Камбана (вестник)

„Камбана“ е български вестник, излизал в София от 1907 до 1919 и от 1924 до 1935 година.

„Камбана“
Novata faza na makedonskoto delo, statija od vesnik Kambana, 1908.pdf
„Новата фаза на македонското дело“, интервю с председателя на ВМОК Стоян Михайловски, 24 октомври 1908 г.
Информация
Видвсекидневник
Начало1907 г.
Край1935 г.
РедакторКръстьо Станчев
Кирил Коларов
Лазар Поповски
Езикбългарски
Политическисоциалдемократически
националистически
Камбана в Общомедия

Вестникът е основан от Кръстьо Станчев и Кирил Коларов в 1907 година и първоначално стои на републикански социалдемократически позиции, като силно се интересува от българското националноосвободително движение в Македония и Одринско. Редакторът Станчев е близък с Яне Сандански и левицата на ВМОРО. В редакционния комитет влизат Григор Василев, Григор Чешмеджиев, Асен Цанков, Илия Янулов и Петър Вичев. Като кореспондент и коректор във вестника работи и Георги Велчев,[1] а шеф на репортажа е Иван Павлов Костов. Във вестника публикува карикатури Александър Божинов под псевдонима Методи Ганчев. Във вестника е редактор и Христина Антонова – първата жена професионална журналистка в столичния всекидневен печат.[2] В 1908 година съредакторът и финансов организатор на „Камбана“ Кирил Коларов напуска вестника.[3]

По-късно вестникът засилва националистическия си дух и през Първата световна война (1915 – 1918) е на ясни прогермански позиции. След края на войната в 1919 година „Камбана“ е спрян, а Станчев е съден с виновниците за националната катастрофа.

Вестникът е възстановен в 1925 година. В 1934 година е купен от Лазар Поповски - критикува ВМРО на Иван Михайлов. След Деветнадесетомайския преврат подкрепя режима и е забранен след неговото падане. Вместо него започва да излиза „Нова камбана“.[4]

БележкиРедактиране

  1. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 201.
  2. Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 202.
  3. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 484.
  4. Енциклопедия България, том 3, Издателство на БАН, София, 1982, с. 298.