Лазар Поповски
Лазар (Поп)Търпов (Тръпков) Поповски е български общественик, журналист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация (обединена).
| Лазар Поповски | |
| български революционер | |
 Лазар Поповски и Христо Цветков (прави) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национален военен университет |
| Награди | Военен орден „За храброст“ |
| Семейство | |
| Баща | Търпо Поповски |
| Братя/сестри | Никола Поповски |
| Лазар Поповски в Общомедия | |
Биография
редактиранеВъв ВМОРО
редактиранеЛазар Поповски е роден през 1891 година в село Косинец, тогава в Османската империя. Баща му е Търпо Поповски, виден просветен деец, архиерейски наместник в Костур и деец на ВМОРО, а брат му Никола Поповски е крупен предприемач. Баща му се изселва в България и Лазар Поповски постъпва във Военното училище. Но по думите на Петър Карчев, по-късен негов сътрудник във вестник „Нова камбана“:
| „ | Лазар Поповски беше доста интелигентен човек. Във всеки случай неговата култура надхвърляше стандартното ниво на образованост, с което се отличаваха випуските на Военното училище. По умствен кръгозор и по манталитет той се отличаваше от възпитаниците на това училище. От друга страна, Поповски беше човек с весел нрав и с някаква особена подражателна наклонност да осмива хорските недостатъци, като забравя своите.[1] | “ |
Лазар Поповски участва в Балканската и Междусъюзническата война като доброволец, като е награден с орден „За храброст“. На 2 август 1912 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 32-ри „Царски“ випуск и е произведен в чин подпоручик, на 2 август 1914 в чин поручик и на 20 юли 1917 в чин капитан.[2] През Първата световна война е командир на картечна рота в 3-ти македонски полк от 11-а македонска дивизия. Ранен е в крака в битката при завоя на Черна, награден е с втори орден „За храброст“, след което е назначен за градоначалник на Ксанти и служи в Щаба на 4-то отделение от армията с чин капитан. Там се сприятелява с Йосиф Хербст, още в началото на 1916 година на сватбата му кумува Павел Шатев, с който също остава много близък.
По време на военната си кариера служи в 37-и пехотен пирински полк и като помощник-началник на секция в 4-та армия. През 1918 г. е уволнен от служба.[2]
Обществена дейност
редактиранеСлед войните Лазар Поповски се уволнява от армията и се занимава с журналистика. В 1923 година издава вестник „Бъдеще“ в Цариград.[3] В 1924 година след Горноджумайските събития е принуден да бяга от България.[4]
Между 1925 и 1927 година е военен аташе и секретар на българската легация в Тирана, Албания, назначен с ходатайството на генерал Иван Вълков. Поповски осъществява контакт между Александър Протогеров и Ахмед Зогу за съвместни действия на ВМРО и Албания[5]. Същевременно работи за югославското военно разузнаване, като предава информация за дейността на ВМРО в Албания и Западна Македония, за италианския посланик в Тирана и за Ахмед Зогу. Благодарение на Поповски югославското разузнаване получава информация за извършения атентат над Спас Хаджипопов и за четата на Пецо Трайков в Албания, която е разтурена от албанските власти под сръбски натиск. Свързва сръбския разузнавач и военен аташе в Тирана Таса Динич с Христо Цветков и Георги Занков. Работи за пари.[6]
Влиза във Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Участва в издаването и на „Федерасион Балканик“ във Виена.[7] Заедно с Христо Цветков привлича към организацията Кръсте Льондев. В началото на 1926 година ЦК на ВМРО (обединена) дава на Поповски и Цветков пари, за да организират база на обединистите в Албания.[8] Поповски и Цветков всъщност са „агент-провокатори на сръбското контраразузнаване, което под формата на „обединисти“ ги използва за разстройване работата и нелегалната мрежа на ВМРО в Западна Македония и Албания“,[9] заради което Поповски е изключен от ВМРО (обединена).[10]
През 1927 година е уволнен от посолството в Тирана. Емигрира и се установява в Швейцария, където работи като дописник в албански и френски вестници, след което се прибира в България през 1930 година.
От 1933 година е главен редактор на левичарския вестник „Камбана“, на страниците на който критикува ВМРО на Иван Михайлов[11]. По-късно вестникът е преименуван на „Нова камбана“, но е забранен през 1941 година заради антигерманските си позиции. Лазар Поповски е интерниран последователно в лагерите Гонда вода, Асеновградско до 1943 година, на остров Света Анастасия и в Еникьой, Ксантийско до 1944 година.
След Деветосептемврийския преврат подписва в София „Апела към македонците в България“[12]. Назначен е за дипломатически представител в Истанбул, Турция[13] и участва в преговори с Вселенския патриарх Вениамин по признаването на Българската патриаршия[14].
През 1946 година имуществото му е конфискувано и национализирано. По време на делото срещу Трайчо Костов е арестуван, разпитван, изтезаван и през февруари 1952 година умира в затвора. Неговият син Любомир Поповски попада в трудови лагери и му е отказано да следва висше образование.
Военни звания
редактиране- Подпоручик (2 август 1912)
- Поручик (2 август 1914)
- Капитан (20 юли 1917)
Бележки
редактиране- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 1030.
- ↑ а б Руменин, стр. 127
- ↑ Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 114.
- ↑ Карчев, Петър. През прозореца на едно полустолетие (1900-1950). София, Изток-Запад, 2004. ISBN 954321056X. с. 721.
- ↑ Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр.218
- ↑ Ристић, Иван. Рад војне обавештајне службе Краљевине Срба, Хрвата и Словенаца према Бугарској (с посебним освртом на обавештајну делатност Танасија Динића), Архив, часопис Архива Југославије, 1–2, 2019 с. 148-149
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 385.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 56.
- ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена). София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1993. ISBN 954-07-0229-1. с. 62.
- ↑ Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. София, Издателство „Гутенберг“, 2010. ISBN 978-954-617-117-7. с. 64.
- ↑ Михайлов, Иван, „Quo Vadis, Bulgaria?“, Индианаполис, Печатница „Македонска трибуна“, 1937 г., Стр. 25 -34
- ↑ Апел до Македонците во Бугарија - 1944, mk.wikibooks.org
- ↑ Генерално консулство на Република България, Истанбул, Турция, взето от www.mfa.bg на 26.09.10 г.
- ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, Македония Прес, София, 2003, стр. 38-40
Източници
редактиране- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.