Камбана (вестник)
„Камбана“ е български вестник, излизал в София от 1907 до 1919 и от 1924 до 1935 година.
„Камбана“ | |
---|---|
![]() „Новата фаза на македонското дело“, интервю с председателя на ВМОК Стоян Михайловски, 24 октомври 1908 г. | |
Информация | |
Вид | всекидневник |
Начало | 1907 г. |
Край | 1935 г. |
Редактор | Кръстьо Станчев Кирил Коларов Лазар Поповски |
Език | български |
Политически | социалдемократически националистически |
Камбана в Общомедия |
Вестникът е основан от Кръстьо Станчев и Кирил Коларов в 1907 година и първоначално стои на републикански социалдемократически позиции, като силно се интересува от българското националноосвободително движение в Македония и Одринско. Редакторът Станчев е близък с Яне Сандански и левицата на ВМОРО. В редакционния комитет влизат Григор Василев, Григор Чешмеджиев, Асен Цанков, Илия Янулов и Петър Вичев. Като кореспондент и коректор във вестника работи и Георги Велчев,[1] а шеф на репортажа е Иван Павлов Костов. Във вестника публикува карикатури Александър Божинов под псевдонима Методи Ганчев. Във вестника е редактор и Христина Антонова – първата жена професионална журналистка в столичния всекидневен печат.[2] В 1908 година съредакторът и финансов организатор на „Камбана“ Кирил Коларов напуска вестника.[3]
По-късно вестникът засилва националистическия си дух и през Първата световна война (1915 – 1918) е на ясни прогермански позиции. След края на войната в 1919 година „Камбана“ е спрян, а Станчев е съден с виновниците за националната катастрофа.
Вестникът е възстановен в 1925 година. В 1934 година е купен от Лазар Поповски - критикува ВМРО на Иван Михайлов. След Деветнадесетомайския преврат подкрепя режима и е забранен след неговото падане. Вместо него започва да излиза „Нова камбана“.[4]
БележкиРедактиране
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 201.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 202.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 484.
- ↑ Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 298.