален (община Прилеп)

селище в Република Македония
(пренасочване от Кален (Община Прилеп))
Вижте пояснителната страница за други значения на Кален.

Кален (на македонска литературна норма: Кален) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.

Кален
Кален
— село —
Панорама на селото Кален
Панорама на селото Кален
41.2567° с. ш. 21.6453° и. д.
Кален
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаПрилеп
Географска областМариово
Надм. височина640 m
Население19 души (2002)
Пощенски код7500
МПС кодPP
Кален в Общомедия
Църквата „Свети Спас“

География

редактиране

Селото е разположено в северната част на областта Мариово, на 26 km южно от общинския център Прилеп, недалеко от пътя Прилеп – Витолище. Селото е на надморска височина от 640 метра. Има относително голямо землище от 22,6 km2, в което преобладават пасищата с 1433 ха, обработваемите земи са 533 ха, а горите само 52 ха.[1]

Църквата в селото е „Възнесение Господне“ („Свети Спас“).[2]

Османска империя

редактиране
Османски статистики[1] Ханета Неженени Вдовици Годишен приход
Дефтер № 4 от 1476/77 г. 6 530
Дефтер № 16 от 1481/82 г. 19 1203
Дефтер № 73 от 1519 г. 63 2 3328
Дефтер № 149 от 1528/29 г. 36 13 8 4139
Дефтер № 232 от 1544/45 г. 35 5 1 2439

В XIX век Кален е изцяло българско село в Прилепска кааза, Мориховска нахия на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година селото фигурира два пъти – веднъж като Колен (Kolène) със 70 домакинства и 357 жители българи и втори път като Клен (Klen) със 74 домакинства и 312 жители българи и 7 цигани.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото има 360 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кален е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 57 къщи.[5]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Кален има 376 българи екзархисти и работи българско училище.[6]

Според Георги Трайчев Кален има 40 къщи с 360 жители българи.[7]

Северна Македония[1]

редактиране
Националност 1948 1953 1961 1971 1981 1991 1994 2002
Общо 239 287 336 287 110 45 38 19
македонци 287 3356 284 110 45 38 19
албанци 0 0 0 0 0 0 0
турци 0 0 0 0 0 0 0
роми 0 0 0 0 0 0 0
власи 0 0 0 0 0 0 0
сърби 0 1 0 0 0 0 0
бошняци 0 0 0 0 0 0 0
други 0 0 3 0 0 0 0

Личности

редактиране
Родени в Кален
  •   Петко Стойков Петков, кметски наместник в периода от 1941 до 1944 година[8]
  •   Трайчо Стоянов (1903 – 6 август 1925), български революционер, деец на ВМРО, загинал в сражението при Драчевица[9]
  1. а б в Кален (Kalen) село во Прилепско Мариово // Итар Пејо. Архивиран от оригинала на 2014-03-03. Посетен на 3 март 2014 г.
  2. Црква „Вознесение Христово“, село Кален // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2018-03-05. Посетен на 30 декември 2021 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 80-81.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 247.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 23. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 148-149. (на френски)
  7. Трайчев, Георги. „Мариово“, София, 1923.
  8. ДАРМ Ф.1095
  9. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 938.