Григор Василев
Григор Василев Гьорев е български адвокат, журналист и политик от Демократическата партия. Той е дългогодишен редактор на партийния вестник „Пряпорец“ и министър на земеделието и държавните имоти през 1930 – 1931 година.
| Григор Василев | |
|---|---|
| български политик | |
 | |
| Роден | |
| Починал |
София, България |
| Учил в | Женевски университет Софийски университет |
| Политика | |
| Партия | Демократическа партия (до 1923) Демократически сговор (от 1923) |
| Депутат | |
| XVII ОНС XVIII ОНС XIX ОНС XX ОНС XXI ОНС XXII ОНС XXIII ОНС XXIV ОНС | |
| Семейство | |
| Деца | Весела Василева |
| Григор Василев в Общомедия | |
БиографияРедактиране
Григор Василев е роден на 6 юли (24 юни стар стил) 1883 година в село Радово, Трънско. Учи право в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ и завършва в Женева през 1904 година. Първоначално е член на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти) и през 1904 – 1906 година е секретар на Свободния синдикален съюз.[1]
Григор Василев участва активно в македонските дела в България. Редактира вестник „Илинден“.[2]
През 1913 година Василев се присъединява към Демократическата партия и през следващата година за пръв път е избран за народен представител, а от 1919 до 1932 година е редактор на официалния орган на партията вестник „Пряпорец“.[1] В 1917 година се жени за Мара Станишева – дъщеря на инженер Христо Станишев, завършила гимназия в София в 1913 година и Висше търговско училище в Берлин. Двамата имат 4 деца: Ангелина, Весела, Христо и Григор.
През 1923 година се присъединява към новосъздадения Демократически сговор, заедно с крилото на Демократическата партия, водено от Андрей Ляпчев.[1] През 1925 година е сред ранените в организирания от комунистите атентат в църквата „Света Неделя“.[3] През 1930 – 1931 година е министър на земеделието и държавните имоти в неговия трети кабинет.[1]
През 30-те години Василев е редактор на списанията „Българска земя“ (1931 – 1932) и „Нация и земя“ (1933 – 1934). През 1936 година взема активно участие в работата на опозиционната Петорка и е сред водачите на демократичната опозиция в парламента след неговото възстановяване през 1938 година.[1] В навечерието на Втората световна война той провежда посещение в Полша, след което излага пред министър-председателя Георги Кьосеиванов своите съображения срещу включването на България в Тристранния пакт.[4]
БиблиографияРедактиране
- „Македония и турската революция“ (1908)
- „Програма на българската земя“ (1932)
- „Йордан Йовков. Спомени и писма“ (1940)
- „Образън на българската земя“ (1941)
- „Един вдъхновен българин. Избрани произведения“ (1994)
БележкиРедактиране
- ↑ а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 77 – 78.
- ↑ Одрински глас, брой 7, 24 февруари 1908, стр. 2.
- ↑ Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4. с. 157.
- ↑ Изложение на Григор Василев до Георги Кьосеиванов, министър-председател и министър на вътрешните работи, по международното положение в навечерието на Втората световна война.-Б.м., 3 юли 1939 г. ЦДА, ф. 135К, оп. 1, а.е. 96, л. 1–3
| Димитър Христов | → | министър на земеделието и държавните имоти (15 май 1930 – 14 май 1931) |
→ | Христо Статев |